Черният петък като черен лебед

Да мине тоя Черен петък, та да ми почине душата. 
Няма по-голямо унижение за мен от така наречения Черен петък – Деня на вълшебната внезапна евтиния. 
Черният петък ми напомня за Северна Корея, където имаше (сега вече не знам) два вида пари – сини и зелени вони. Зелените бяха нещо като шума, а сините – скъпи пари за избрани хора. Веднъж в годината обаче – на рождения ден на Ким Ир Сен, зелените вони ставаха като сините и хората пазаруваха с тях. Ала-бала, стръв, капан за мишки. 
Черният петък ми прилича и на времената на Клеопатра, когато пред възможността народът да се разбунтува от глад, Клеопатра разтваряла хамбарите си и лично раздавала на гладните по малко жито за хляб.
Черният петък ми прилича и на нещо като царска, в случая – търговска милост. 
Срам и унижение изпитвам, като гледам кадри на пощурели и юрнали се хора по магазините на Черния петък. 
Черният петък е и нещо като мека форма на „разграбване“ на магазините. Вместо „потребителите“ и клиентелата „от по-ниския сегмент“ да ги нападнат и разграбят, магазините уж сами отварят вратите си и казват: „Заповядайте“. 
А за тоталните далавери с уж ниските цени дума няма да отварям. 
Черният петък е обезценяване на всичко по всички линии – финансови, духовни, морални. 
Черните петъци са си черни дупки, в които се опитват да потопят нашето достойнство, нашия ограбен труд и накрая – нашия живот. 
И на всичко отгоре трябва да сме им благодарни, да ни олекне напълно, да ни се спука социалният гноен цирей и да заспим като къпани след тая шопинг терапия. След тая търговска вакханалия.
След като много хора не виждат бял ден, се появява един Черен петък и на тях веднага им светва пред очите. 
Как им светва пред очите обаче, е съвсем друг въпрос. 
Черният петък си е  направо Черен лебед – за цялото ни общество и за целия ни живот.