Четмовни и писмовни, но неуки

Детенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица?

Не питай, бабичко,
макар и слабичко -
книга да се уча,
добро да сполуча.

За това стихотворение на Иван Вазов се сетихме, щом видяхме резултатите от едно проучване на образователното министерство. Какво там ни разтревожи? Фактът, че всеки пети млад човек в България няма вкъщи нито една книга. Това, естествено, ще изпълни душите ни с радост. Защо трябва да се четат книги? Може някои от тях да ни повредят!
Не казваме, че младите хора са неграмотни. Те са четмовни и писмовни. Пишат си в интернета на всякакви латиници и разни други знаци, дето не всеки ги разбира. Така си и четат. Така си и общуват. Но книги - не четат.
Ще дадем един пример с младеж, който е шофьор, рокер и културист. Редовно ходи на боди билдинг и се гордее с това, че в живота си не е прочел нито една книга. Той се гордее с това! Ако го питаме дали знае кой е Чарлз Дикенс и Дейвид Копърфилд, кой е Пушкин и Евгений Онегин, кой е Марк Твен и неговият Хъкълбери Фин, кой е Жул Верн и "Капитан Немо", кой е Чехов и неговата Кащанка, и какво тези хора и героите им са направили за човечеството, та да не си останат хората маймуни, а човеци да сме, няма да може да отговори. Такава ли ще е съдбата на всеки пети млад българин?
Тук не казваме нищо лошо за подрастващото поколение. Ние няма да го обиждаме, ние няма да го унижаваме. Въпросът е какво ще правим оттук насетне. Сегашните млади овладяват едно писане в компютъра и едно четене, пак в него, които нямат нищо общо с четенето на книги. Много преди да има компютри и мрежата интернет, от древността има писмовност. Много трудно даже учените са намерили четмовност за тази писмовност. Въпреки всичко, доколкото може, днешното човечество е извлякло какво древните са ни завещали като писмени знаци.
Може да си зададем въпроса кой от днешните млади български хора ще напише нещо, което да остане за поколенията? Може би този, който не е прочел нито една книга? Няма да е той. Естествено, че има много млади хора, които четат, не говорим за тези, които четат само в мрежата. Говорим за другите, които ще минат покрай сергиите на букинистите, на тези, които продават стари книги, и ще харесат нещо оттам, и ще пожелаят да го прочетат. Ей така, вечерта, след като са излезли от мрежата, след като са затворили компютъра, да разгърнат страниците на една книга, да видят какво някой нещо иска да им разкаже, какво някой нещо им е разказал, а те просто не са го прочели.
Струва си много-много книги да бъдат прочетени и това основно зависи от два фактора. Семейството, учителите.