Чувствам се жива и щастлива от това, което правя

Марина Кискинова пее от малка. Когато е на 6 години, забелязва я Ангел Заберски и тя става негова ученичка. След това участва в над 50 конкурса за пеене и печели множество награди. Като възпитаничка на НМУ "Любомир Пипков" със специалност кларинет започва да изучава класическа музика. На 15 години става част от група "Shaka Zulu", в която пее с вече утвърдени музиканти от българската джаз сцена. Малко след това взима участие в телевизионните формати "Пей с мен" и "Music Idol 3", като и в двата отпада на полуфинала. Заминава в САЩ, където учи поп и джаз пеене в програма на Berklee College of Music (Бостън). Когато се връща, пуска първия си сингъл "Cherie", а по-късно и песните "До мен" и "Lose control" с Ненчо Балабанов. Кандидатства през 2012 г. в НАТФИЗ "Кръсто Сарафов", специалност "Актьорство за драматичен театър", и е приета с най-висок бал от изпита в класа на проф. Стефан Данаилов, където продължава да учи и досега. От началото на 2013 г. участва с главна роля в сериала "Sex, лъжи и TV" в образа на Яна Милева, както и с второстепенна роля в американската продукция "The search for Sophie Parker", а след това става част от риалити формата "Музикална академия" като ко-водеща заедно с Иван, Андрей и Део. Скоро след това излизат 3 нови песни - "Трябва да си луд" заедно с Део, "Непознат" feat. Били Хлапето и "Какво си мислиш" с Lexus.


"За мен е чест да съм в класа на проф. Стефан Данаилов"

"Музиката трябва да има стойност"

"Известността не е най-важна"


- Марина, ще разкриете ли тайната на необичайната ви фамилия?
- Честно казано, не знам много за нея, но навремето "кискин" са наричали хората с ярък темперамент - тези, които лесно се палят и ядосват и са изглеждали страшни. Един от далечните ми роднини е бил такъв човек и е дал име на цялата фамилия.
- На какво ви научи участието в многобройните конкурси за пеене? Ранното стъпване на музикалния път повече ви даде или напротив, отне ви част от детството?
- От малка бях научена да не стоя без работа и постоянно да искам повече от себе си. А конкурсите, в които участвах, ме научиха най-малкото какво представлява една битка (естествено, пречупена през музиката), научиха ме на дисциплина и как да се подготвям за важните моменти в живота. Едно от най-ценните неща, които разбрах, е как да приема загубата и как да посрещна победата. Това, че цялото ми детство беше изживяно в музика, уроци, подготовка..., сега бих казала, че е било полезно и ми е дало много. Но си спомням, когато бях на 13 години и влизах в тийнейджърската възраст - това, че ми беше отнето едно нормално детство, бе много болна за мен тема. В някаква степен ме направи прекалено откъсната от другите деца и ми беше трудно да се социализирам.
- Не подминахте и някои от телевизионните формати, които търсят талантливи изпълнители. Нужни ли са такива предавания и дали наистина помагат за развитието на младите артисти?
- Риалити форматите за певци със сигурност помагат на изпълнителя да намери себе си в музиката, да е конкурентоспособен, да добие рутина, различна от тази в пиано баровете. Те обаче дават и измамна слава, която се появява и си тръгва ужасно бързо, а това е достатъчно да остави следа в психиката на изпълнителя. Аз самата не бях готова за такъв формат, когато бях на 15-16 години, и след края на конкурса започнах доста по-внимателно да обмислям участието си в подобни предавания. Сега мисля не по два пъти, а по четири, преди да се впусна в такова приключение.
- Как оценявате музикалното образование, което получихте в САЩ - по-добро ли е от преподаването в България?
- В Щатите бях на най-доброто място за съвременна музика в света - Berklee College of Music. И спокойно мога да кажа, че системата им на обучение е много по-цивилизована и добре измислена. Подходът им е точно обратен на нашия, независимо за кое изкуство говорим. Вниманието е концентрирано върху това ученикът да постига напредък, като не се притиска, и дори да направи грешка, тя понякога не се и отбелязва. В повечето случаи ученикът знае много добре, че е объркал нещо. Отбелязва се обаче всяко добро постижение и се набляга върху него. Това е доста по-щадящ, но и много по-ефективен начин от този, който ползват повечето преподаватели в България. Дори сега, когато уча актьорство, основният принцип на преподавателите ми е чрез огромен натиск да се постигат резултати.
- Какво за вас означава да бъдете в класа на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ?
- За мен е чест да съм в неговия клас. Проф. Стефан Данаилов е изключителна личност и естествено имам огромен респект към него. Да си в неговия клас е привилегия и голяма отговорност. Все пак ние, студентите, някой ден ще носим целия опит и знания, които ни е дал, и ще ги предаваме на следващите поколения. Всяка среща с него е ценна.
- За коя от вашите роли може да кажете, че е най-близка до реалния ви живот?
- Няма роля, която изцяло да съвпада с мен и живота ми, а и все още не са чак толкова много. Но всички образи, които съм играла досега, са използвали страна в мен, на която в повечето случаи никога не бих дала да се изяви. Понякога образът е изцяло измислен, но за основа винаги ползвам себе си.
- Да поговорим за музикалната ви кариера. Имате няколко самостоятелни хита, но са доста успешни и дуетните ви песни. По-лесно ли се работи, когато не само вие сте отговорна за парчето, или напротив, предизвикателството е двойно по-трудно?
- Всъщност почти всичките ми песни са в колаборация с някого. И да - много по-трудно е, когато има още един човек. Всяко решение за музиката и видеото трябва да вземате заедно. В нито един от моите случаи обаче не съм имала проблем с колегите си, винаги съм си избирала готини и много талантливи дуетни половинки. А и, от друга страна, така забавлението е двойно повече!
- Наскоро представихте новата си песен "Какво си мислиш?" заедно с рапъра Lexus и момичетата от VS Dance. Ясен ли е за самата вас отговорът на този въпрос?
- Честно казано, често си мисля какво си мисли човекът срещу мен. Винаги ми се е искало да надникна в съзнанието на другия. Това ми даде идеята за текста на песента ни с Lexus. А колкото до това аз какво си мисля, зависи от конкретната ситуация, но така или иначе мога да кажа, че в главата ми е като в "Отвътре навън" - един от новите филми на "Дисни", а който го е гледал, перфектно ще ме разбере.
- Авторка сте на някои от текстовете на песните ви. Знаете ли вече как се пише хит и открихте ли формулата на успеха?
- В днешно време можеш да наречеш "хит" всичко, което е добило популярност по един или друг начин. За съжаление всеки с добри връзки и пари може да наложи всичко - било то добър или лош продукт. Това не е честно. За мен е важно музиката, която правя, да има смисъл и стойност. Ако аз я усещам, значи за мен в нея има достатъчно силен елемент, който е с потенциал за хит. Но публиката винаги е най-важна. Няма как да знаеш коя песен ще е успешна, докато не я пуснеш и не стигне до хората.
- Може ли млад артист да се издържа в България?
- Според мен може, но надали ще бъде толкова добре финансово осигурен, колкото му се иска. Музиката изисква да се влагат пари в нея. Да правиш музика също така изисква да си отдаден изцяло на професията си.
- Какъв ще е изборът ви, ако трябва да решите - да бъдете само актриса или да се отдадете единствено на музикална кариера?
- Не мисля, че някога ще ми се наложи да избирам, защото и двете неща се допълват. Но все пак имам много по-голям опит в музиката, а и това е първото изкуство, което си избрах още от дете.
- Когато имате свободно време, как го използвате?
- Най-често си оставам в къщи. Обичам апартамента си и винаги намирам с какво да се занимавам. Понякога правя бижута от моделин, рисувам, а най-често чета Тери Пратчет. За съжаление, тези моменти са рядкост при мен. Всъщност много ми се иска да пътувам и да опознавам различни части от света.
- Как приемате популярността си? Бяхте ли готова за нея?
- Мисля, че още от дете се срещнах с малка популярност - представях България на различни конкурси по света. Това донякъде ме подготви за пътя, по който вървя сега, а и за истинския артист известността не е най-важна. Ето например моят приятел и колега Ненчо Балабанов. Познавам го от много малка, както и семейството ми, даже имаме и песен заедно. Знам колко трудно му е било през годините талантът му да бъде истински оценен. Но дори когато не беше известен, той не спря да твори и да бъде вдъхновен. Това е да си артист и нищо да не може да промени този факт. Радвам се, че музиката ми се слуша и хората оценяват това, което правя. Бих казала, че професията ми може да не е най-материално печелившата, но е тази, която ме кара да се чувствам жива, сигурна и щастлива от това, което правя.