Честит рожден ден, ДУМА!

"Бъдещето на "Дума" е в разбирането, че светът е информация, че всичко е информация. Дори и човекът. Дори и идеите. Отстъплението от това разбиране е равно на катастрофа. То затваря духа в света на миналото не само като спомен, но и като психология, като социален навик, като концепция. В този смисъл всеки опит вестникът да бъде критикуван и дори отричан от позицията на старите идеологически призраци, на лекциите за печата в АОНСУ и на бившите кабинети по партийнополитическа работа е опасен...

"Дума" ще умре, ако се обърне назад. Нейната единствена надежда е бъдещето. Онова близко бъдеще, което все по-определено ще иска от нея излизане от рамките на тесния политически интерес и превръщането й в глас на нацията. В глас на всички, които страдат от безскрупулното настъпление на десните сили, от желанието на реакцията да се реваншира класово за сметка на народа. Това няма да стане лесно, но трябва да стане, ако искаме "Дума" да бъде не само вестник на социалистите, но и на всички, които хранят надежда в лявото движение на обществото. А те не са никак малко. Те са мнозинството от нацията, която иска да се измъкне от социалната кал и да живее достойно. Единственият вестник, който може да приласкае и поведе тези хора, е "Дума". Ето защо нека никой не й пречи да осъществи своята голяма задача..."

Стефан ПРОДЕВ, ДУМА, 18 януари 1993 г., "Кои искат да ритнат кросното"

"За разлика от повечето други големи всекидневници в България "Дума" няма зад гърба си нито спонсори, нито мощна финансова групировка, нито чужда фирма. Единствената й сила са читателите, които я обичат и купуват...

...голямата надежда на "Дума" са неговите абонати и купувачи, читателите му. Онези стотици хиляди сънародници, които уважават професионално журналистическото слово и вярват в истината. Онези, които освен сензацията и лекото четиво търсят и разумната идея...

Абонирайте се и купувайте "Дума", защото тя е вашият вестник. Вестникът, който живее, за да бъдете добре информирани. Поставите ли между него и себе си дребния интерес на парите или безразличието си, ще загубите нещо скъпо. И без да искате, ще помогнете на господата, които мразят или се плашат от големия социалистически вестник. Тяхната омраза и техният страх не бива да постигат своето. Бяхме, сме и трябва да бъдем по-силни от тях. Не само заради "Дума", но и заради общественото дело, на която тя служи.

Разбира се, казаното не означава, че както биха желали някои, "Дума" е в икономическа безизходица. Въпреки трудностите, с които вестникът се бори, снагата му е висока, мощна и жилава. Но тъй като живеем в сложни условия, мислите, които споделям тук, са необходими. Всеки от нас трябва да осъзнае, че съдбата на "Дума" е неделима от нашата обща съдба. И тъй като нямаме чичо в Америка или вуйчо във Виена, единственият шанс на големия вестник е в хората, които го четат и обичат. От тях зависи още днес, а и утре този вестник да бъде спокоен и силен, да не страда от омразата и завистта на противниците си. Надявам се, че откровеността ми ще намери отклик. Тя не проси сантиментално съчувствие, а търси разбиране и реална подкрепа. Нека с усилията на всички вас "Дума" да постигне своя пълен стабилитет. Самият факт, че няма друг вестник в България, който може да разговаря така откровено със своите читатели, е вече една сигурна надежда."

Стефан ПРОДЕВ, ДУМА, 12 юли 1993 г., "Откровено, без заобикалки"

"Дума" се роди, за да бъде полезна на социалистическата идея, и ще остане такава докрай. Тя извади партията от "мъртвото вълнение" и й даде сили да се възроди... Докато други вестници клеветят и обругават политиката на БСП и на Демократичната левица, "Дума" е и трябва да бъде гласът на реалната истина. Нека никой не й се сърди, когато критикува отделни особи или когато сочи погрешни ходове. Без подобен хъс тя би угаснала и би се превърнала в пепелище на официалната теза...

Духът на "Дума" е по-важен от всичко и от всички. Той трябва да живее, ако искаме вестникът да бъде полезен както за нас, социалистите, така и за цялата левица. Затова нека никой не се засяга, когато се опитваме да посочим някоя грешка или някой грешник. Когато отрежем нещо сухо. Такава ни е работата. "Дума" трябва да внушава морал и сигурност. Неин дълг е да се бори с опасностите, които ни заобикалят. А опасностите вътре в партията или във властта са... най-опасни. Ето защо не й се сърдете, когато посяга към тях. А обратното - подкрепете я. Иначе защо ни е този вестник...

Вярвайте на "Дума", четете я, разпространявайте я и не обръщайте внимание на онези, които я нападат. Не заради нас, които я правим, а заради себе си. Защото без "Дума" или ако "Дума" се превърне в поредното жълто вестниче, както искат някои наши критици, идеята ще осиротее. За добро или за зло нашият вестник не е обикновена стока, а позиция. Затова го обвиняват и затова му е трудно. Но какво да се прави? Такава е съдбата, която си е избрал. И която иска да следва."

Стефан ПРОДЕВ, ДУМА, 8 юни 1995 г., "Предизвикано слово"