Четирите годишни времена

След четири века без давност още слушаме "Четирите годишни времена" на италианския бароков композитор Антонио Вивалди. Това са четири цигулкови концерта от по три части (в алегро, ларго, алегро нон молто, адажио и т.н.), които пресъздават пролетта, лятото, есента и зимата. И чрез нотите и сонетите на гениалния автор звучат край нас птичи песни, кучешки лай, шум на огньове, пролетни води, ромолене на река, обаянието на тихи нощи, викове на деца с кънки, ехо от буря и реч на ловци... Творбата е публикувана за първи път през 1725 г.

И в тая красота след четири века неслучайно звънна край мен и край лаптопа ми ехо от българските годишни времена. Някой се бе опитал да припомни ноти и звуци от "Лукановата зима", друг върна нарочно спомени от "Виденовата зима", вероятно защото Жан Виденов се бе появил отново след 25 години мълчание на политическата предизборна сцена в един нов "Съюз за чиста и свята република".

"Българска пролет" се включи отново в лявата коалиция в предсрочния вот. За парламента воюва, макар и с по-малки шансове, и партия "Българско лято" със задграничния си водач от Дубай Васил Божков.

Такива ми ти годишни времена имаше в българското политическо пространство, след като повече от десет години витае и господства безвремие в държавата и само езикът на омразата е водещ в поведението, в общуването ни, в добруването ни и в опита да се въведе ред в хаоса, който сами сме създали...

Прелистих нови страници. Потърсих други сезони. И ненадейно в тях проблеснаха стиховете на незабравимия Валери Петров. Неговата поема "В меката есен" изпълни вдъхновено цялото емоционално пространство край мен... Какви сюжети, какви рими, какви обикновени човешки съдби и сърдечни послания! Един вечен Вивалди. Доктор Валери Петров продължава да ни лекува с поетичните си рецепти. И на фона на днешната компроматна атмосфера, на фона на грозните предсрочни предизборни и следизборни дебати, на фона на отвратителните теми и дискусии живее плътно и неотменимо сред истинските български и европейски годишни времена...

Прочетете отново, послушайте отново и не забравяйте записа с поетичния текст. Поклонете се искрено пак пред великия и най-обикновен Валери Петров. Пред неговия истински урок по човеколюбие. И пред неговото гениално годишно време "В меката есен". Тогава ще разберете защо той от парламентарната трибуна произнесе знаменитата си фраза: "Мястото на един поет не е тук..."