Антология
Поезия
Чудесии
Найден Вълчев
/ брой: 93
До вчера черна бе гората,
но духна топлият южняк,
реката чу, че птиче пее
и млад април нетърпеливо
развя зеления си флаг.
Наднича слънцето и сварва
във утринната ведрина
прозрачна, още не успяла
да се търкулне зад скалата
до снощи златната луна.
Невидимо, но звънко ку-ку
ме среща целият предел,
че аз при тези чудесии
нали съм с моето бастунче
току дошел, току дошел.
И двата щъркела дошли са.
И трепка сливовият цвят.
Ела със мен, да му поседнем,
по чаша пролет да изпием
от този вечен божи свят.