Човекът, който изкачи петолъчката на Партийния дом

Александра Теодорова

Като млад 85-годишният днес Богдан Андонов се качва на петолъчката на Партийния дом. И така става един от малкото хора, които са виждали София от това място и са се вдъхновявали от пейзажа наоколо.
Цялото приключение се случва заради един бас. Изкачването на петолъчката е било условие да бъдат назначени на работа двама комшии на дядо Богдан. Те идват при него и го молят да им намери работа в столицата. Той се сеща, че тогава поставят петолъчката на Партийния дом и може би търсят работници. Заради това решава да говори с ръководителя на строежа арх. Пецо Златев. Двамата се озовават на покрива на Партийния дом, точно пред петолъчката.
Отвън около металния стълб на петолъчката се вие дървена стълба, която обаче се люлее от поривите на силния северен вятър.
 Арх. Златев предлага на дядо Богдан сделка - казва му, че ако се качи до самия връх на петолъчката, ще назначи неговите приятели на работа. Въпреки че предложението е подхвърлено на шега, дядо Богдан все пак приема баса и решава, че ще се опита да покори петолъчката. Тръгвайки по стълбата, той усеща, че тя се люлее като палуба на лодка в бурно море, а вятърът е пронизващ. Все пак успява да преодолее страха си, стисва зъби и успява да стигне до върха, откъдето София се ширва като на длан...
 След това единия му приятел го вземат да сменя крушките на петолъчката, а другия - за асансьорен техник.

Партийният дом днес, вече без петолъчка

Историята обаче започва по-рано

- с организирането на Шестия конгрес на БКП. Защото биографията на дядо Богдан е доста пълна със събития.
"Аз бях лична охрана на Антон Югов през 50-те години. Преди това бях три години граничар и след това ме взеха в УБО", разказва той. Изведнъж провежданеното на конгреса е поставено на върховно изпитание. В София по онова време няма много големи зали или места за провеждането на такова събитие. Единственото подходящо е - концертната зала "България", която обаче заради ремонт е пълна със сгурия и е абсолютно неизползваема. А времето притиска. Тогава известният генерал Гръбчев привиква дядо Богдан и му дава заповед - до три дни залата да е изчистена до блясък.
Притиснат до стената, дядо Богдан решава, че ще действа необичайно. "Отидох до кино "Македония", там имаше ваксаджия, при който си лъсках ботушите. Той ми намери две каруци и хора", обяснява днес потърпевшият. Но всички боклуци трябва да се карат извън София, такава е заповедта, а няма сметка - сгурията е много. Затова решават да я карат в двора на Партийния дом, който в момента се строи. "Отидох в Партийния дом и търся шефа, така се запознах с арх. Пецо Златев. И му казвам - имаме сгурия, трябва да я изкарваме извън София, а няма да успеем, предстои Шестият конгрес на БКП и трябва всичко да се изчисти", разказва дядо Богдан. Оказва се, че за Партийния дом е нужна точно такава сгурия, слагат я под паркета в залите, за да бъде по-топло.
Така за две денонощия цялата сгурия е изчистена от парното помещение и зала "България" е готова за конгреса на БКП. Всичко е подсигурено на работниците - и храна, и пиене, и заплащане. "Тогава бях ергенин и не мислех да си ходя у дома, цяла нощ не спах, там при тях. Наредих да им се донася ядене от ресторанта и каса биричка да са доволни и да работят, без да спират", спомня си днес дядо Богдан.
Шестият конгрес на БКП се провежда в зала "България" през февруари - март 1954 г. Гостите са настанени в хотела на комплекса. Там е и ваксаджията - да им лъска обувките. За официалните гости има специална програма - водят ги до Перник, Пловдив и Димитровград.
Дядо Богдан пък за малко да си изпроси наказание - секретарите, които охранява по време на конгреса, се връщат по-рано в Пловдив, а по програма трябва да останат в Димитровград, където ги чака трапеза с печени агнета. Все пак печеното е изядено, защото приготвената вечеря е докарана с коли до Пловдив.
 Секретарите на другите комунистически партии не знаят толкова за България, колкото за Георги Димитров - признат за ръководител на работническото движение в света, разказва дядо Богдан. Той описва Георги Димитров като

много умен човек, тих и скромен, всяващ респект

С него се е срещнал като млад граничар и тогава целият треперел от възхищение. Срещата се е запечатала в неговото съзнание.  Богдан  Андонов отива да предаде много  здраве на брата на друг граничар, който тогава е охрана на Георги Димитров в къщата му в Княжево. Там обаче е забранено да отиват други хора, но дядо Богдан е пред напускане, още с униформа и с автомат. Затова младежът от охраната го представя за своя брат, а Георги Димитров нарежда да му наберат хубави ябълки да ги носи на граничарите. По-късно - вече като охрана на Антон Югов, дядо Богдан черпи сина на Георги Димитров - Бойко, с шоколад.
За Вълко Червенков пък разказва, че бил  много умен, можел да говори по четири часа, без да спира, а като видел, че някой е задрямал - пускал някой виц и всички се разсмивали.
Антон Югов описва като строг, но справедлив човек, който искал всичко да се прави както трябва, владеел и бойни  изкуства. "Запознахме се, говорихме си и мен ме обикна повече от другите, защото ходех униформен", споделя дядо Богдан. "Шапкарят на Цар Борис ми прави фуражка, защото тези, които ги даваха служебни, бяха големи и грозни, като слънчоглед", спомня си още старецът.
Разказва, че единият от колегите му от охраната на Антон Югов бил обущар от Пловдив. Иван Краев живеел в таванска стая край канала в София. Там, където сега е НДК, имало казарма. Югов вършел нелегална работа преди 9-и септември 1944 г. и го следели милиционери. Като минава покрай поделението, милиционерите извикват войници да го гонят. За да се спаси, той слиза  в един тунел (северно от сегашния хотел "Хемус"). Полицаите стрелят по него и пускат служебно куче по петите му, но не се осмеляват да влязат в тунела, защото Югов носи автомат. Той се измъква от канала, след като успява да надигне 120-килограмовия капак на една от шахтите. Иван Краев, който живее наблизо, го скрива в дома си и слиза да пази в двора за полицаи, докато Антон Югов готви боб в таванската стаичка, защото е много гладен. Не е ял нищо от три дни. След 9-и Югов взима Краев при себе си като охрана.
 Дядо Богдан разказва още, че около 20 служители на УБО са били

уволнени заради една жена

На събитие пред мавзолея на Георги Димитров Антон Югов говори на трибуната, а Тодор Живков е до него. Служителите от УБО са строени с парадни униформи и саби в почетен караул пред трибуната. Една жена, която се представя за журналистка, успява да премине охраната, грабва микрофона и започва да рецитира фашистко стихотворение. С няколко хватки Югов й отнема микрофона и я дава на охраната.
 Дядо Богдан казва, че познава лично и ген. Славчо Трънски. Запознават се в родния му Трънски край. Още като ученик дядо Богдан помага на партизаните. "Славчо Трънски беше като Левски - качва  се заедно с полицаите да го търсят, облякъл офицерска униформа", споделя сладкодумният разказвач. После някой го познал, Славчо Трънски слязъл от колата, полицаите започнали да стрелят по него, но той си бил оставил мотор някъде между селата, разказва ми дядо Богдан. С мотора можело да се движиш и по пътеки, по които колата не можела да мине, отбелязва той.
За осемте години, които работи в УБО, дядо Богдан се запознава и с Тодор  Живков - охранява апартамента му, докато го боядисват. След това е комендант в СССР, в строителни войски пък отговаря за снабдяването. Все работи с риск за живота, а не му дават тавана на пенсията. Най-важното обаче е да сме здрави, заключава дядо Богдан.  
Дядо Богдан споделя, че е помогнал на много хора през живота си, сред които и на тези двама негови другари, заради които се качва на петолъчката на Партийния дом.
Съдбата на този символ обаче е странна. В зората на демократичните промени в България звездата е свалена от покрива на сградата с помощта на хеликоптер и дълго време никой не знаеше къде е.
Сега петолъчката се пази в двора на Музея за социалистическо изкуство в София, който бе създаден наскоро. Може би това не е лоша съдба за нея, защото тя трябва да напомня за цял един период от историята. А може би историята нямаше да струва абсолютно нищо, ако ги нямаше хората като дядо Богдан, които винаги са били готови да помогнат, дори и с цената на изкачването на непокорени върхове.