(Не)разбулената магия
Човек или мит е Хари Худини?
Станал легенда още приживе, илюзионистът продължава да води за носа свои колеги и почитатели дори 140 години след раждането си
/ брой: 134
Великият Хари Худини винаги е твърдял, че е роден в американския град Епълтън, щата Уисконсин. Само най-близките знаят, че това, меко казано, не е точно така. Бъдещият магьосник се появява на бял свят на 24 март (по стар стил) 1874 г. в Будапеща в бедно еврейско семейство. А истинското име на прочутия и до днес илюзионист е Ерих Вайс.
Когато е едва на 6 години, родителите му, които имат общо 6 деца, емигрират в САЩ. Именно там Ерих започва да се представя на всички като Хари. Той от малък иска да стане актьор, а фокуси прави, откакто се помни: ако майка му скрие в шкафа пресни пирожки, след час те изчезват, а катинарът си остава цял-целеничък...
Директор на пътуващ цирк, поразен от способностите на момчето, му предлага работа. Малкият, омотан с въжета, ловко се измъква от плетеницата; играейки ролята на човек от джунглата, ръмжи и яде сурово месо пред очите на публиката; окачен за краката - с главата надолу, събира от пода игли... с клепачите си, като за този номер получава първия си хонорар от цели 35 цента!
Когато Ерих е едва на 12, остава без баща и се заклева винаги да помага на майка си. Момчето много я обича и в продължение на дълги години й праща голяма част от припечеленото от него.
Псевдонима си магът дължи на Жан Йожен Робер-Худен - прочут в миналото френски илюзионист, на когото искрено се възхищава. Но с изключително упорита работа Худини се превръща в Краля на картите, Принца на въздуха, Вълшебника на белезниците или просто в Ерих Велики. Всички тези псевдоними бележат почти 26-годишната кариера на артиста. Най-интересното обаче е, че въпреки това той никога не капризничи, не се главозамайва. Нещо повече: един от първите е, които самостоятелно прелитат с аероплан през цяла Австралия.
Великият магьосник винаги се стреми да бъде в отлична физическа форма, за да демонстрира на света, че човек е способен да постига невъобразими върхове не само в интелектуалната сфера, но и там, където се изискват мускули и способност за абсолютен контрол над тялото.
Феноменът Худини вече почти девет десетилетия предизвиква интерес у учени и специалисти от най-различни области. Онова, което е правил този илюзионист, не подлежи на никакви разумни обяснения. Така например, с оковани ръце и крака артистът е бил затварян в сандък, омотаван впоследствие с въжета и стоманени лайсни. Въпреки че са го хвърляли в реката, много скоро фокусникът се появявал невредим пред изумената публика.
Худини се освобождавал дори от усмирителна риза, както това се случило през 1917 г., когато на 30-футова (над 10-метрова) височина успял за две минути и половина да излезе от капана на неподвижността.
В Холандия пък окованият и съблечен магьосник бил заключен в кошница, която се поставяла в друга, тя пък - в още по-голяма... И така на принципа на матрьошките са използвали общо 13 кошници. Съоръжението се скривало под ефирна завеса и след 5 минути Худини се появявал усмихнат пред публиката. Самите кошници изглеждали недокоснати, а от най-малката пред смаяния поглед на зрителите магьосникът изваждал оковите си...
Илюзионистът успявал да се освободи от най-немислими заточения, преодолявал всякакви прегради, изградени от най-коварната човешка фантазия. Веднъж в присъствието на учени и всички американски фокусници демонстрира "минаването през стена". Пред очите на всички строители изградили тухлена ограда с височина над 5 метра. Стената била направена така, че публиката да вижда и двете й страни. Худини се разхождал от едната с такова изражение на лицето, все едно е осъден на смърт. Но пред изумения и невярващ поглед на зрителите Хари показва, че невъзможното е възможно...
Нито строго охраняваните мазета на банки, нито пък затворените с пирони бъчви или зашитите пощенски чували и гигантска футболна топка не са могли да спрат способностите на магьосника. Всичките му бягства са били изключително впечатляващи и извънредно тайнствени, защото Худини никога не разрушавал капаните си и дори не ги е оставял отворени...
Мнозина са опитвали да подложат на логични обяснения необикновените способности на фокусника. Смята се, че благодарение на дълбоките познания в областта на теорията и практиката на индийските йоги артистът успявал с лекота да оцелява в тесните пространства без въздух. Благодарение на неуморните тренировки Хари се е сгъвал наполовина и задържал дишането си близо 3 минути. Също така прочутият магьосник прекрасно познавал конструкцията на безброй заключващи се системи, секретни ключалки и катинари и овладял до съвършенство начините за тяхното бързо отваряне.
Твърди се, че за освобождаването си Худини е използвал миниатюрни приспособления, сгъваеми шперцове и ключове, скрити в токчетата на обувките му. Според някои версии част от инструментите илюзионистът дори поглъщал, като предварително ги връзвал с конец за зъбите, а после елегантно ги извличал от стомаха си. Факт е обаче, че магьосникът по необикновен начин владеел тялото си и напрягал мускулите си, докато в пъти не увеличавал обема им, а после ги отпускал и така се освобождавал от оковите си... На Худини също така приписват и използването на хипноза и спиритуалистични прийоми, както и способността да прескача в други измерения и паралелни светове. Вероятно магьосникът е овладял цял комплекс от невероятни умения, което му позволява да води за носа свои колеги и почитатели дори 140 години след раждането си.
...В сейфа на една от нотариалните кантори в Ню Йорк близо половин век се пазел дебел запечатан плик, който трябвало да се отвори на 6 април 1974 г. - в деня на 100-годишнината от раждането на Хари Худини. Този пакет, според завещанието, съдържал всички тайни на великия илюзионист. В уречения ден сейфът бил отворен, но се оказало, че е празен. Великият манипулатор и този път успял да излъже всички.
Колкото и да се пише или чете за легендарния фокусник, шоумен, медиум и екстрасенс Хари Худини, тайната на загадъчната му личност, вместо да се разбулва, като че ли се превръща в още по-голяма магия. Ненадмината и до днес.
Тайната на щастливия брак е... в шапката
Докато е на гастрол в Ню Йорк, през пролетта на 1894 г., Худини се запознава с Вилхелмина Беатрис Ранер - танцьорка и певица от "Флорал систърс". Красивата Бес едва две седмици по-късно става съпруга и асистентка на илюзиониста. Съюзът им се оказва много щастлив и дълги години те споделят радости и беди, запазвайки добрите си отношения. Худини пише писма на любимата си дори когато е в съседната стая. Съпрузите винаги се обръщат един към друг с "Мистър Худини" и "Мисис Худини" и никога не се разделят за повече от ден.
За да избегнат караниците, ако Хари 3 пъти повдигне дясната си вежда, жена му тутакси трябва да млъкне. Когато пък се сърди Бес, мъжът й веднага излиза от дома им, обикаля го и хвърля в отворения прозорец шапката си. Получи ли я обратно, означава, че съпругата още е бясна. И Худини не се връща вкъщи, докато Бес не приеме шапката...