Честваме един от най-древните християнски празници. Йордановден или Богоявление – това е денят, в който Йоан Кръстител кръщав Исус Христос във водите на река Йордан. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.
До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. Това е краят на "мръснит дни".
С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
В нощта преди Йордановден се смята, че небето се отваря и каквото си пожелаеш ще ти се сбъдне. Тя се определя като една от най-магичните нощи в годината, която изпълнява желания. Смята се, че нощта срещу Водици или Водокръши (Богоявление, Йордановден), носи силен вълшебен заряд.
Паметта на водата е много старо българско знание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, пробудена вода... А старите българи са вярвали, че в полунощ водата започва да "чува" и да сбъдва!
На Богоявление в църквата се извършва служба и, придружен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори.
Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи.
Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.
Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сърмички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
Имен ден имат: Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.