"Човекът е една вина, която сам опровергава..."

Георги Н. Николов

Новата книга на Димитър Милов, "Благовещение" (фондация "Читалище-1870", София) е монологична беседа с разноликия наш съвременник. В стиховете му посланията-размисли се спояват около значението на понятието "личност". Разглеждана между реалните измерения на делника и символната енигматика на вечността. Човекът, едновременно материя и дух, живее в крехка хармония с ориста, на която е подвластен и която се опитва да промени. И крачи в лириката на Милов под дъга от истини, запечатани в съзнанието на безброй поколения. Там среща си дават вечните понятия за добро и зло. Определящи смисъла на всяко наше начинание през времето и пространството в силуета на обществената матрица:
    С едно вретено нас съдбата преде ни,
    но все за друг уплита дреха тя.
    Макар предадени, ще бъдем предани
    на истината и на съвестта.                                                                 "Завист"

Лирическият герой по страниците е неспокойно творение на мислещата природа. Тих бунтар, съзнателно дистанциран от казионния социален морал. И гореща духовна магма, ориентирана към себепознание. За да получи отговор на дилемата: с мисия ли идваме на света, или сме само зрънце в безоката тълпа. Как да откроим индивидуалността на личното си "аз" и на каква цена, та в спомени да съществуваме и след биологичния финал. Човекът в "Благовещение" е дарен с мисия: да надраства прегради, условности, измислени баражи на умореното живуркане. Мечтае да прекрачи в бъдещето още днес и от върха му да хвърли поглед към отминалото "някога". Осъществявайки приемственост в съзнанието на стари и нови люде. За да съществуват хармонично върху мозайка от нравствени ценности, подвластни единствено на вечността. В сборника равнопоставено пулсират библейски внушения за божествената същност на човешката душа. За ближния, осенен с доверие, или сразен от стрелите на завистта. За мъдростта, гордостта и смирението. За природата, родината, приятелството и любовта. Разбира се - и за ролята на творческата личност в осмислянето на всичко, което ни заобикаля, радва, смущава с непознатата си същност. За Димитър Милов "роденият поет е съпротива" срещу рутината на делника. Заключваща съзнанието в коловоз от предопределеност и повторяемост, чужди за искрата на духовното познание. Според автора човекът е сплав от дадености, жадуващи свобода без граници. Техният геном скита в пространството, за да бъде вплетен в прозрения за верния силует на съвременника. За интимния храм, в който изповядва първичната си същност: ранима, уязвима, търсеща закрила. Ще я намери при поета - ласкав пророк и свят грешник, на когото нищо човешко не му е чуждо. Даряващ на околните истини, без да чака награда. Грубата му власеница има място в грохота на модерния свят. За да смирява тегобите му с надежди за утрешно съвършенство... Малка по обем, книгата "Благовещение" е палитра от истини. А в стиховете на Милов преоткриваме себе си, залутани сред делнични проблеми. За да прочетем "Благовещение" отново и отново като личности. Каквито книгата на Димитър Милов откровено ни подканва да бъдем...