Чувам заръките на древната ни кръв

Инж. д-р Райчо Гънчев е роден в с. Сатовча през 1953 г. Завършил е Лесотехническия институт. Започва работа в системата на горите и достига до директор на ДЛС "Бузлуджа". От 1991 г. е в частния бизнес - ръководител на фирма "Кентур".  Автор е на 5 книги, 3 стихосбирки, 60 публикации и 40 филма за дивата фауна и лова. Съавтор е на френско-белгийския алманах за мечката в Европа - " L'ours grandeur nature". Председател е на  "Дружество за опазване и възпроизводство на дивата фауна". Член е на духовното общество "Път на мъдростта" и  ръководител  на  школа за оцеляване на основата на древните познания на българите  "Бага-тур".

(Продължение от брой 68, 22 март 2014 г.)


В посветителските  обреди от онези  времена  често  се  описва  ритуален  лов на свещено животно. Самият акт на убиването граничи с молитвена  прошка към  духа на жертвата и благоволението на  нейната готовност. Религиозните схващания на българите са великолепно подкрепени и от познанията им за годишните цикли, явленията и промените в природата. Всичко това  изкристализира в  ненадминатия  по своята  точност прабългарски календар с неговата 12-годишна  цикличност - ознаменувана с имената на животни. Едва след  приемане на християнството природните  закони  снизходително се  забулват в забвение, изтиквайки на преден  план  доктрината за  човека и неговата  "грешна" природа. Паралелното  съществуване на двете духовни  вълни за дълъг период от време дава шанс на шаманизма да съхрани първоосновата на своя  календар, обредност и ритуализация. Ето защо   все още у нас се  празнуват  Мечкин  ден, Вълчите  празници, Благовец, Мишкин ден и др. Предхристиянското отношение към ловната фауна се базирало на своеобразни етични принципи, заимствани от хармоничния модел на природните порядки. Готският хронист  Йорданес посочва българите като най-известните търговци на самурови кожи, а според стари китайски източници дори и на такива от бяла и синя полярна лисица.
Ловът е оформил българите като нация. Оръжието, юначеството и борбеността са белязали емоционално  историческото ни развитие. Ловът  като  занимание  в отдиха  между  сражения и  войни  допълвал  мъжкото самолюбие. Оръжието е атрибут и част от самолюбието и увереността на мъжа. Неговата стойност се  извисявала до сакрален  мистицизъм в пантеона на  древнобългарската  изповедност. Бойната подготовка и сраженията  са били близки до всекидневното осмисляне на идеята за живота и смъртта. Свещената сила на оръжието и неговото владеене носели  божествен  смисъл.
Ловните преживелици са обвити от еуфорията на емоционална, често пъти героизирана изява. Логично е подобен интерес и признателност да се засвидетелства към онези  мъже, които в древността са срещали  опасен  дивеч в почти равностойна  борба. Видът на оръжията, методите на лов, суровостта на дивата природа не позволявали на слабите духом  и тялом да участвуват в тези схватки. Ловуващите често пъти  съзнателно търсели  по-динамичната, трудна и изпълнена с риск ситуация. Като далечен отзвук от това явление продължава да съществува любопитството и интересът към днешните ловци. Това  обичайно е  отглас от всенародното зачитане  на юначеството и подвига, извършвани в древността. Появата на огнестрелното оръжие и усъвършенстването му отпраща юначеството върху прашната лавица на забравата.
В ловните среди моето име е противоречиво коментирано.
Анатемосан съм от природозащитниците.
Историческата общност не ме приема като изследовател на българския път, а духовните братя бягат от шаманистическите ми бесовщини. Въпреки това аз считам, че животът беше щедър към мен и ме надари със  събития по ловните пътеки, преживелици, изпитания и схватки, които превърнаха любовта ми към лова и природата в неотлъчен ансамбъл от всичко, което споменах. Отдавна не си позволявам да разграничавам размишленията и болките на преследвания звяр от чувствата и морала на ловеца, всеобхватността на вселенските закони от дребнавите човешки законотворчества. Търся верните пътеки към лова, природата и дивите твари, през заветите на жреци и шамани, ханове и багатури, градили етичната мощ на българския дух. Вглеждам се в древни предания и легенди, народотворчеството и историческите извори. Пътувам на изток по пътищата на прадедите ни през Кавказ, Тян Шан, Урал и Алтай. Спя по юртите и разговарям с аксакали и беркутчии. Наученото се опитвам да разкажа във филми и книги. Съмнителното експериментирам върху себе си. Ловувам с лък, кон и хищна птица. В прабългарската школа за оцеляване "Бага-Тур" се опитвам да пробудя у малките деца култовия екстаз от допира със света на дивото. Споря с официалната и "сивата" власт. Сам крача по този път, защото чувам заръките на древните ни отци, които не мога да заменя в кръвта си на българин.