Д-р Пламен Димитров: Как ще заместим руския газ?

Започналата на 24 февруари 2022 г. руско-украинска война усложни още повече ситуацията с газовите доставки за ЕС. Причината е, че Русия е основен доставчик на газ в Съюза. И в добавка - 1/4 от руския газ за Европа преминава транзитно през преносната мрежа на Украйна.
Плановете на ЕС са до края на 2022 г. да намали доставките на газ от Русия с 2/3. Доколко реалистични са тези планове?
В класацията на страните с най-големи газови запаси в света, на първо място е Русия с 37,4 трлн. куб. м (19,9% от световните запаси), следвана от Иран с 32,1 трлн. куб. м (17,1%), Катар - 24,7 трлн. куб. м (13,1%), Туркменистан - 13,6 трлн. куб. м (7,2%), и САЩ - 12,6 трлн. куб. м (6,7%). ЕС разполага с едва 0,2% от световните запаси.
Малко по-различно изглежда класацията на най-големите производители на газ. За 2020 г. САЩ убедително са на първо място с 914,6 млрд. куб. м (23,7% от световното производство), следвани от Русия с 638,5 млрд. куб. м (16,6%), Иран - 250,8 млрд. куб. м (6,5%), Катар - 171,3 млрд. куб. м (4,4%), Австралия - 142,5 млрд. куб. м (3,7%), и Норвегия - 111,5 млрд. куб. м (2,9%).
Важна е и класацията на най-големите износители на газ, защото понякога голямото собствено производство не е гаранция за висок експортен капацитет, какъвто е случаят с Иран. През 2020 г. на първо място по износ на газ в света е Русия, следвана от САЩ, Катар, Норвегия и Австралия.
САЩ са първата държава, изникваща в съзнанието на европейците, когато търсят заместител на руския газ. В последните няколко години американците претърпяха удивителна енергийна трансформация, като се превърнаха от нетен вносител в износител на природен газ (преди всичко на LNG с танкери).
На 25 март т.г. президентът на САЩ Джо Байдън и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обявиха, че са се договорили в рамките на 2022 г. страните от ЕС да получат допълнително 15 млрд. куб. м американски газ. Правителството на страната обаче не произвежда, не втечнява и не изнася природен газ. То не може да нареди на нито една частна компания къде и колко газ да продава. Затова договорката между Байдън и Фон дер Лайен трябва да се разглежда само като израз на намерения.
Европа обръща поглед и към другия голям играч на глобалния пазар на втечнен природен газ - Катар. В териториалните води на тази арабска страна е разположено най-голямото газово находище в света - т.нар. Северно поле. Катар започва добив от Северното поле през 1990 г. и е най-големият износител на LNG в света от 2006 до 2019 г.
В следващите 4-5 години изтичат голяма част от дългосрочните договори на Катар за износ на газ и някои от тях сигурно няма да бъдат продължени. Това е още един шанс за европейските страни да намерят заместител на доставките от Русия.
Южният газов коридор на ЕС е най-новото трасе за доставки на тръбопроводен газ в Европа. Той идва от голямото азербайджанско находище Шах Дениз.
Северноафриканският регион е традиционен износител на газ за Европа. Три-четири газопровода свързват находищата в Алжир и Либия с Италия и Испания. Предвид огромните проблеми със сигурността, Либия не би могла да осигури допълнителни обеми газ за ЕС.
Африканската страна с най-големи газови запаси е Нигерия, но плановете за строеж на тръбопровод Нигерия-Нигер-Алжир и от там до Европа поне засега изглеждат абсолютно нереалистични.
Макар че има вторите най-големи газови запаси в света и не е далеч от Европа, Иран също не може да облекчи газовата криза в ЕС в краткосрочен и средносрочен период. Страната все още е под тежки американски санкции. Иран има голямо газово производство - 251 млрд. куб. м през 2020 г., което е значително повече от целия внос на ЕС от Русия. Въпреки това свободни обеми за износ няма, тъй като вътрешното потребление на 84-милионната държава е огромно.
ЕС би могъл да разчита на увеличаване на доставките на газ с 10-15 млрд. куб. м през 2022 г. за сметка на повишаване на добива в Норвегия, Великобритания и евентуално в Нидерландия.
От своя страна Русия също не би могла да пренасочи своя газов износ към Китай и други азиатски държави и да се откаже от европейския пазар. Сега "Газпром" изнася за китайския пазар по газопровода "Силата на Сибир". По него през 2021 са минали 16,5 млрд. куб. м (според други данни 11 млрд. куб. м), което е под 10% от износа на руския газов гигант за ЕС и Турция.
Газовите потребности на Китай ще растат, но важното е да се познава географията на руските находища-износът за европейския и за китайския пазар се захранва от газови полета, разстоянието между тях е над 2500 км и те не са свързани помежду си с тръбопровод.
Общият извод е, че в Европа и донякъде в Азия започва пренареждане на пластовете в газовата търговия, което може да доведе до сериозни пазарни сътресения. Не е ясно какво ще се случи с руския газ от Западен Сибир, ако ЕС се откаже от него. Но изваждането му от пазара би довело до дефицит и до по-високи цени в глобален мащаб.

Българско геополитическо дружество
Със съкращения