23 Септември 2019понеделник18:28 ч.

Устата:

Чудя се на хората, които са жадни за слава

Политическият живот днес се поднася с пиара на шоубизнеса, твърди хип-хоп артистът

/ брой: 150

автор:Альона Нейкова

visibility 2622

Устата (по лична карта Иван Динев Георгиев) е роден на 10 октомври 1977 г. в Стара Загора. От I до IV клас е учил в математическа паралелка на II ОУ "П.Р. Славейков". В началото на кариерата си е бил по-известен като Иван Рапа. Става шампион на България по брейк за 1992 г. Съосновател е на групата "XXL" (заедно с Иво Малкия). Работи с DJ Станчо и Лейди Би. Започва самостоятелна кариера с песента "Да не ми прилича на..." Истинската слава идва след успешните му дуети с Руши Видинлиев и Румънеца и Енчев. Устата се явява на един от конкурсите за "Евровизия" с песента "Всички дрехи ми пречат" и стига до финала. Известен е и с дуетите си със Софи Маринова, като двамата са специални гости в едно от турнетата на Слави Трифонов. Една от най-новите му песни е посветена на... сладолед. Устата размести натоварения си график и специално дойде в редакцията на ДУМА, където изпихме по едно кафе и си поговорихме за някои неща от живота...


- Иване, мислиш ли, че с песните си формираш вкусовете на младите, на децата дори?
- Надявам се песните ми да нямат възпитателен характер. Надявам се на това, защото правя парчета, които разтоварват хората, а не ги натоварват и не им казват какво да правят. Песните ми не са политически...
- Включвал си се обаче в арт проекти срещу трафика на хора...
-  Наистина, със Софи имаме два дуета, които са подчинени на тази кауза, зад която стои движението "Face to face". О'кей, имам и такива песни, но като цяло парчетата ми са направени по-скоро за разтоварване, за забавление. Така че, децата да не гледат толкова сериозно на моята музика. Аз не съм някой, който е решил да остава в историята с големи музикални произведения. По-скоро се съобразявам с вкусовете на хората и се мъча да правя такава музика, която да се харесва и на мен, да ми доставя удоволствие, когато я изпълнявам, и на хората, които я слушат.
- А как реши да се включиш в инициативата на "Face to face"?
- Всичко стана много случайно. Запознахме се с Маги Вълчанова на един рожден ден на Софи. Тя каза с какво се занимава, попита дали можем да измислим нещо като песен. Викам: "Супер!" Двете песни се получиха много добри. Нормално беше най-накрая със Софи да заявим своята позиция като артисти, като граждани. И го направихме, мисля, по добрия начин.
- А коя песен от тези, които си написал досега, никога не би изпял на дъщеря си?
- То не е една! (Смее се) Не, аз нямам толкова лоши песни, обаче имам такива като примерно "50/50", които въобще не са за малки деца. Даже някой път, когато ме викат на рождени дни и си правя програмата, виждам, че повечето парчета са универсален модел, стават и за по-малки. Както се казва, от 6 до 60 години. Аз не се срамувам от творчеството си. Дори когато направих песента "Ком.прес", която хората приеха по някакъв начин като скандална, защото в нея иронизирах много мои колеги. Имах нужда от такова парче и трябваше да го направя най-малкото, за да изненадам публиката. В интерес на истината, не съм казал нещо кой знае колко лошо в тази песен. Но те ми викат: "Как някой ден, когато дъщеря ти порасне, ще й обясниш това нещо?". Но защо да го правя? Аз трудно ще обясня, ако отида и открадна, и ме хванат. Или, ако отида и направя нещо лошо. "Ком.прес" не е нещо лошо. Имаме ли свобода на словото? Имаме. Ти имаш ли свобода на словото като журналист? Имаш. Защо аз, като артист, да нямам свобода на словото и да кажа това, което искам, примерно в някоя песен. Защо да не ми е позволено? Да кажат, че трябва да се цензурират песните, авторите и най-вече текстописците, както бе преди време... Сега, според мен, всеки може да пее каквото си иска.
- Като какъв се определяш - рапър, хип-хоп изпълнител или...
- Определям се като артист. Най-малкото, защото вече влизам и в други амплоа - на водещ или на конферансие. И това ме кара в бъдеще да търся и други стъпала. Хип-хопът е едно средство, с което мога да боравя в този жанр. Аз не съм певец - не мога да изпея два тона вярно. Ако можех, щях да бъда певец...
- Но така или иначе имаш дуети с певци като Софи Маринова, Руши Видинлиев, Азис, Румънеца и Енчев... По-лесно ли се работи, като не си сам?
- Да, сега правя дует със... сладолед, както обичам да се шегувам. Повечето от дуетите всъщност аз ги пиша и си представям как биха звучали с даден изпълнител. Със Софи например смятам, че много добре хванахме формулата кой какво да прави в песента така, че да не досаждаме на хората, да бъдем интересни вече 4 години. Много ми е лесно да работя със Софи в дует, защото измислям един хубав припев за нея, забавен текст за мен - и нещата се получават.
- Направи клип и с Георги Калоянчев. Как го убеди да участва?
- Не съм го убеждавал. Отидох и го попитах: "Може ли?". Той каза: "Може!" И тогава си дадох сметка, че този човек, който е бил толкова години на сцената, пак иска да бъде там, не иска да слиза от нея. Обясних на Георги Калоянчев какъв проект имам, пуснах му народна българска песен, той каза, че е много хубава. Отидохме да снимаме и режисьорът вика като всеки режисьор: "Стоп! Не така!". Аз си мислех, че едва ли не господин Калоянчев ще се разсърди. А той казва: "Откога не съм чувал този сладък режисьорски вик!" За мен лично работата с Калоянчев е един от най-големите успехи в кариерата ми. Жалко, че много малко медии го отразиха, търсеха негативното. Устата, примерно, кой знае колко е платил на Георги Калоянчев. Такъв тип новина искаха да създадат, което беше глупаво от тяхна страна. А аз се почувствах горд като артист да работя с Калоянчев. Това ме зареди. Мисля, че по някакъв начин съм направил щастлив и него. Не съм злоупотребил, не съм го вкарал в някакъв лош проект - да го снимам, да обещая нещо и да злоупотребя с неговото доверие и с целия му имидж, създаван през годините. Въпросът е, че общата ни работа не беше отразена така, както исках, за което съжалявах. Но пък това не може да ми изтрие добрия спомен.
- Според теб има ли звезди в България?
- Има хора, които се държат като такива. Намират примерно финанси да го направят, но нямат възможност да го поддържат дълго време. Но за момента решават да се правят на интересни и да се държат като звезди. Разбира се, тези хора не са нормални, до някаква степен те са леко откачени, за да могат да си повярват. Например Азис, който толкова време се държа като Майкъл Джексън, и накрая всъщност дори и той не издържа. Но тези, които бързо стават популярни или спечелят достатъчно дивиденти, решават, че примерно ще се движат с шофьори, охрана... Може скоро и с хеликоптери да летят из София, но това е глупаво като цяло. По принцип, когато не искаш да те занимават хората и се надуваш по улиците, в мола или където и да е, просто си стой у вас и не излизай. А не да ходиш навсякъде и да им обръщаш гръб, когато ти искат автограф. Щом си излязъл, щом са те хванали в баничарницата, на бензиностанцията или където и да е, и някой дойде да ти иска автограф, ти трябва да му се разпишеш...
- Ти си излизал на сцената с питон на врата, снимал си клипове като президент...
- Да, излизал съм и с хитлеристка униформа. Макар че тогава хората пак не го разбраха. Бях със знака на "Ролинг стоунс" вместо свастика. Някои бяха ужасени: "Устата бе облечен като фашист"... Направих го като контрапункт на наградите на ММ, които бяха в стила на соцреализъм. Въпросът е да пуснеш малко стръв, а другите да се хванат и да започнат да си измислят, да могат да питат и ти да им обясниш за какво става въпрос...
- Май обичаш провокациите...
- Много ги обичам. Имам идеи, които, като споделя с другите, в първия момент звучат лудо, но на мен лично са ми забавни. Ако не ми е забавно, ако ме е срам да се появя с питон на врата или облечен като Хитлер, никога няма да го направя.
- Кое е най-хубавото нещо, което ти се е случвало - многобройните награди като изпълнител, успешните ти дуети, участието във финала на "Евровизия" или нещо друго, в личен план, може би?..
- Наградите ги остави! Какви награди?! Първо, явяването ми на "Евровизия", започването на работата със Софи с "Бурята в сърцето ми", снимането на клип с Калоянчев, подгряването на 50 Cent... Това са все хубави работи, които на мен лично като артист са ми направили впечатление. А сега и новият ми клип. Големите успехи са това - когато на артист като мен някой му гласува доверие.
- Какво е мнението ти за поп-фолка? Промени ли се, след като направихте дуети със Софи?
- Мнението ми винаги е било едно - положително. Гледам на този стил като на музика, която съществува в България и се развива с много бързи темпове. А поп-фолкът не само се развива, той просто измества всякакъв друг жанр. Там работят много големи професионалисти. Има ужасни песни, които не мога да приема. Но се правят и хубави. Когато пуснах на един приятел чужденец песни от много издържан музикантски поп-фолк албум, той си мислеше, че това е някакъв вид български рок дори.
- Излизал си на една сцена с рапъра 50 Cent... Какво e чувството да работиш с голяма американска звезда като него?
- Бях много доволен от работата ми, защото тогава беше немислимо, че може да се случи подобно нещо. И това ми дойде като гръм от ясно небе. Даже не вярвах до последния момент, но се чувствах много силен, защото вече имах дует със Софи. Направихме много стегната програма, един добър пърформънс, работихме с голям екип - бяхме около 17 човека на сцената. И даже неговият мениджър е останал много доволен и ме похвалил. Получих от 50 Cent подарък тениска, а аз му дадох 50 стотинки. И той ми вика: "Как си се сетил, човече?! Аз ги събирам от цял свят!"
- Смяташ ли, че ако живееше извън България, щеше да си по-успял?
- Не бих казал. Не знам с какво щях да се занимавам. Ако бях изпълнител, може би щях да съм по-успял. Но дори и да не бях на сцената, щях да бъда отзад и да давам съвети. Смея да твърдя, че имам хубави идеи, които в България няма как да се реализират. Те нито са скъпи, нито се изисква за тях нещо кой знае какво. Всъщност, може и да се реализират тук, но няма кой да ги оцени подобаващо. В чужбина хората имат култура за подобни неща - примерно, в неделя ходят да слушат определена музика или в големите градове правят специални сцени, на които да се изявяват различни творци. Но там може би живеят по-спокойно. У нас всекидневието е толкова напрегнато, че на никой не му е до класически концерт, ако ще и Виенската филхармония да дойде тук.
- Имиджът или музиката продават в България днес?
- Определено и двете неща. Защото можеш да направиш страхотна песен с много гаден клип, но диджеите ще я прокарат, хората ще я слушат. Обаче, като се качиш на сцената, за да я изпълняваш, трябва да задоволиш очакванията на публиката. Необходимо е да притежаваш нещо особено - дали това ще бъде светещо яке, каквото имам аз, или нещо друго - просто хората имат потребност от различното.
- Все още ли мислиш, че в страната ни е лудост да се прави музика и да се живее от нея, както бе казал на музикалните награди на телевизия ММ през 2006-а?
- Тогава нали бях облечен като Хитлер и всъщност казах, че трябва да има луди, но не ни трябват луди хора в политиката, а луди хора в музиката. Защото е лудост да правиш музика в момента в България, тъй като поп музиката почти няма сцена. Сега в България е трудно, защото, за да можеш да създадеш една хубава песен, ти трябва да имаш не точно гръб, а витрина, на която да я предложиш. Ако не го направиш, тази песен просто отлита някъде. И след 10 години някой я изравя от интернет и какво става? "От икебана дървесата ги боли"...
- На теб налагало ли ти се е някога да правиш компромиси с музиката или със себе си?
- Да.
- Защо? Кога? Как?
- Защото човек има 10 лева, отива в магазина и решава да си купи луканка, която струва 18. Обаче не може да я купи и си взема нещо по-евтино или по-малко. Пазарът го изисква. Така е и в музиката. Решавам да направя нещо, но няма как. Въпросът не опира до финансовата възможност, просто няма условия. Или пък някой ти удря спирачка и казва: "До тук!" Така че компромиси трябва да правиш винаги.
- А спазваш ли правила, поставяш ли си някакви граници в музиката?
- Да, поставям си. Някой път си налагам да няма много големи провокации. Знам, че много хора ще ги харесат, но аз като имидж или като статут трябва да се съобразявам какво предлагам или зад какво заставам. Не може да е много вулгарно - така съм решил. Не може да е евтино, в смисъл - просташко. Трябва да хванеш хората. Помня, като записвах "Мале, мале", я пуснах инструментално, за да се съветвам с хората какво мислят. Те казват: "Това е чалга от 1995-1996 г." А аз точно такава ретрочалга търсех. И написах един текст, който смятам, че звучи колкото просташко, толкова и интелигентно, не е вулгарно, а е смешно. И когато пуснах песента, видях как различните хора наистина я харесват, защото е много добре премерена, въпреки че е на границата. Затова казвам, че се съобразявам какво правя.
- Бил си в къщата на "Биг Брадър". Съжаляваш ли, че си влязъл? И какво би посъветвал хората - да гледат ли, да не гледат ли, да влизат ли или не?
- То си е по принцип шоу, така че нека се гледа. Лично аз, общо взето, до някаква степен съжалявам, че влязох в къщата. Не за друго - за мен това просто бе едно изгубено време, не ми беше много комфортно. Това, че съм помогнал, продал съм си бастуна - това са дребни неща... Вътре в къщата не съм помагал толкова, колкото отвън, където го правя по-добре, без демонстрация. Имаше и забавни моменти, но като цяло съжалявам, че влязох във "ВИП Брадър".
- Като си наблюдавал семействата в къщата, какво си мислил, правил ли си някакви изводи?
- Чудя се на хората, които са жадни за слава. Те трябва да знаят нещо, което е много важно и за което малцина са наясно - няма нищо по-лошо от това да те показват по телевизията. Защото тогава ставаш популярен и започваш да носиш някаква отговорност. А те не са готови за нея. Оттам се получават излаганията, осмиванията и общо взето даже не и 15 минути слава, а само 3. Те са популярни, докато са в "Биг Брадър" и ги дават по телевизията. До там. Те не са творчески личности. И е много лошо, когато те сочат навсякъде, където минаваш, а пък на теб не ти е работа да бъдеш известен.
- Интересуваш ли се от политика?
- Не толкова много, но по принцип имам доста приятели политици.
- Интересно ми е дали творците обръщат внимание на политическата обстановка в България или ги е грижа само по време на избори, когато ги ангажират за концерти...
- Запознат съм с много неща, гледам новините вкъщи. Но много хора пускат вечер телевизора заради клюките, а не за да научат какво решение са взели в парламента или какво хубаво са направили политиците. Аз обаче гледам новините изцяло, някои неща чета във вестниците, в интернет се ровя... Така че имам понятие какво се случва.
- И какво се случва?
- В момента това, което ме забавлява е, че някои неща от политическия ни живот са поднесени с пиара на шоубизнеса. Не знам доколко това е добре. Но говоря за един страхотен пиар, какъвто отдавна не е имало в политическия живот на България. То не са камери, арести, протести... А и даденият човек е навсякъде. Имам чувството, че някои политици в скоро време ще започнат да четат и прогнозата за времето. Това на моменти ме забавлява, но не знам дали е правилно. Ако говорим, че рибата се вмирисва откъм главата, то всъщност главата не е този, който стои начело на държавата, а главата са самите хора. Те трябва да се вземат в ръце и да направят нещо - всеки един по отделно за себе си. Както казва един мой любимец - Майкъл Джексън, ако искаш да промениш света, промени една малка част в себе си. Така че, ако ние не го направим, не само ще се вмирише, а ще е откъм нас. А това кой къде е бил, колко дупки е запълнил - може би това са най-малките проблеми.
- Дълъг ли ти се видя пътят от Иван Рапа до Устата?
- От Стара Загора до София? Или от Студентския град до една сцена с 50 Cent? Преди 2 години бяхме с Крум, продуцента на Софи, в едно заведение в Студентски град. Аз живеех едно време на няма и 100 метра оттам. И му казвам: "Знаеш ли колко е дълъг пътят оттук до 61-ви блок? 8 години..." Така че колко е дълъг пътят е много относителен въпрос.

 

Посрещаме есента

автор:Дума

visibility 138

Почина проф. Юлиан Вучков

автор:Дума

visibility 518

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 477

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 368

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 569

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 181

Най-старият туроператор фалира, предизвика паника

автор:Дума

visibility 122

Откриха нови доказателства за произхода на човека

автор:Дума

visibility 314

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 832

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 685

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 542

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 559

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ