Чуждите инвестиции у нас с двуцифрен ръст през 2025 г.

Нетният поток на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през миналата година е нараснал до почти 3,3 млрд. евро, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ). Според тях показателят бележи увеличение с 405 млн. евро, или 14,2% спрямо 2024 г.
С постигнатия през миналата година резултат инвестиционната активност се доближава до най-добрите години след финансовата криза - 2022-ра и 2023-та - през всяка от които стойността на ПЧИ беше около 4 млрд. евро.
Последва обаче огромен спад през 2024 г. – с 30% до 2,9 млрд. евро. Част от обяснението тогава може да се търси в затварянето на редица индустриални производства в България, в т.ч. на японската "СЕ Борднетце", която спря завода си за кабели в Мездра, и германският гигант Leoni, който закри завода си в Плевен.
Съвсем наскоро стана ясно още, че германският производител на кабели MD Elektronik също ще закрие производството си във Враца, освобождавайки над 550 души.
Резкият ръст през 2022 г. пък може да се обясни с бурното следковидно възстановяване на икономиката, като тогава скокът на годишна база достигна 116%.
Основната част от стойността на преките инвестиции през 2025 г. се дължи на реинвестираната печалба – т.е. вложенията на компаниите с мажоритарна чуждестранна собственост, направени за сметка на спечеленото от бизнеса им в страната. Общата сума по тази категория е 3,7 млрд. евро при 2,7 млрд. евро година по-рано.
От статистиката се вижда, че големият минус е при дълговите инструменти. Общо 552,6 млн. евро са върнати от българските дружества на компаниите им майки в чужбина. Това, от една страна, е добре, защото означава, че има способност за плащане, но от друга – може да е лош знак, тъй като означава, че няма в какво да се инвестира тук и парите ще влязат в икономиките на други държави.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната през 2025 г. са от Нидерландия (635,9 млн. евро), Гърция (476,9 млн. евро) и Италия (315,5 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Малта (257,3 млн. евро) и САЩ (216,5 млн. евро).