Честит рожден ден, ДУМА!

и.д. Главен редактор (октомври 2011 - април 2015)

Когато ми предложиха като бивш (и.д.) главен редактор на ДУМА да напиша кратък материал, посветен на 30-годишнината от създаването на вестника, първата ми реакция беше да откажа. Не ми се стори естествено - два пъти съм уволняван от ДУМА! 

Като се замислих обаче, установих, че да си изгонен ръководител на вестника не е изключение, а правило. Няма главен редактор, който да си е отишъл без скандал - ярък и явен или прикрит за широката публика. Самият Продев, великият публицист, патриархът на съвременната лява журналистика, не беше уволнен, но беше принуден да напусне, което е едно и също. 

Но един рожден ден не е подходящ момент за такива разкази. Затова ще премина направо към пожеланията.

Партийният вестник ДУМА винаги е бил по-свободен от вестниците на т.нар. свободен печат. "Свободните" вестници винаги са били в менгемето на собственическите императиви. Думаджии винаги са се ръководели от своите политически разбирания и от своите ценности. Ако е имало изключения, те са били епизодични и несъществени. Пожелавам на ДУМА да запази своя характер, защото в него е неговото очарование.

Главните редактори по принцип са отстоявали своята творческа независимост, своето право да формират политиката на вестника. Издателят често е негодувал срещу тази свобода, предявявайки законни от юридическа и бизнес гледна точка претенции и, когато между него и главния редактор е възниквал конфликт, нещата са свършвали зле за главния редактор. Пожелавам на ръководителя на ДУМА, независимо кой е той, да се пази успешно от изкушенията на партийната конюнктура. Пожелавам му да пази морала на вестника такъв, какъвто ни го завеща създателят му Продев.

Имаше случаи, в които главният редактор се е опитвал да ръководи журналистите на вестника административно, заповеднически, силово; да им заповядва, вместо да работи творчески с тях. И конфликтът e завършвал с напускането на главния редактор. Пожелавам на редовите журналисти да запазят своя дух, своята гордост, своето професионално достойнство.

Ще завърша с нещо много лично, което написах отдавна - тогава, когато почувствах, че дните ми във вестника като ръководител са преброени. "Чувствам ДУМА едновременно като свой родител и като свое дете. Израствал съм под нейните грижи и съм се грижил тя да израства. Твърде необичайно чувство... То ме подтиква с благодарност и с грижа да й пожелая няколко неща... Бъди силна. Бъди магнит за съмишленици. Силно обичай! Не мрази, но и не прощавай, когато се сблъскаш с алчността, безразличието и безродието. 

И мечтай! В мечтите е твоята сила!"