Да изберем как да живеем

Доц. Живко Георгиев

Идеята за гласуване по интернет е разумна възможност пред гражданите, особено пред по-младите. Но големият проблем е как да се гарантира честността и прозрачността на вота. Защото купуването на гласове и манипулирането на избирателния процес е болезнена и широко дискутирана тема в нашето общество. Явно българинът не може да си представи, че интернет гласуването намалява възможността за манипулации на процеса. Има ли основания за подобно съмнение?
Когато осъществяваме правото си на глас по обичайния досега начин, не се разрешава влизането с придружител в избирателната кабинка, освен в предвидените по закон случаи. Как това да се гарантира при гласуване по интернет? Какво пречи на купувачите на гласове да създадат мощна група от гласоподаватели, при това контролирана от тях, която да застане зад определена кауза и бюлетина? Някой представя ли си физически как се осъществява контролът от избирателните институции върху автентичността на подадения глас? Ако има добър механизъм за гарантиране на честен и прозрачен вот, и той бъде публично обявен, едва ли ще има значителна група от противници на интернет гласуването? Очевидно няма такава техническа възможност. Поне в България. А ние не живеем в Испания.
Доверието в изборния процес у нас е ниско и наблюденията като цяло потвърждават този извод. Едва ли някой е водил зложелателна кампания срещу честността на вота. Имаше достатъчно показателни случаи. Едва ли ще се намери българин, който да не знае поне за един купен глас. Едва ли има българин, който да не знае поне един продаден глас. Едва ли има човек, непознаващ поне пет случая на сериозно влияние и изкористяване на вота. Такава е реалността на изборния процес у нас. Факти, безброй факти, при това добре представени в публичното пространство.
Голяма част от българите просто не се интересува от изборния процес. Обичайните мнения варират от "Не ме занимавайте с такива глупости" през "Променяйте каквото искате в законите" до "Това не ме засяга, нямам намерение да гласувам". Такива са типичните мотивации и на обществените нагласи относно всякакви идеи за промени в изборното законодателство.
Избирателната апатия в България не е изолирано явление, нито е по-голяма, отколкото другаде по света. Напротив. Не е естествено общество, в което 100 процента от хората гласуват, без това да е задължително. Животът не е само политика, не е само гласуване. Достатъчно дългото наблюдение върху изборите - честни или нечестни, по-честни или по-малко честни, не е убедило хората, че гласуването е усилие, от което пряко зависи как ще живее всеки един. Далеч по-очевидно е, че отивайки до избирателните урни, може би решаваме кой ще живее добре - тези или онези, а не как ние ще живеем.