Честит 8 март, скъпи бащи!

Вчера беше мъжкият 8 март - ден, в който се чества бащинството. Та да видят и мъжете какво е да имаш само един ден празник, а през останалото време да теглиш хомота на всекидневието. Бащите въобще не си губиха времето и веднага го удариха на шествие, облечени като Дядо Коледа. Шествието им обаче беше по далеч по-сериозен повод и под мотото за отговорно родителство. Беше и своеобразен протест, привличане на вниманието към невъзможността да бъдат с децата си дори по празниците, тъй като раздялата на двамата родители не позволява тази малка радост.  "Режимът на личните отношения", както го наричат познавачите, се опира на често недоизпипани законови положения, но нерядко е и въпрос на лични предпочитания, на инат или игра на нерви, демонстрация на сила, дори в някои случаи приема толкова уродливи форми, че е трудно да ги приеме нормален човек. Причините всяко семейство си ги знае, но страдащите неизбежно са наследниците. Всеки е гледал поне по една серия от подобни семейни драми с осакатено детство. Надали някой може да даде рецепта как може да се разреши подобен проблем в някоя фамилия, дори и промененият Семеен кодекс не дава еднозначен отговор. Пък и законът у нас, знае се, често е само на книга, но опре ли до конкретните казуси, търпи какви ли не намеси, внушения и тълкувания във времето. Въпросът може да се огледа от много страни - и социално, и икономически, и морално. Но откъдето и да се погледне - резултатът е негативен. Особено днес, особено в нашата държава. Държава, която не може да се похвали с нищо социалнозначимо, което хората да усетят. Няма я помощта за младите семейства, няма ги брачните консултации с психоаналитик, дето сме ги виждали по други страни, няма ги детските градини и ясли, няма ги парите, с които да отгледаме здрави и добре възпитани българчета. Каквото и да се сетите - все го няма. Има ги абортите и разводите, съвместното съжителство, в което често и двамата родители вятър ги вее на бял кон... Патриархалното днес е смешно, традициите - наивни, а всеобщата изнервеност съвсем не е катализатор за по-добра перспектива в нашите бит и душевност.
Иначе с този ден празниците стават повече, мъжете някъде даже подаръци получават на него, като най-големият е възможността да прегърнат децата си. И както пожела един от мъжете на шествието, "повече вяра на всички българи, да вярват на себе си и ако могат, на Господ да вярват повече". Амин!