Човек ще трябва да се размножава по друг начин

Юрий Медведев

Вредни мутации се натрупват днес в съвременното човечество в геометрична прогресия, което води до дегенерация. За да оцелеем, ние трябва да променим метода за размножаване. Така смята известният американски професор от Института за поведенческа генетика Майкъл Раймерс, който наскоро посети Москва, където чете серия от лекции.
Ученият твърди, че всеки човек носи в себе си голям брой мутирали гени. Близо 50 от тях са неутрални, 40 - вредни - предизвикват болести и водят до дегенерация, а полезни са едва 10 процента. По-рано мутации са били помощници на човечеството, помагали са му да оцелява при най-различни трудности. Например, когато масовите епидемии са "покосявали" милиони хора, винаги се намирали такива, които болестта не успявала да порази. И всичко това благодарение на полезните мутации, които след това се предавали по наследство и се разпространявали сред хората.
Днес никакви масови епидемии с многобройни жертви не плашат човечеството. Науката се научи бързо да издига бариери. Това обаче означава, че и полезните мутации не му трябват на съвременния човек кой знае колко. Затова пък свой шанс получиха патологичните. И за това е виновна преди всичко медицината. Тя дава шанс за живот на много от онези, които навремето бракуваше природата, използвайки механизма за естествен подбор. От една страна, това е хуманно, но, от друга, съвременното човечество трупа патологични мутации. Финалът, според мнението на Реймерс, е очевиден: дегенерация на човечеството.
Какво да се прави? Цялата надежда е в генното инженерство, смята ученият. За да не се предаде на зародиша мутиралият ген, е необходимо да се доверят сперматозоидите на мъжете и яйцеклетките на жените на гетегиците, които да изчистят всички лоши гени. Днес това може да предизвиква протести, но след 10-20 години ние просто няма да имаме друг изход. Ще ни се наложи да се размножаваме именно по този начин - чрез епруветка. Теоретично децата на бъдещето ще са здрави и умни. Съществува една-единствена сериозна опасност, признава Реймерс. Тъй като за идеални със сигурност ще признаят съвсем определени гени, човечеството доста бързо ще стане на практика еднакво.

Мнения на експерти

Светлана Боринска, водещ научен сътрудник от Института по обща генетика на РАН:
Ролята на естествения подбор неотдавна още веднъж много нагледно бе показана при експерименти върху мухи. На тях им бяха създадени условия, при които подборът на практика бе премахнат. И в големи количества започнали да се раждат изроди, започнала дегенерация.
А имаше време, когато мнозина, особено в СССР, съвсем сериозно са смятали, че човекът толкова високо се е издигнал в развитието си, че е излязъл от действието на естествения подбор. Сега обаче на практика всички са съгласни: подборът никъде не е изчезнал, но спорят - забавил ли се е той, или се е ускорил. Всяка от страните има своите аргументи. Но натрупват ли се патологичните гени, както твърди Реймерс? Това е въпрос. Преди всичко трябва да уточним какво са неутралните, вредните и полезните мутации, за които говори той.
Науката знае доста примери, когато това, което вчера е било неутрално, в определена ситуация изведнъж става вредно или полезно. Например може да си спомним паниката, която завладя целия свят във връзка с "лудата крава". Животните са били хранени с вредно костно брашно, това месо са яли хора, някои от които са се разболели. Оказало се, че те са имали редки генетични особености, които преди са се смятали за неутрални. Тук обаче те изведнъж се "включили".
Реймерс обвинява медицината, че дава "зелена светлина" на патологичните мутации. Да, постиженията на тази наука сериозно намалиха детската смъртност. Механизмът на подбора обаче продължава да действа. По последни данни, в самия начален стадий на бремеността, когато жената дори не знае за това, се изхвърлят до 50 процента от ембрионите. Причината са генетични дефекти. Или пък друго - известно е, че момичето се ражда с 200 хиляди яйцеклетки. Но от тях през целия живот съзряват едва 200-400. Това е изключително силен подбор. Ами фактът, че 20 процента от семейните двойки днес са безплодни по генетични причини... Нима това не е подбор?
С други думи, изводът на Реймерс, че заради отслабването на механизма на подбора става много бързо натрупване на патологични гени, меко казано, не е еднозначен. Във всеки случай скоростта на това натрупване, дори и да има такова, засега никой не е определил. Но пък за предложението на Реймерс активно да развиваме генното инженерство, смятам, че всеки учен би гласувал и с двете си ръце. В никакъв случай обаче не бива да я насаждаме навсякъде, като картофите при Екатерина. Така може само да се навреди. По принцип не бива да се поставя целта да се спасява всеки ембрион. Трябва да се остави на природата правото да бракува явно нежизнеспособното.