29 Март 2024петък13:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Червени знамена и отчаяние

Лиежкият "Кремиковци" - "Арселор Митал", постави въпрос за национализация в Белгия

/ брой: 243

visibility 1111

Милена Николова
Брюксел

Закриването на най-голямото стоманопреработвателно предприятие "Арселор Митал" е на дневен ред. Това е скритата първа новина заедно с т.нар. национализация на най-голямата франкофонска банка "Дексия". По данни, изнесени от АФП, около 2700 работници ще останат без работа този път и дори от синдиката-защитник обясняват, че повече от тях вече попълват формулярите си за социално подпомагане при безработица. Първият поток от съкращения ще "отнесе" 600 работници и техните семейства, твърдят синдикалистите. И все пак работещите застанаха твърдо срещу намеренията да се отнеме единствено възможния им поминък. Оказва се, че именно този комбинат осигурява статуквото на един от големите франкофонски градове - Лиеж. Затова отчаяни, сред разветите си червени знамена, приканващи едновременно за милост, социална справедливост, заплашени от глад, металурзите издигнаха изненадващо лозунга да се национализира това крупно предприятие, чийто последен мажоритарен собственик е големият брат от "Митал стийл" Лакшми. Неговият по-малък брат - Прамод - приватизира почти при същия резултат българския металургичен гигант "Кремиковци". Днес в Лиеж работниците са готови на всичко, за да имат работа. Не ги плашат никакви слухове, казват, че ще бъдат доволни, ако ги купи която и да е бизнес група от Украйна, Тайланд или Италия. Национализмът е загърбен, парите се оказват най-важния компонент в съвременната европейска криза. И ако българин слуша техните искания и гледа репортажите от техните протести (с изключение на червеното в знамената), остава с чувството, че вече е преживял тази човешка драма на наша почва.

Бавната смърт на лиежкото предприятие

е дълга и наподобява "Кремиковци". Просто сценарият не се повтаря буквално. Още в далечната 1983 г. става ясно, че предприятието е обречено. Причината е в изключително оскъпяващото производство на стоманата, както и евтиния внос от трети страни. Освен това в предприятието, което тогава се нарича "Кокерий Сомбр" (Cookerill Sambre), се отчита зле обучен управленски персонал и също толкова неизгодно висока цена за производство на стомана. Още тогава в доклад се твърди, че този поминък ще изчезне заради конкуренцията. От този момент започват дългите мъки по закриването на предприятието. През 1998 г. то е закупено от френската компания Usinor. След това през 2001 г. тя създава съвместно с още една люксембургска и друга испанска предприятието "Арселор". Целта е да се спаси гигантът на Валония. Нищо, че на фона на своите големи събратя по света предприятието е като дребна фабрика с още по-дребно производство. През 2006 г. отделилият се голям брат Лакшми Митал от стоманения гигант "Митал стийл" поглъща проблемното предприятие заедно с неколкохилядната му работна ръка. Следват две печеливши години, през които компанията отчита милиони печалба. До 2008 г. делата на комбината като че ли са безоблачни, когато изведнъж "Арселор Митал" обявява 40 процента съкращения на производството и затваряне на пещи на комбината. В същия този период компанията дори е кандидат за купувач на "Кремиковци", но се отказва, защото българското правителство (според информации на компанията) не дало достатъчно гаранции. И тогава се развяват знамена, и тогава работниците в Лиеж стачкуват, синдикатите отново искат справедливост и работа. После като че ли надеждите, че кризата ще отмине Европа и косвено подпомагане от страна на правителството, отлагат процеса. Досега, до 2011 г., когато в първите дни на октомври работниците взеха за заложници своите шефове за няколко дни, след като бяха изненадани, че именно сега комбинатът им наистина е обречен. От "Арселор Митал" са категорични, че загубите са огромни и не могат да запазят повече от 200 работници на фона на доскорошните няколко хиляди, за да извървят последния технологичен път по закриване на фабриката. Първоначалният брой на работещите в това предприятие през 90-те наброява около 7000 души.
В момента от "Арселор Митал" обявяват, че ще съкратят 50 процента от производството си в Европа. Мнозина подозират, че това ще са предприятия от ЕС, където има много условия за развитие на бизнеса, като опазване на околната среда, социални осигуровки, регламентирани работни заплати и прочие задължителни принципи за всеки, който иска да има бизнес. В това число е и струващият контрол върху вредните въглеродни емисии, които "бълва" всеки един подобен комбинат.

Обикновен капитализъм

На фона на социалния проблем на територията на Валония преди дни прозвучаха призивите на работниците от Лиеж, които приканиха правителството на Белгия бързо да национализира гиганта и да запази работата на хората там. Като достоен пример за подражание те посочиха банката "Дексия", в която държавата Белгия "наля" около 4 млрд. евро с решение, взето само за три дни. Целта там беше да се гарантират влоговете на клиентите, които бяха изложени на риск заради лошо управление на банката и лоши инвестиции. Според анализаторите правителството трябваше да се справи с банкрута на една от най-важните си финансови институции, за да не фалира и държавата.
Точно този нетипичен за капитализма подход се хареса и на работещите в "Арселор" и затова те поставиха въпроса по време на протестите си. Защо не - питаха те. Отговорът не закъсня и той беше по капиталистически: национализацията е невъзможна, когато става дума за предприятие, което фалира, защото не може да издържи на свободната конкуренция на пазара. Така в обществото дори и за момент възникна казусът дали банките са предприятия и с какво са по-различни от комбината в Лиеж.
Като контрааргумент на тезата на работниците, че и те са не по-малко важни от "Дексия", министърът на икономиката на Валония Жан-Клод Маркур обясни, че европейските договори не позволяват да се предприеме подобна инициатива. По думите му в подобно искане няма смисъл, защо ако се допусне, би навредило на конкуренцията и затова би следвало да се разреши от Европейската комисия. Така локалният проблем намери своя европейски отговор. По този начин работниците разбраха, че за банките не важи правилото за нарушаване на принципа на конкуренцията, а именно основният пазарен принцип, при който оцелява по-силният.
Проблема коментира и премиерът Ив Летерм, който обяви, че правителството е безсилно. Той нарече случващото се затваряне на "горещата линия" на "Арселор" "драма - социална, икономическа и човешка". Но също така той подчерта, че едва ли може да направи повече, освен да изрази своята солидарност към проблемите на работниците там. Към края на 2011 г. за дружество "Арселор Митал" се очаква да е на загуба с 31 млн. евро. В същото време от правителството на Валония настояват компанията да заплати 20 млн. евро задължения за еко- и индустриални такси и забавени социални плащания.  Валонското правителство не отхвърля възможността за нов купувач на завода, но такъв отникъде не се вижда засега...
Работници и синдикат в Лиеж са

в патова ситуация

при която на техните апели за помощ обществото гледа с безсилно съжаление и като на въпрос, който ще се разреши на принципите на свободните пазари. Синдикатът на протестиращите металурзи изнесе данни от свои проучвания, според които "Арселор Митал" не е внесъл данък печалба за 2010 г. в размер на 1,39 млрд. евро. Освен това се твърди, че дължи 113 млн. евро за 2008 г. от невнесени такси за промишлена дейност. Едва ли нашите шефове са по-хуманни от големия шеф, категорични са белгийските работници. Те всъщност щяха да са наясно с това още при закупуването на тяхната фабрика, ако се бяха запознали със светската информация, посветена на човека, който им е давал хляба досега. За него се споменава, че е роден в обикновено бедно индийско семейство. Спял в една къща с още 20 души, забогатял заедно с фамилията си. Колекционира луксозни автомобили, занимава се с йога, вегетарианец, играе скуош за забавление и не най-важното, обича да се обръща назад. В официален сайт на български за компанията се твърди, че за 2009 г. "Арселор Митал" има годишен приход от 65,1 билиона долара, като за същия период е произвел 73,2 млн. тона стомана - 8% от световния добив.
Пред белгийския вестник "Л'Еко" бившият директор на лиежкия завод за периода 1985-1998 г. Филип Деланоа казва, че няма причина за оптимизъм за бъдещето на комбината.


Когато започват проблемите на лиежкия завод, през 2008 г. "Кремиковци" е изправен пред затваряне, след като става ясно, че собственикът на 71% от него Прамод Митал няма средства. Покойният вече лидер на КНСБ д-р Желязко Христов прави изказване пред медиите, в което обвинява Прамод Митал за икономическия срив на комбината. Следват много силни думи по адрес на индийския бизнесмен, който и в България е посрещнат като спасител за отрасъла три години по-рано.
Твърденията на двете най-големи синдикални организации в България са, че общите задължения на комбината към 30 септември 2008 г. са в размер на 1 млрд. 371 млн. лв. Тогавашният министър на икономиката Петър Димитров иска от главния прокурор финансова ревизия за "Кремиковци". Прокуратурата прави проверка, но не открива към този момент никакви нарушения. През 2009 г. комбинатът спира поради липса на инвестиционен интерес. От 7000 работници в зората на демократичния преход сега са останали около 2000 души.
И до момента не е ясно има ли бъдеще за комбината и място за него в жестоката световна конюнктура. Общото между българския и лиежкия завод е, че и в двете страни няма наличие на промишлени количества от желязо.


 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ