08 Април 2020сряда16:07 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Денчо Знеполски

Памет

Човекът легенда приживе

100 години от рождението на Денчо Знеполски, командира на Трънския партизански отряд, страдалеца и праведника на червената идея

/ брой: 49

автор:Велиана Христова

visibility 553

Невероятна личност; непоколебим комунист; светец на българския антифашизъм; несломим дух; изумителен идеалист; поборник за правдините; пример за човечност най-висша проба; еталон за нравственост и чистота; човек, привличащ като магнит другите; явление в новата ни история; герой, на който се крепи българската нация. Най-уважаваният, най-обичаният и... най-измъчваният, и преди, и след. Такива думи са изричани и писани в спомените на десетки достойни българи за командира на Трънския партизански отряд и на партизанска бригада, ръководителя на първата партизанска дивизия у нас, участника в Отечествената война, легендата на Трънския край Денчо Знеполски. На 16 март се навършва един век от рождението му и не се съмнявам, че годишнината ще възкреси в паметта на днешните поколения идеалите и делата на този герой на България, чиято съдба е истинска драматична епопея - дотолкова, че изглежда невъзможна в рамките на един живот.

На практика биографията на бореца и страдалеца Денчо Знеполски стана достъпна за нас едва след неговата кончина, когато през 1997 г. неговата съпруга Мария публикува книгата "Посмъртна изповед". В продължение на две десетилетия тя е записвала спомените на своя съпруг, за да ги събере в тази книга, в която най-героичните страници от българската Съпротива срещу фашизма се преплитат с истини, които мнозина днес искат да заличат, и с едно чувство на всеотдайна обич към трудовите хора, което малцина са притежавали и притежават. До последния си ден, до 22 октомври 1989 г., Денчо Знеполски, макар и генерал, си остава свой за всеки онеправдан или просто съратник. Вратата на дома им е винаги отворена, при него много народ се извървя, спомня си сега Мария Знеполска. Самата тя е завършила два пъти журналистика - в Софийския университет и в Московския. Докато Мария поднася по едно дъхаво кафе, Григор Гюров - племенник на Знеполски (Младен Гюров Гигов е истинското име на Денчо), си спомня за детството и гимназиалните си години, когато е живял заедно с чичо си. Разказва как фашистите са изгорили къщата на семейството в с. Ярловци, Трънско, но "ние в това време бяхме интернирани, а когато се върнахме, добри съседи ни приютиха". На мястото, където е била изгорената къща, през 2015 г. е поставена плоча в памет на Денчо Знеполски. Моят баща е брат на Денчо, разликата им е 20 години. Той е бил член на нашето семейство, баща ми се е грижел за него като за големия ми брат, майка ми го е гледала като син, разказва Григор. "Той винаги се отдаваше на общественото, личния си живот подчиняваше на общото, милееше, мислеше, че може да помогне на всички трънчани, хората го обичаха". Когато след Девети правителството обезщетявало с пари за изгорелите къщи, Денчо Знеполски ги дал до последния лев за електрификация на селото.  

Самият Денчо още като ученик е бил изключен от Трънската гимназия за дейност в РМС, заедно със Славчо Трънски, с когото после ще делят партизанската съдба. През 1939 г. Денчо е приет за член на БКП, арестуван е няколко пъти до 1943 г. и е жестоко инквизиран от фашистката полиция. Преминава в нелегалност, през 1943 г. отива при югославските партизани. После става началник-щаб и командир на Трънския партизански отряд. Били са заедно и с майор Томпсън, който е прехвърлен в България, в бригадата на Знеполски. Когато през 1947 г. у нас идва майката на Франк Томпсън, тя прегръща Денчо като свой син. 

Из цялата страна имаше партизански отряди, но те бяха повече "сезонни" - през зимата се укриваха някъде. Докато тактиката на Трънския отряд беше по-различна, той действаше през цялата година, през зимата преминават 1000 км през най-трудните пресечени местности, а когато се връщат от Краище към Знеполе, кожата им се сваля с обувките и чорапите заради измръзването, разправя Григор. След това Славчо Трънски и Денчо Знеполски оглавяват две партизански бригади, а по-късно в Трънско създават партизанска дивизия - 2000 души. Поради раняването на Славчо Трънски, фактически я е ръководил Денчо Знеполски. След Девети Денчо заминава за фронта срещу Хитлер като командир на полк и се връща с "Орден за храброст". На 24 години е. Партизанската Съпротива и след това участието ни в последната фаза на Втората световна война са аргументът, с който при сключването на примирието и на мирния договор на победителите с хитлеристкия сателит България нашата страна не бе лишена от териториите до Пловдив, които Гърция толкова е искала да заграби. Днешните хулители на Съпротивата с перфидната си ехидност все "забравят" това. 

През 1945 г. Денчо завършва едногодишен курс за старши офицери във Военното училище, назначен е за командир на гвардейски пехотен полк. От 1947 г. учи икономика в Москва. А през април 1951 г. се случва немислимото. Говорителят на радио "Москва" Димитър Стоянов (Мицо) в книгата си "Изповед..." си спомня разказите на Денчо за трагедията. Знеполски е извикан неочаквано в България, на летището в Букурещ няколко мъже се хвърлят върху него, оковават го в белезници, напъхват го в кола и го подкарват към София. При Павликени седнали да похапнат на земята, ядели и пиели с наслаждение, на две крачки от Денчо, без да му дадат един залък. Така започнала трагедията. Знеполски бил арестуван с обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов и че отишъл в Москва не да учи, а с тайната мисия да... убие Сталин, по поръчка на Тито! Като предател бил изтезаван и пребиван жестоко, инквизициите в ДС надминават фашистките. Знаменита става фразата му: "Фашистите ме бише и не бише, но от нашите кикъв бой сам ел, не мога ти га опишем". Обидата от несправедливостта обаче е била по-силна и от болката. Няколко пъти е искал да се самоубие, при зверските изтезания е бил принуден да се признае за виновен във всичко, за което го обвиняват. Изпращат го в лагера "Белене", където престоява до януари 1954 г. Пак на Димитър Стоянов е разказвал как в лагера от издевателствата, непосилния труд и глада го спасявали... криминалните затворници. "За сиромашията си се борил! Сега си се превърнал в една сянка. Ще ти помагаме", казвали му прославени убийци и джебчии и го обичали като брат! 

След реабилитирането му Знеполски завършва висшето си образование в Москва, през ноември 1957 г. е назначен за преподавател във Военната академия, оглавява катедра, после факултет, става генерал-майор. През 1964 г. е избран за секретар на партийната комисия към МНО. Недоволен от порядките в управлението на страната, от култа на Живков, решава да напусне БНА. Той предвижда, че честни и неопетнени комунисти ще бъдат заменяни с удобни приближени на "Първия". Казвал е: "Ще дойде време да ни съдят, че сме били партизани", спомня си бойният му другар Георги Чанков. (Не е знаел Денчо, че ще дойде и ден мизерни души да наричат партизаните терористи). Понеже никога не си криви душата и защитава това, което мисли и в което вярва, три пъти подава рапорт с мотиви и обяснение на позициите си, три пъти му го връщат, докато не написва, че иска да се пенсионира по здравословни причини (1969 г.). Бил е и кандидат-член на ЦК на БКП, и депутат от Трънско до 1971 г.

Само с няколко дни Денчо Знеполски не можа да дочака свалянето на Тодор Живков и избуялите тогава надежди за по-добра и по-демократична България. Днес няма такива хора като него - честни, винаги и във всичко предани на идеите си, защитаващи позицията си без страх от последствията, мислещи за другите, не за себе си. Такива хора във всички времена не са удобни. Не са угодни. Достойнството им е упрек към гузните, затова те винаги се опитват да го унизят и да го прекършат. При някои като Денчо Знеполски това не им се получава... А може би е по-добре, че той не доживя да види трагедията и мизерията на духа в днешна България. 

След два месеца, на 16 май по инициатива на семейството в родното село на Денчо Знеполски ще бъде чествана тържествено 100-годишнината от неговото рождение. Сред организаторите са БАС, ветераните в БСП, съюзите на офицерите и сержантите от запаса и резерва и на ветераните от войните, общинският и областният съвет на Трънското земляческо дружество и др.

Борис Джонсън е в добро състояние

автор:Дума

visibility 248

В Европа ще смекчават мерките срещу заразата

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 67

Тръмп подписа указ за усвояването на Луната

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 67

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ