Честита баня!

In vino veritas, in aqua sanitas    
(Във виното е истината, във водата здравето)

Правителството и неговият "независим" орган КЕВР поднесоха на всички ни поредния новогодишен подарък. Когато на Нова година се чукнем с чаша вода, ще имаме пълното право да си кажем наздраве. Прави ли ви впечатление, че водата става май по-скъпа от бирата. Умря и мечтата да зареждаме колите с вода. Бензинът е по-изгоден. Слънцето, въздухът и водата не са стока и не подлежат на продажба. Те са природна даденост, която оформя жизнената среда на хората. Снабдяването с чиста питейна вода, на поносима цена, е социално задължение на държавата. Народът участва в този процес, плащайки данък, определен от същата държава като достатъчен. Облагането с допълнителен косвен данък "цена", надвишаваща поносимата, и разхищаването на този данък за 100 хиляди лева месечни заплати, комисиони, огромни загуби на вода и износ на печалби е неприемливо.
При всяко поредно повишение на цената се повтаря мантрата "намаляване на загубите". От 2011 г. досега цените са увеличени двойно, а загубите - тогава 60 на сто, сега са 61 на сто. Освен с цените, "Софийска вода" АД ни граби допълнително със законите на хидравликата. Във високите сгради с две и повече водоснабдителни зони са монтирани хидрофори. Те поддържат по-високо налягане от това в мрежата и съответно - по-голям дебит от чешмите. В някои случаи дневният разход на човек във висока зона е два и повече пъти по-голям от този в ниската. Така допълнително и не по наше желание се пилее вода, но срещу заплащане.
Наскоро по телевизора една дама, зам.-министър, разпалено ни убеждаваше, че цената на водата трябва да расте с логика, близка до "имаш крава, пиеш мляко", прехвърляйки на наш гръб повече разходи за ползването на този природен продукт, за който в едно друго минало плащахме по два лева годишно на апартамент. Втора нейна "светла идея" бе да ни сложи норма от 50 л дневно, заплащана по непоносимо високите цени. Разходът над нея пък да заплащаме с още по-високи суми. В развитите страни дневното потребление на човек е 100 л, в САЩ - 400, в Обединеното кралство - 150, в Германия - 130. Не ми е известно казват ли си в правителството "честита баня", но тази идея ми напомни един случай. 
През 30-те години на миналия век в Лондон поради суша не достигала вода. Съответният министър се обърнал към парламента с апел за икономии и заявил, че е дал личен пример, като намалил дневните си душове от 3 на 2. Чърчил - тогава в опозиция, взел думата и попитал спикера разрешена ли е в парламента думата въшлив...