Чужди планове или балкански магарлъци?

Според председателя на регистрираната в Турция изселническа организация "Бултюрк" Рафет Мурат анкетата, която се извършва от нейно име в т.нар. райони със смесено население в България, "не цели провокация". Анкетата само предвиждала в осем български града със "смесено население" да се отговаря на въпросите:
- Дали България се е отказала от асимилаторската си политика?
- Как биха искали да бъдат погребани мюсюлманите с християнски имена?
- Трябва ли турският език да е задължителен?
- Дали назначаването на мюфтиите да става с одобрението на Истанбул?
- Кой от българските държавници е допринесъл за етническия мир?
- Коя е прародината на българите (демек - "Марш, откъдето сте!")?
- Дали Момчилград да се прекръсти на Мастанли, Ардино - на Егридере и Крумовград - на Кошукавак"?
И така - общо 50 въпроса.
В интервю си пред българска медия г-н Рафет Мурат обяви великодушно, че след като допитването приключи, резултатите ще бъдат обявени публично в медиите.
Естествено. Как иначе да се отчетат огромните разходи и "ефективността" на мероприятието? Може и да е прав господинът да си разиграва коня, яхнал научните въпроси. Но

кой в България е позволил

да се предприемат такива масови проучвания на общественото мнение в специфичните и  незаздравяващи от векове рани на междуетническите отношения? А раните не заздравяват, защото винаги се намират "любопитни", всъщност - заинтересовани, да чоплят в тях тъкмо когато всички ги смятат за "окончателно излекувани".
Не е ли известно на господата, заели се да реализират "научните" си попълзновения, и на тези от институциите, които са в състояние да се намесят, че една от причините за бурното ескалиране на привидно заспали конфикти от етнически характер е именно усилването на определено самосъзнание?
И ако добруващите в съседна Турция представители на неправителствената организация и помагачите им сигурно са скъпо платени, то обектите на техните анкети със сигурност са от години душени от примката на социалната криза, оплетена от управленски и политически експерименти. Може и да е съвсем случайно, че по време на провеждане на "дълбокоучените" експерименти в българската столица се появяват турски журналисти, които вече българската позавяхваща точно колкото спомена за османо- турските имена на българските населени места ВМРО посрещна с бойка агитка с плакати "Турция не е Европа". Не пропусна да подкрепи другарите си по партия председателят на общинската комисия за опазването на обществения ред и сигурност в Столичната община А. Джамбазки, който в характерен стил нравоучителства "като как да се държим с малцинствата". Изглежда не случайно - с оглед на лелеяни политически победи за сметка на присвоен националистически етикет, е избрано и мястото, където да стане "топлото комшийско посрещане" - най-известният източноправославен храм "Св. Александър Невски". Съвсем специфичен е и интересът на турските журналисти, които "откриват" турското наследство на Балканите и... проверяват

"как се справя България с интеграцията"
 
Може пък и да си мислят, че изпълняват най- благородната мисия на живота си - като "докажат", че "комшиите не са съвсем европейци и поради това незаслужено са в Европа", то тяхната страна също ще се промуши към същата...
А медиите упорито подгряват "публиката" и играчите: "Неоосманизмът е водеща логика в новата турска външна политика..."; "Информационното затъмнение тегне над "влака на дружбата"; "Настъпателна турска политика на Балканите" и т.н., и т.н. Когато власти и институции се чудят с какъв кичозен театър

да ни отклоняват вниманието от истинските проблеми

може пък и да са прави да тълкуват посвоему ставащото... Партия "Атака", разкрачена в неудобната поза между национализма и желанието на всяка цена да убеди всички, че е единственият крепител на правителството на ГЕРБ, отново заговори за инвазия на ислямски фундаментализъм в България. Просто да се чудиш защо му е на някой да планира и реализира многопластови операции за събуждане на самосъзнанието на едно или друго малцинство. Но - 

самоинициативници в България - бол

Лидерът им Волен Сидеров дори заклейми излъчването на турски сериали по националните телевизии (май няма да получи и един глас от българските домакини вече), а "дълбокоучените умозрения" надхърлят всички очаквания: инициативата била провокирала българската идентичност. Защо не турската или ислямската?
Накрая Сидеров все пак се сети, че освен народен прадставител е и шеф на парламентарната комисия за контрол на ДАНС, та поиска като такъв среща с премиера Бойко Борисов и доклад от агенцията. Още отсега е сигурно, че каквото и да се докладва, каквито и грифове за секреност и печати на русата пазителка на държавните тайни да полепнат по хартията, то още на другия ден "ще се изтече публично". Пак, естествено, за партийна употреба. Защото след година идват избори.
Сигурно пак съвсем случайно, нов "мирен протестен митинг", само че пред шуменската Томбул джамия, "изригна" около 500 мюсюлмани срещу възстановяването на Недим Генджев за председател на Висшия духовен мюсюлмански съвет.
Така де, стига само християнски символики.
Отговорите на анкетата този път бяха изписани по плакатите: "Генджев е позор пред Европа!", "Възродителният процес е в ход!"
Иди после обяснявай, че

интеграцията и етническият мир са стабилен

и необратим процес. Затова пък районният мюфтия Месут Мехмед изключително твърдо съобщи: "Няма да допуснем подиграването на определени хора с 1,5 млн. мюсюлмани". Да не би пък междувременно и някоя турска военна част да ни е дошла на гости?...
Според думите му "продължавали опитите за заличаване и подмяна" на съществуващите джамийски настоятелства, доказателство за което били внесените в Шуменски окръжен съд и община заявления. Според пазителя на религиозните ценности тези подигравателни действия имали явната подкрепа на дирекцията по изповеданията към кабинета и на министър Божидар Димитров. Митингът скандира (естествено): "Оставка!" Дирекцията по вероизповеданията пък директно беше призована "да не се занимава с делата на мюсюлманското изповедание".
А защо да не смее да се "занимава" с това, което й е работа? Чак г-н Желю Желев призна: "Каква я мислехме, а каква стана", и добави прозрението, че макар и без кръв, преходът си е революция.
Така де. С прехода не случихме, но по нашите краища с кръвта винаги си наваксваме.
Та трябваше д-р Петър Берон с възрожденско достолепие да припомни, дори натъртвайки: "Тръгнахме от липса на права и свободи. Сега имаме права и свободи, но пък нямаме задължения". Председателката на парламента Цецка Цачева пък изтъкна своето (или на съпартийците й) разбиране, че "историята започва от тях": Мина само една година. Да се надяваме до края на мандата да свършим всичко, за което гражданите на България ни дадоха мандат, рече председателката. А докато речовитите ни политици се поупражниха по повод честването на годишнината от Седмото Велико народно събрание, в иначе парламентарната ни република се случваха и други неща.
От 19 до 21 май в София, в Парк-хотел "Витоша", се стекоха доста мераклии за участие в

щедро платената от Фондация "Конрад Аденауер" конференция

озаглавена "Човешките права и етническата толерантност. Десети Форум на лидерите на НПО в Евразия".
Все по-сигурно се очертава това да е "съвсем случайно" и "да няма никаква координираност" между описаните случки и инициаторите им. Между "видните участници" естествено личат имената на деятели на ДПС и свързани с тях инициативи. Но още повече впечатляват чуждите гости от гражданско сдружение "ЕВЕТ"; DTGB (Съюз на младите информатори на тюркския свят); IHAF и доста други, все - подобни.
"Лично четат" докладите си представители на мюсюлманските общности от Азербайджан, Казахстан, Киргистан, Туркменистан, Узбекистан, Ирак, Иран, Афганистан, Монголия, Източен Туркестан, Балкар, Дагестан, Турция, Германия, Белгия, Холандия, Великобритания, Румъния, Македония, Косово, Молдова, Чувашия, Башкорт, Татаристан, Якутия и т.н., и т.н. Впечатляващо е, разбира се, колко "много се интересуват" от човешката и етническата толерантност у нас...
В разгара на вечерите пък, когато "лидерите" са били "по-освободени в общуването", в "размяната на мнения" са чути всъщност призиви за "ислямска взаимопомощ и единение", "за настъпление срещу кръстоносците" и други разни, но - карай да върви...
На една маса пък разгорещена мъжка компания, също участници в конференцията, смъкнала ризите, а под тях - еднакви фланелки със знаците на една от водещата в своята радикалност проислямистка партия. Че дори "гръмнал" съответният войнствен химн...
А елитът на българската ДПС и парламентарната група с остра декларация реагираха на приет текст от гласувания на второ четене актуализиран бюджет за 2010 г., като настояха да отпадне "една малка думичка", с което да се фиксира задължението да бъде изкупена реколта 2009 г. от тютюнопроизводителите. "Напълно случайно" е, разбира се, че с този отмиращ по вина на българския политически елит земеделски отрасъл оцеляват хората от смесените региони, които "винаги правилно" разпознават "защитника на своите национално малцинствени, верски и социални интереси" при гласуване за своята си, българска партия.
Повод за размисъл: дали пък, вместо сложни планове на чужди централи, не е налице банален случай на бандитска намеса с международно участие в типично балканските пазарлъци, в икономическия и политическия рекет?
Защо не? Кризата е световна.


Томбул джамия е най-голямата в България и
е на второ място по големина на Балканския полуостров