Честваме 112 години Независимост
България отбеязва днес едно от най-значимите събития в новата си история – обявяването на своята независимост. На 22 септември 1908 година, 30 години след освободителната война.
Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.
Политическият акт е извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор от 1878 г.
През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т. е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.
Същевременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това води до икономически противоречия между България и Австро-Унгария.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ - символичен акт на продължение на Второто българско царство.
Княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.
След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Трудната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция).
Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Руската империя не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта ѝ. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.