25 Март 2019понеделник18:46 ч.

Снимка БГНЕС

Светът

Черно море като ябълка на раздора

Как Турция прокарва интересите си и поддържа баланса в регионалния сблъсък между Русия и САЩ

/ брой: 3

автор:Зорница Илиева

visibility 265

Отскоро сякаш изведнъж Черно море се оказа стратегически важно и се превърна наистина в арена за надпревара между геополитически  играчи като САЩ и Русия. Наивно е да се смята, че в основата е ситуацията с инцидента в Керченски проток и призивите на украинския президент Порошенко НАТО да осигури "повишено присъствие в Черно море" в защита на Украйна от "руската агресия". На заседанията на алианса още през февруари и юли 2018 г.  бяха взети решения  за "засилено присъствие в Черно море", което в Анкара се оцени не само като "обграждане на Русия", а и като "затваряне на турския флот в Черно море". Редица турски наблюдатели бяха убедени, че целта 

е да се ограничи влиянието на Анкара в Егейско и Средиземно море. 

Анкара се притеснява, че позициониране на САЩ в Черно море с идеята за изграждане на военноморска база под егидата на НАТО, например в България, ще осигури възможност за контрол на енергийните източници от Каспийско море, както и "стопиране на "Турски поток", на разклонението му през България или Гърция на път за Европа. Нещо, което бе съобщено в прав текст от заместник-държавния секретар  Джон Съливан, посетил София миналия месец. Може би затова в един от редките случаи да бъде цитирана България във връзка с геополитически събития, о.з. адм. Илкер Гювен казва, че "българският премиер Борисов  в едно последно свое изявление заявява, че влизането на военни кораби в Черно море може да стане причина за военна криза". Призивът е "Турция да положи усилия да предотврати това". 

Информациите, че Анкара ще изгражда нова военна база в Сюрмене, близо до Трабзон, източната част на турската акватория в Черно море, е поредното доказателство, че Анкара няма навика да "оставя коня си в реката". Особено ако счита, че се засягат нейни  стратегически интереси. Чрез тази военна база на брега на Черно море, макар и само с 400 военни, Анкара може да държи под око Крим, където има разминаване с Москва за принадлежността му към Русия, може да следи случващото се в Кавказкия регион, където има своите пристрастия по понятни причини, да внимава за ситуациите в Украйна и Грузия, както и да съблюдава спазването на равновесие сред  силите, които се разгръщат в Черноморието. Разбира се, че Русия е тази, която укрепи своето присъствие в Черно море и това, според Москва, е изконно нейно право от векове. Анкара не може да си позволи на този етап критични недоразумения в отношенията с Кремъл и причините са най-вече икономически. Руският пазар и туристи са необходими повече от всякога. В същото време като член на НАТО Анкара задължително трябва да се съобразява с политиките на алианса по отношение на Русия, да участва в "изолацията, сдържането и обкръжението й", както се изразяват на Запад. Притеснението е, че по този начин Турция се превръща в обект на руските ядрени сили, ако има конфликт в региона и това не е по вкуса й. Като регионален играч Турция е с достатъчно самочувствие, за да опитва разширяване на влиянието си и към Близкия изток, и към Балканите, и към Кавказ. Даже и това да не съвпада винаги със стратегиите за тези региони на големите играчи. Друг въпрос е доколко успява. Но няма съмнение, че с Русия има специални отношения и то не от вчера, които са подкрепени с общи енергийни проекти, участие в процеси като Астана по отношение на Сирия, купуване на руските ракетни системи С-400,  което пък я поставя в деликатни отношения със западните съюзници, най-вече САЩ. 

Но всеки цени геополитическите предимства на страната

предвид нейното местоположение и влияние сред мюсюлманския свят. Това облекчава дипломатическите усилия на Анкара да прокарва своите интереси. И да се изживява като самостоятелен играч с независима външна политика. 

В случая с Черно море  няма съмнение, според водещи турски анализатори, че Анкара ще се стреми да не бъде въвлечена в криза или да бъде "изправена срещу Русия". Има мнения /като на адм. Сонер Полат/,  че "да се поемат нови задължения в Черно море е грешка", защото Егейско и Средиземно море "ще бъде оставено на инициативите на Гърция". В тази връзка не бива да се забравя, че Турция вече има 8 военноморски бази в Егейско и две в Черно море, но страхът, че Атина има изразена "стратегическа подкрепа от страна на Вашингтон" няма как да не държи Анкара в напрежение. Особено след неотдавнашното посещение на държавния секретар Помпео в Гърция.  Ако помощник държавният секретар на САЩ Уес Мичъл, казва, че "Гърция е фантастичен съюзник" и подава сигнал към Анкара "да не възпрепятства сондажите, които се извършват в икономическата зона на Кипър", Анкара ще бъде принудена да намери подходящ начин да отстоява  интересите си в Егейско море, включително в Кипър. Националистически  призиви няма да помогнат, но идеи за "обединяване на  Севернокипърска турска република с Турция" са именно в посока на противодействие срещу "лансираната от Запад хегемония на Гърция в Егейско море". Нали именно там турските и гръцките военновъздушни сили всеки ден се разминават на косъм чрез полетите на бойните си самолети, за да демонстрират  сила и воля в отстояване на собствени интереси

В същото време Анкара поставя на дневен ред ситуацията с т.нар. Кипърската турска република, която  не е призната от никого. На турците се съобщава, че "желанието на гражданите й за обединение е геостратегически необходимо на Турция. Днес тази ситуация е още по-важна, защото 

залежите от газ около Кипър са толкова големи, 

че няма държава в региона, зад Океана или на изток, която да не е вперила поглед в Средиземно море. Как да не си укрепваш военноморските сили и да не държиш под око действията не само на геополитическите играчи, но и на Гърция и Израел в Източното Средиземноморие. В Турция надделяват мнения, че "ако не беше Кипър, нямаше да се отворим към Средиземно море".

Ако Анкара поеме нови ангажименти в Черно море, неминуемо ще се изправи срещу Русия, което се приема "като капан". Дори и да се закупят американските зенитни комплекси "Пейтриът" за 3,5 млрд. д. Засега няма отказ за доставка на руските С-400, но знае ли човек в тези объркани времена. Ако американските опити да не се допусне закупуването на С-400 се окажат успешни, тогава и модерните F-35 може да кацнат в Анкара, може да се стигне до компромиси и по други парливи проблеми. Във Вашингтон сякаш е дошъл периодът "на моркова" и се ръсят ангажименти и към Атина, и към Анкара за "стълби на сътрудничество", които ще допринесат за "стабилност в региона от Източното Средиземноморие, до Балканите и по-широкия Черноморски регион".

В навечерието на коледните празници президентът Тръмп обяви "изтегляне от Сирия на 2000 американски военни", защото "САЩ победиха "Ислямска държава". Дали обаче това е сигнал, че светофарът по пътя на Турция за военна операция в  Северна Сирия свети "зелено"? За Турция "кюрдският въпрос" е на живот и смърт и всяка идея за каквато и за било форма на независимост на този народ и в Сирия, и в Ирак е неприемлива. 

Анкара е наясно с т.нар. политика на разменната монета. Тя при всички случаи ще се стреми да не бъде въвлечена в кризи, които не са нейни. Например по време на Студената война  Анкара не е разрешила  провеждането на нито едно учение на НАТО в Черно море и едва ли днес ще се реши за влезе в сблъсък с Русия, например заради Украйна. Дори и да има разминаване с позициите на Москва по някои въпроси. Не случайно Турция не бърза с действия заради "противоречивите изявления на Вашингтон" относно изтеглянето от Сирия или с "евентуални покупки на "Пейтриът". Винаги е притеснително, когато торбата с подаръци се изсипва внезапно. Преценката каква да е разменната монета предстои. 

"Еврохолд" е третият кандидат за активите на ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 255

Съдбата на пакета "Мобилност" се решава днес

автор:Дума

visibility 212

С 427 млн. евро намаляват чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 57

Посегателство върху вечната корона на върха

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 57

Отпочва надпреварата за вузовете

автор:Велиана Христова

visibility 268

/ брой: 57

Всички сме за Одрин и Мармарис!

автор:Дума

visibility 228

/ брой: 57