Чайна церемония с дъх на йогурт*

Въпреки теорията, че Бацилус булгарикус живее пълноценно само в границите на нашата държава, се оказа, че той живее и... в Силиври, Турция. И не само живее, но помага за производството на много вкусен йогурт, в чест на който хората правят всяка година фестивал от половин век насам.
130 000-ият град се намира на северния бряг на Мраморно море, на около 70 км западно от Истанбул, и освен с йогурта е известен и като курорт, който се посещава най-вече от турци.
Тази година обаче тук дойде и малка международна група карикатуристи, живописци и фотографи. С една цел: да направим изложба на крайморската улица в града като част от тридневния фестивал на йогурта в Силиври.
Хора на изкуството от различни жанрове показваха занаятите и майсторлъка си. Можеха да се видят приложни занаяти, керамика, текстил. Навсякъде се лееше народна музика, йогурт и... чай.
Именно чаят беше основният "проблем" на българската група. За нас това най-често е сутрешна напитка, тук обаче тя царува във всеки час от денонощието. Като любители на традиционните разхладителни напитки, но най-вече на бирата, българите се шегуваха, че за тях е настъпило време на пълно отЧАЙване...
За първа година имаше поканени карикатуристи, затова съвсем естествено най-голямото внимание на публиката беше към рисуването на живо и най-голям беше меракът за моментални портрети. По-скоро - шаржове. Хората в началото бяха някак си боязливи, но постепенно, престрашили се сякаш, сядаха с голямо удоволствие да позират и накрая, смеейки се, коментираха карикатурните си портрети. Снимаха се с авторите и дори скандираха имената им. Единствено кметът и неговите съветници, след като опитаха йогурта, преминаха в галоп през импровизираното ни ателие и се шмугнаха в лимузините си - точно както правят повечето управници по света.
Прочут с йогурта, чийто символ е Паметникът на безименния млекар в центъра на града, Силиври е известен и като умален модел на Истанбул. Например вечер по крайморската улица може да видиш интересна момичешка компания: половината със забрадки и шлифери до петите, а другите - с минижупи! Още: улични художници, продавачи на гевреци, на дини и пъпеши, на злато, разбира се - на знаменитите дюнери... Също паметника на Азис Несин, както и... тичащи кучета в плиткото море.
На сутринта същото място, където само преди часове са се разхождали, където са продавали и купували хиляди хора, блести от чистота. Старателно изметено, още безлюдно, тук вече ухае на чай и само ранобудните съдържатели на кафенета те посрещат с буйрум (моля).
По-късно, подобно на пренаселения град, плажът също гъмжи от хора. Цели фамилии разпъват палатки и чергила в тревата до плажа и летуват по своему: мъжете по бански пият чай, тракат броеници и играят табла, а жените, добре "опаковани", се занимават с децата, готвят, мият съдове, перат, говорейки шумно. Но не забравят от време на време да влизат все така "опаковани" и в морето...
Колкото и да е хубаво обаче, на всичко най-сетне му идва краят. Ето го обратният път. Силиври остава все по-назад и се виждат само минаретата на джамиите, а нашата малка българска компания в колата още говори за йогурт фестивала, за вездесъщия турски чай и... отваря по бира, мятайки лафове и шеги, за да мине времето по-леко и по-неусетно по магистралата към България.

*йогурт (от тур.) - вид кисело мляко. Разликата между него и киселото мляко идва от технологията на производство