ДА НАСТОЯВАМЕ ЗА КОМПРОМИС!

Робърт КЛАРК*
the FEDERALIST

След повече от две години и половина войната в Украйна отне или осакати стотици хиляди, без да се вижда краят й. Дълбокото недоверие, променящите се перспективи по фронтовите линии и тежките битки, като тези при Угледар и Бахмут, допринасят за бягството на Володимир Зеленски и Владимир Путин от масата за преговори.
През първите няколко месеца на войната се появи истинска възможност за  бързо и мирно разрешаване. Украински и руски преговарящи се срещнаха в Турция и Беларус, за да обсъдят условията, като Киев проучваше идеята за отказ от членство в НАТО и отказ от територии срещу многостранни гаранции за сигурност - предложение, с което и двете страни, изглежда, бяха готови да се съгласят по принцип, въпреки някои несъгласия.
За съжаление, точно когато тези преговори напредваха, колебливите западни нации се намесиха. САЩ и Великобритания казаха на Украйна, че преговорите с Русия са преждевременни. Днес документите сочат, че тогавашният британски премиер Борис Джонсън е посетил Киев, за да съобщи на Зеленски, че Западът не е готов за преговори и го е призовал да накара нацията си да продължи да се съпротивлява срещу обещанието за военна помощ. Скоро след това преговорите се провалиха.

Март 2022 г. Британският премиер спешно пристига в Киев, за да осуети готвения в Истанбул мирен договор между Зеленски и Путин. Потвърждение за този сценарий дойде от Дейвид Арахамия, парламентарен лидер на партията на Зеленски „Слуга на народа“, който ръководи украинската делегация в мирните преговори с Москва. Арахамия казва на журналистката Наталия Мосейчук: „Целта на Русия бе да ни накара да приемем неутралитета, което означаваше да не се присъединяваме към НАТО...“
„Това са пълни глупости. Украинците никога не биха се съгласили с условията на Путин“, пише в своята мемоарна книга Борис Джонсън. „Когато пристигнах в Киев нито един украински лидер не можеше да се съгласи на мирно споразумение и след това да остане на власт повече от пет минути. Моята задача не беше да осуетя сделката. Исках да уверя Зеленски в подкрепата на Запада и преди всичко на Обединеното кралство“, пише Джонсън

Продължаващата западна военна помощ бе важен фактор в подкрепата за Украйна. Но тя засили нежеланието на Киев да заложи на дипломацията и възпрепятства вземането на трудни решения. Притокът на оръжия и обещанията за военна помощ, „колкото е необходимо“, насърчиха Украйна да преследва максимални военни цели дори когато Зеленски се мъчи да намери нови наборници, за да попълни въоръжените си сили.

Без помощта на САЩ

Украйна вероятно щеше да се сблъска с недостиг на боеприпаси, много преди да изчерпи арсенала си и да се изправи пред трудния избор да направи отстъпки, за да сложи край на войната. Сега проблемът е още по-тежък, защото има украински щети за стотици милиарди долари и приблизително 1 милион убити или ранени.
Русия има своите сериозни опасения, особено заради разширяването на НАТО на изток, което тя разглежда като заплаха за сигурността си. Путин представя войната като отбранителен отговор на нахлуването на Запада в зоните на влияние на Москва. Затова едно мирно споразумение трябва да включва гаранции, че Украйна няма да получи членство в НАТО - нещо, от което Киев не желае да се откаже и за което пакта наистина се колебае.
Дълбоко вкорененото взаимно недоверие подклажда войната толкова дълго време. Украйна не вярва, че Русия ще спазва мирното споразумение, особено ако то включва териториални отстъпки в Донбас или Крим. Русия пък се съмнява, че Западът ще спази ангажимента си да ограничи

присъствието на НАТО или САЩ в Украйна

Въпреки максималните претенции от двете страни, реалистичният път напред включва отстъпки от всички участници в конфликта. Русия може да се оттегли от украински територии, окупирани след 2022 г., като се откаже от някои от провинциите, върху които има по-малък контрол. Украйна ще трябва да приеме неутрален статут, отделяйки се както от НАТО, така и от Русия, подобно на Австрия или Финландия - и двете са проспериращи нации по време на Студената война.
Такава сделка не е лесна за „продажба“ и в Русия, и в Украйна. Киев ще приеме по-неутрална роля, Москва ще загуби позиции, а Западът ще трябва да се ангажира с дългосрочна роля в сигурността на Украйна, без да предлага съюз. Това е най-реалистичният път към прекратяване на боевете.
Двете воюващи страни са изправени пред нарастващ икономически и военен натиск. И без преминаване към дипломация конфликтът рискува да влезе в още по-задънена улица, с тежки последици за Украйна и региона и с катастрофална ескалация за двете страни.
Едно е ясно: военна победа е малко вероятна, за която и да е от страните и сегашният път към безкрайна война само ще донесе по-нататъшно унищожение на украинците и руснаците, попаднали в кръстосания огън.

* Eксперт по маркетингова стратегия във външната политика в американската фондация „Застанете заедно“