Да чакаме

Две балкански страни ни дадоха нови примери какво трябва да се прави по време на криза. Дясното хърватско правителство реши да диференцира данъка върху доходите чрез три стъпки - 12%, 25% и 40%. С увеличените приходи (и от други данъци) ще акумулира фонд от 200 милиона евро за вдигане на заплати. Логиката е ясна. По-богатите да поемат съразмерно своята тежест за справяне с кризата и което е по-важно - обратно пари в хората, за да се засили потреблението, а оттам и производството. Сърбите пък решили да заделят 20 милиона евро за привличане на свои учени, които работят в чужбина, и да удвоят парите за научни изследвания. И тук логиката е разбираема. Грижа за бъдещата конкурентоспособност.
Вчера в предаването "На четири очи" на Нова ТВ Стефан Софиянски много ясно защити същата логика: намалете ДДС и хвърлете в обращение през следващите три години три милиарда евро. Пак в името на потреблението, което единствено е способно да издърпа брутния вътрешен продукт. "Пари откъде?", зададе професионалния и труден въпрос г-жа Ц. Ризова. "От фискалния резерв, от емитирането на облигационен заем и от еврофондовете", беше отговорът.
Дали е възможно между нашите партии да се зародят сериозни и енергични икономически дебати? Дали е възможно избирателите да подтикнат своите избраници към такива дебати? Не ни остава нищо друго, освен да чакаме.