Читалище "Прогрес-1907" - дом на духа

Младо селище, град Костенец възниква през 1884 г., около Освобождението и около построяването на жп линията Виена-София-Цариград. През 1907 г. той брои едва около 30 фамилии, но вече е основано читалището. Снегът и мразовитият вятър не са пречка Учредителното събрание да се проведе на 12 февруари. Избрано е настоятелство от 17 души:

Д-р Веселин Топалов, директор на Кибритената фабрика, председател.
Михаил Лавчийски, жп чиновник, секретар.
Пеню Пчеларов, пощенски чиновник, библиотекар.
Тодор Христов.
Никола Зашев, счетоводител в кантората на Станко Христов.
Алфред Тахуер, от австро-унгарски произход, пръв директор на Кибритената фабрика.
И т.н.

Видно е - все лица от фабриките, железниците, търговията.
Приет е Устав. На учредителното събрание се поставя началото на читалищната библиотека и то какво начало! Основателите правят дарения - предплащат целогодишни абонаменти за почти всички излизащи тогава вестници и списания. Вестници: "Народни права", "Демократ", "Бистрица", "Родолюбец", "Софийски търговски вестник", "Дневник", "Родина", "България", "Мир", "Работническа борба", "Ден". Читалището е абонирано за един френски и един немски вестник. Подарени са две картини.
Ето и списанията: "Ловец", "Природа", "Пчела", "Ново общество", "Майка и дете", "Виделина", "Инженерно списание", "Садово", "Ново време", "Съзнание", "Ново общество" и библиотека "Съвременна хигиена".
Със собствени средства читалището се абонира за три вестника: "Балканска трибуна", "Нов век" и "Пряпорец" и за четири списания: "Мисъл", "Домакинство", "Здраве" и "Демократичен преглед".
Не са много читалищата с такъв старт. Започва се с възрожденски пламък, който не загасва през десетилетията.
Още първия месец е подготвена литературно-музикална вечеринка, стъкмена е лотария, а по коледните празници са събирани помощи. Читалището укрепва финансово, дейците му кроят планове, но войните предизвикват тежко сътресение.
В края на Европейската война група младежи: Борис Зашев, Георги Ст. Христов, Иван Т. Христов, Спас Ст. Христов, Христо Станков, а така също Никола Томов, Георги Алексиев, Коце Бонев, Кирил Хр. Зашев и др., които свирели на китара, мандолина, контрабас и флейта, сформират театрална трупа и представят първата програма от народни и революционни песни, стихове и малка комедия.
През 1929 г. е поставена пиесата "Магия". Актьорите в нея са главно учители: Атанас Чоруков, Васил Даскалов, Атанас Илчев, Васил Дебелянов, брат на големия поет Димчо Дебелянов, и други от селата Горна и Долна Василица и от Долна баня.
Учителите години наред са основното звено в театралната дейност. Единствената отплата е пълният салон от зрители и искрените овации.
Електрическите крушки в селището светват през 1932 г. Радостта на самодейците е голяма - няма вече да играят на газени лампи и фенери.
През 1945 г. чрез генерал Бирюзов, председател на Съюзната контролна комисия, читалище "Прогрес" се снабдява с киномашина "АЕГ". Приспособено е доста голямо помещение за салон с 200 места в Книжната фабрика и селището вече има кино, а читалището - допълнителни приходи.
Мара Главчева е директорка на киното, повече от 10 години работи на доброволни начала, не иска заплата!
Поставя се въпросът за читалищна сграда, определено е мястото, на бригадни начала от ентусиасти са направени тухлите, но... поради изменение на градоустройствения план строежът не започва.
Сформиран е тригласен хор с диригент Анка Главчева. Участват 70 души - мъже и жени, в репертоара влизат песни от българската хорова класика, а също и съвременни песни. Заражда се танцовата самодейност. Инициатор на групата е Стоян Свиленов от Книжната фабрика, а след това с ръководството й се заема Кирил Стефанов, ковач в Кибритената фабрика.
По това време в селището пребивава актрисата Вера Константинова, евакуирана от столицата по време на бомбардировките. Тя оглавява театралния колектив и е режисьор. Поставя няколко пиеси, в които играе все водещи роли гимназистът Георги Русев, достигнал след това върховете на театралното изкуство.
Голям подем настъпва в библиотечната дейност. През 1951 г. читалището разполага с 2821 тома книги. Читалищният организатор Соня Тодорова посещава предприятията, бригадите на полето и разнася книги за четене.
Успехите са видими. При класирането на читалищата в околията "Прогрес" се нарежда на първо място. Следва високо признание - през 1955 г., когато се чества 100-годишнината на българското читалище, Централният съвет на Съюза на народните читалища обявява народно читалище "Прогрес" за "Образцово".
На 15 май 1960 г. е открит читалищен дом с театрален салон с 425 места - една от най-големите и най-красивите сгради в града. На горния етаж - с две кръжочни, две читални, кино-кабина и библиотека за 15 хиляди тома. Съоръжена е със стелажи и е първата в страната със свободен достъп на читателите до книгите!
Гостуващият в страната ни Роберт Палти, директор на областната библиотека в гр. Веспрен, Унгария, възкликва от изненада и записва в книгата за посетители:
- Това е първата селска библиотека, която разгледах в България. Тя е най-красиво мебелираната библиотека, с най-модерна система.
През другата, 1964 г., младото селище е обявено за град - град Костенец.
Възниква негласна анкета: в града читалище ли ще има или културен дом, или нещо друго? Стотиците самодейци, пък и населението, си защитиха читалището, като утвърдена чисто българска институция, при това дало вече толкова много за просветата и културата в селището.
Духовното огнище на младия град е в собствена сграда. От селата и махалите прииждат препълнени каруци със самодейци, облечени в пъстри носии, по преките пътеки слизат групи певици, кавалджии, гъдулари и гайдари към читалището в града, за да покажат истинското народно изкуство.
В онова време наблюдавах отблизо работата на самодейците. Отприщен бе пътят за творчески кипеж. В големия салон разгръщаха неподозирани възможности драматичният и сатиричният състави, съставът по художествено слово. Цветанка Алексиева, секретар на читалището, сплоти двадесетина жени от града и разучиха много народни песни и обичаи от района. На Четвъртия републикански преглед в Копривщица всички от групата се върнаха със златни медали. В пълноценния живот на читалището се включи и Васко Сотиров, който като певец и акордеонист и до днес, вече с побелели коси, е ръководител на танцови и певчески състави.
Към съществуващите дейности възникват нови: фото-клуб, музейна сбирка, куклен театър - първи в окръга, клуб на художниците, духов оркестър, сатиричен състав, група по художествено слово, ръководена от Методи Делев - лауреат на всички републикански фестивали, литературен кръжок "Константин Костенечки", курсове по шев и кройка, плетене, бродерия, готварство, курсове по руски, френски и английски език.
През 2015 г. бе направен основен ремонт с финансиране от ЕС по Програмата за развитие на селските райони на стойност 342 728 лева.
Години наред читалището с председател Николай Хаджиниколов и секретар Детелина Василева развива многостранна дейност. На разположение на посетителите са 50 хил. книги и документи. В този дом на духа все някой състав репетира: Фолклорна танцова формация "Костенец" с ръководител Николай Ибришимов, Денс формация "Вайялет" с ръководител Валентина Бонжолова, Школа по приложно и изящно изкуство с ръководител Добрияна Котларова, Музикална школа, Група за стари градски песни "Весели сърца", Мъжка група "Родолюбец", дуо "Йова", театрален състав... Почти всички имат поредица от представяния в страната и в чужбина, откъдето се връщат с престижни награди.
На 27 октомври 2017 г. бе открита паметна плоча в знак на преклонение към основателите и с голяма концертна програма бе отбелязана 110-годишнината на образцово народно читалище "Прогрес 1907".







Танцовите състави на юбилейния концерт по случай 110-годишнината от основаването