Четете да знайте!

Д-р Василис Марагос

Василис МАРАГОС е роден 11 февруари 1963 г.  в Атина. Семейството му произхожда от малко планинско селце в Аркадия (Пелопонес). След завършване на гимназия следва право в Атинския университет. Специализира международни отношения в Брюксел. Работи временно като адвокат към Атинската адвокатура (1988-1990), след което постъпва на работа в Европейската комисия като юрист в областта на информационното право, а от 1993 г. в международните отношения. Той е референт за Унгария в Брюксел до 1996 г., след което представлява Делегацията на Европейската комисия в България като първи секретар. През 2006 г. защитава докторска дисертация в Атинския университет на тема: "Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. От православната идеология към изграждане на българската идентичност", доктор е на политическите науки. От 2001 г. - съветник в Делегацията на Европейската комисия в Скопие, а в момента за Черна Гора.
Има дълбоки интереси в областта на изкуството, литературата и социалните науки. Освен на споменатата книга за Паисий Хилендарски е автор на сборник с поезия. Превел е поезия на Стефан Гечев на гръцки.
В своите възгледи споделя универсалните ценности на човешката цивилизация, респекта към гръцкия език и култура, православието и европейската идентичност.
Поклонник е на философията на Платон и неговата визия за обществото като общност на либерално образовани хора.
Отправната точка на неговата идентичност е духовното наследство на Аристотел и Сократ, на неговите предшественици и Стария завет.
Почитател е на съвременните гръцки поети като Сикелианос, Кавафис, Сеферис, Енгонопулос, а също така - на Рилке, Т. С. Елиът и Стефан Гечев; на византийската живопис, Ренесанса, пейзажа на Балканите, европейския роман, Кундера, Кафка и др.



Паисий сочи, че е търсил навсякъде - по Света гора, в "Немско" (сиреч в Сремски Карловци, което се е намирало на австрийска територия) и из България - много книги, които ползва като извори за историята на българските царе и борби. Представянето от него на изворите и методологията му не е подробно и не е напълно ясно дали е имал директен контакт с всичките си извори, които споменава, или става дума за данни, които черпи от два главни извора. Той е духовник без доказано общо образование, който чрез своето лично и оригинално писателско усилие не толкова поставя началото на българската историография, колкото ни дава едно впечатляващо лично свидетелство за основите на новото българско историческо съзнание.

Неразделна част от славянската общност


Паисий е повлиян пряко от прославянската атмосфера, създадена на Света гора под влиянието на руски и сръбски кръгове, както и от отзвука на "илирийските" духовни движения. Освен това на тези въздействия се дължи и употребата на определението "Славянобългарска", което Паисий употребява, за да характеризира историята си. За Паисий славянският характер на България е несъмнен. Славянският език, който много пъти самият той нарича в историята си "прост славянски" или "прост български" (двата термина съвпадат и означават говоримия славянски в отличие от църковнославянския), е крайъгълен камък в идеологията на Паисий и неотделима част от идентичността на българите.

Паисий Хилендарски, портрет на художника Кoю Денчев

Чрез подчертаването на славянския характер на българите Паисий иска да изтъкне, че противопоставянето на гърците и подкопаването по този начин на голямата въобразена общност на православните от османския Изток не водят към изолиране на българите, напротив - към обединяването им с една друга голяма общност, славянската. Затова подчертава елементите, които свързват българите със славяните, както и значителната роля, която са играли българите в миналото за цивилизоването на славянските народи. Славянският език, който обединява всичките славяни, се разви на българската земя преди векове.
Паисий предлага на българите да престанат да смятат себе си за част от по-голямата общност на православните в османския Изток, в която са определени да изчезнат, асимилирани от гръцкия език и образование, и ги кани да развият славянския си език и историческото си съзнание - елементи, които ги отличават от гърците и ги разполагат на завидно място сред славянските народи.


Огнища и крепости на православието


Манастирите (главно в пространството на самата България) са били винаги огнища на оцеляване и развитие на славянското православие. Запазват през целия период на османското робство своя характер като места за образование, съхраняване на ръкописи и преписване и написване на книги. Независимо от факта, че господството на гръцкото образование и език е неоспоримо, дори и в чистите - в езиково, образователно, църковно и търговско отношение - славяноговорещи области, славянското образование се запазва в манастирите на България през целия период след османското завладяване. Освен светогорските манастири, значителни монашески центрове в българското пространство играят важна роля, особено през ХVII и ХVIII в., като средища на славянската православна традиция.
 Света гора съхранява изцяло спомена за периода преди османското завладяване. Освен това турците признават и подновяват привилегиите на Атон, който по този начин запазва характера си на крепост на православието. Преобладаващият брой монаси от онази епоха (даже още от ХVI в.) са със славянски произход. Някои изследователи представят данни, които ни позволяват да предположим, че сред монасите със славянски произход от онази епоха доминират българите, тъй като османското завладяване откъсва сериозно северната част на Балканите (и сърбите) от Света гора, а пък руснаците започват да се стичат в Света гора по-късно, през ХIХ в., с нарастването на руското присъствие в района.

Факсимиле от корицата на гръцкото издание на книгата на д-р Василис Марагос "Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. От православната идеология към изграждане на българската идентичност".

Връзките между Света гора и манастирите в България, включително и в Северна Македония, както и в Сърбия, са силни. Те са духовни и икономически връзки. Монасите от българските манастири, които искат по-широка автономия и условия за по-строго усамотение, както и онези, които имат по-силни духовни интереси, се преместват в Атон, а пък светогорците пътуват често като таксидиоти из българските предели, за да събират дарове за манастирите и да работят като даскали в манастирските училища, които предлагат основно образование (на гръцки и на славянски).

Запазване на славянските традиции


 Действителният подтик за написването на "История славяноболгарская" може да се потърси, от една страна, в запазването на славянското образование и на традициите, свързани със средновековните български държави и запазени в атонските манастири със славянски монашески състав, и от друга страна - със силната прославянска атмосфера, създадена на Света гора през ХVIII в., когато се засилват връзките със северобалканските славянски области.
Посетители от тези области, както и светогорски монаси, завръщащи се от тези области (чието ядро е православният център на Карловци), са носители на идеите на илиризма и на идеята за единство на славянските народи на Балканския полуостров. Общата духовна атмосфера на Просвещението влияе на Паисий само косвено, вероятно и само негативно, щом Паисий се изразява критично по отношение на "културата" на Запада и на представителите на тази култура в османския Изток. По това време се развиват "донационални" патриотични идеи сред сърбите, както и сред гърците.


Прекъсване на гръцката асимилация

Целта на Паисий е да прекъсне асимилацията на славяноговорещите българи от страна на гръцкия език и образование чрез подчертаване и развиване на традиционни елементи на българската идентичност. Изтъкването на славянския език и история на средновековните български царства като отличителни съставки на българския характер представлява звеното, което свързва делото на Паисий с духовните движения на Запад от онази епоха, за които са важни развитието и налагането на майчиния език и изграждането на историческо съзнание на една политическа или езикова група; духовни движения, които са повече или по-малко свързани с движението на Просвещението.
Но, както отбелязва Пасхалис Китромилидис, случаят с Паисий ни изправя пред проява на национална идеология без опита на Просвещението.

Преводът от гръцки език е на проф. Кирил Топалов. Статията препечатваме от брой 36 на в. "За буквите- О писменехь"