Чест на вас, работни хора!

Има едно лошо нещо на "лошия матрял" и то е най-лошото. Защото му е вкоренено в душицата. Станало му е самочувствие - самосъзнание. "Лошият матрял" е свикнал да му викат: "Чест на вас, работни хора!" Чест! Работни хора! Дядо ни Славейков, приумица негова и не само негова, викнал така и в стихотворна форма изредил всякакви работни хора, включая феодалните старчета, да му се ненадяваш. Ето дословно:

Чест на вас, работни хора,
чест на шияви ръце,
чест на капки пот пролени
по измъчено лице.

Но да спомним и за тия,
що по цяла нощ не спят,
ум на работа напрягат,
глад и нужда що търпят!

След Дядо Славейков, а сигурно и преди него, няма български поет, който да се е обърнал с омерзение към работните хора - все "чест, чест, чест!" И така "лошият матрял" се вживява в това определение. Документирани са и исторически събития, когато той сам за себе си казва: "Ний творци сме на благата!" и крещи, та всички да го чуят: "Повдигнете си челата, роби, роби на труда!" Изисква уважение. Но времената се менят, това им е работата.
На лошия матрял му се каза в очите, че е "лош матрял", а той вместо да се обиди, нахално желае да се труди и негодува, когато няма работа. Вместо да се отдаде на леност и на сладка благодарност към владетелите на положението. А владетелите на положението... пита ли ги някой как мъчно се изхранва тази работна сган, как тия с работните ръце не изтърпяват и най-ефикасните социални експерименти, как не отвиква този "лош матрял" от най-простото - да се изхранва и как се е заинатил с това "Чест на вас, работни хора!"!!!

Катя Янева