Човекът, който превърна компютрите в изкуство

Стефан Станчев е млад журналист във вестник "Computerworld", който всяка седмица информира за последното развитие на технологиите, компютрите и софтуера. Стефан обаче е открил, че компютрите могат да бъдат истинско изкуство. Той намира вдъхновение в частите от компютри и разбира, че от тях могат да станат невероятни пластики, защото изкуството не признава ограничения, а изисква единствено въображение без граници. И така от много години насам Стефан активно прави пластики от компютърни части, а колекцията му от произведения от ден на ден става все по-голяма.


- Кога за първи път видя частите за компютъра като възможност за изкуство и творчество?
- Трудно бих го определил във времето, но със сигурност започна с началото на работата ми като поддръжка в интернет доставчик, а това бе в края на 2004 г. Тъй като това е работа, свързана с немалко стрес и нерви, предизвикани от различни проблеми в мрежите, породени от чисто технически аварии и немалко човешки грешки, започнах да възприемам технологиите като един вид вражески настроени колеги, с които работя, понякога и в рамките на повече от 24 часа.
- Какво те накара да правиш пластики от тях?
- При моето предишно професионално приключение, като мрежова поддръжка, често попадах на захвърлени изгорели или безвъзвратно повредени платки - органите на изчислителните машини. Захвърлените ненужни компоненти често се оказват в контейнери за боклук или под ударите на чука на някои мургав съгражданин, който с настървение и блясък в очите търси лъскави метални елементи. Тогава аз започнах да разглеждам захвърлените компоненти като част от арт предизвикателство, което с удоволствие започнах да реализирам. За повече от 7 години съм използвал ненужни видеокарти, дънни платки, мрежови платки, както и работещи USB флаш памети, на които давам нов външен облик и ги превръщам в художествено оформени системи за съхранение на данни.
- Обикновено на компютрите се гледа като на нетворческа дейност, виждаш ли противоречие между изкуството и технологиите?
- Тук не съм съгласен. Чрез компютъра, с достатъчно софтуерни познания и въображение, се изгражда обликът на съвременния технологичен свят - от светодиода в едно фенерче, до големите кораби и изключително сложните съоръжения. Чрез тях могат да се правят всевъзможни и безкрайно разнообразни изображения, картини, филми, като те например са в основата на създаването и възпроизвеждането на модерните вече 3D визуални технологии. Т.е. компютрите са много важен творчески инструмент в съвременното общество. Но в случай, че някой компонент в компютъра се "спомине" заради пикове в ел. захранването, претоварване, прегряване или просто "ламерска" намеса, той става излишен и подменен. Тук обаче аз намирам и своята роля - да му вдъхна нов живот. Този компонент може с малко въображение да се окаже както една интригуваща арт прахосъбирачка на полицата в хола, така и полезен свещник, който да осветява дома, в момент на липса на ток, в романтична обстановка или в задушевната атмосфера с приятели.
- Да правиш пластики от компютърни части не е много срещано явление в света. Мислил ли си как може да бъде кръстено твоето изкуство?
- След разговор с приятел преди доста време установихме, че това е нещо като киберпънк или може би технологичен пънк. Киберпънк (от кибернетика и пънк) е литературен стил в научната фантастика, който се фокусира върху компютрите или информационните технологии, обикновено съчетан с определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствен интелект и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една антиутопична Земя. Иначе човешкото въображение е безкрайно и съм срещал различни сблъсъци на технологични елементи с изкуство, събрани в идеята за бунта срещу технологиите.
- Какви са реакциите на хората като видят твоите произведения?
- Част от моите приятели приемат с радост всяко мое ново изделие, но за много други хора творчеството ми им изглежда прекалено странно, "изчанчено", "фрики", страховито, отблъскващо, кичозно или просто грозно и непривлекателно. Радвам се, че мога да предизвикам толкова различни впечатления у хората, т.е. те още не са в плен на масовото клише и единомислие.
- Колко време ти отнема една пластика?
- За пластиките използвам самосъхнещ моделин. Наслагването и оформянето на моделина може да отнеме 1-2 часа максимум. Самият процес на съхнене продължава между една и две седмици. След като се втвърди масата, разкрасявам повърхността с темперни бои, а отгоре нанасям сравнително тънък слой лак, който придава завършен вид и добавя повече виталност на цветовете. Лакът съхне за няколко часа и пластиката е вече факт.
- Дълго ли мислиш по идеята за тях?
- Идеята се появява обикновено спонтанно, а няколко минути трае премислянето на концепцията. Често се случва в самия процес на оформяне на моделина да променям идеята си.
- Откъде черпиш вдъхновение?
- От идейния сблъсък на все по-навлизащите информационни технологии в бита и битието. Технологиите са толкова близо до нас, че ставаме маниакално зависими от тях. Отвращението от тях се развива пропорционално със зависимостта. В тази битка се раждат и моите киберпънк идеи.
- Има ли интерес към твоите пластики?
- Предимно приятели. Блогът ми strahota.wordpress.com съществува от преди повече от 2 години, но досега никой непознат в интернет не е проявил интерес към пластиките. От друга страна, аз самият не съм се старал да го популяризирам допълнително, но с радост посрещам всеки заинтересован от идеите ми. Продавал съм някои от творбите си, предимно на приятели, и то на символична цена, която да покрие разноските по закупуване на материали - медна тел, моделин, бои и лак.
- Гледаш ли вече с друг поглед върху компютрите?
От години всички ИТ продукти - компютри, таблети, смартфони, е-четци и др., са за мен инструмент за работа, средство за забавление, извор на информация, компонент в собственото творческо изразяване и... наркотик. Бих бил много радостен, ако издържа на експеримент - една седмица без всички тях, но тогава абстиненцията ще е силна.