Чаша на безсмъртието и благоденствието

Свещеният граал - чашата, с която Исус е пил на Тайната вечеря, се намира в Рим, в храма "Сан Лоренцо Фуори ле Мура". Това обяви преди три години италианският археолог Алфредо Барбагало, цитиран от ИТАР-ТАСС. В резултат на двегодишно изследване той стига до извода, че в храма се намира "необикновен артефакт, абсолютно съвместим с търсената в продължение на столетия реликва". Според изследването на Барбагало през 1258 г. след Христа църковните съкровища, сред които и Свещеният граал, са предадени от кръстоносците на римския папа Сикст V, починал четири дни по-късно.
Оттогава следите на реликвата се губят и до днес не се знае нищо повече за нея. Много легенди говорят за появата на Граала в различни части на света, но според Барбагало той не е напускал Рим. Изводът му се базира на средновековни икони от храма "Сан Лоренцо Фуори ле Мура", на които е изобразена Свещената чаша. Съдейки по иконите, граалът би трябвало да се намира в катакомбите "Сан Чириако", разположени под църквата. Администрацията на Ватикана би следвало да разреши катакомбите да бъдат изследвани, но това и до днес не е станало.
Най-разтърсващата тайна на последните 2000 години получи в средата на юни 2010 г. ново продължение.

Морски офицер обяви, че е открил най-търсената реликва

на християнския свят - Свещения граал. Отново "един мъж вярва, че е открил в сърцето на Англия местонахождението на чашата, от която Исус Христос е пил на Тайната вечеря и в която е събрана част от кръвта му след разпъването му на кръста", пише в. "Дейли експрес".
Милиони вярващи смятат, че Свещения граал е най-ценният предмет на Земята. Oт векове обаче опитите да бъде намерена тази християнска реликва са напразни. Сега бившият морски офицер И. С. Колман смята, че е открил чашата, останала незабелязана и неразпозната стотици години в катедралата в Линкълн, в сърцето на Англия. От години Колман изучава древни текстове и смята, че най-накрая е разрешил загадката с изчезването на Свещения граал.
"Целта ми никога не е била да търся чашата. Първоначално интересът ми беше насочен към кръстоносците, Англия и средновековните светци. Колкото повече четях обаче, текстовете ме водеха по следите на необичайното пътешествие на тази изгубена реликва", обяснява бившият морски офицер, чието изследване "Хрониките на Граала" вече е на пазара. "Не претендирам, че съм направил нещо по-специално, просто следвах писмените доказателства. Сега уверено мога да твърдя, че Свещения граал се намира в катедралата в Линкълн", допълва Колман.

Историци и академици ще бъдат изумени

че най-ценната християнска реликва десетилетия наред е била пред очите им.
През 1889 г. катедралата в Линкълн е в ремонт. Тогава група работници повдигат масивна плоча от портландски мрамор и откриват гроба на починалия през 1299 г. епископ Оливър Сътън. До скелета археолози намират чаша, висока 4,5 инча, изработена от сребро и без никакви декорации. "Това е Свещения граал, но никой така и не разбира. Впоследствие чашата е поставена на рафт в съкровищницата на катедралата, където може да бъде видяна и днес. Нищо обаче не е подсказвало какво всъщност стои пред очите на хората", пише И. С. Колман в "Хрониките на Граала"
В края на XIX век свещеникът Беранже Сониер от затънтеното селце Рен льо Шато, в подножието на Пиренеите, открива нещо, което му донася баснословно богатство, пишат Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. И в романа "Светата кръв и Свещения граал" всичко започва с едно заровено съкровище и прераства в търсене на Свещения гаал - през шифровани ръкописи, тайни общества, енигматичния "Орден на рицарите тамплиери", катарите от XII и XIII век и една загадъчна кралска династия, изчезнала от историческата сцена преди повече от 1300 години.
По същество

загадката от Рен льо Шато

се оказва не материално богатство, а огромна тайна, белязала историята на Западния свят. Разбулването й хвърля необичайно нова светлина върху Ренесанса и кръстоносните походи и отеква в съвремието. Загадка разбулва не друго, а произхода на християнството и личността на Исус.
За книгата "Светата кръв и Свещения граал" на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн Ю Пи Ай пише: "Една от най-полемичните книги на XX век". "Книга, която ще бъде гневно заклеймявана и масово четена", според "Файненшъл Таймс".
Търсенето на граала не е спирало вече девет века. Поне две експедиции за търсене на изчезнали магически предмети и символи на древната цивилизация е оглавявал самият Хайнрих Химлер, ръководител на СС и шеф на Гестапо. Най-известна е мисията по следите на загубения граал - мистичния символ на християнството, тъй като според легендата в граала е била събрана кръвта на Исус Христос. Експедицията за търсене на граала била пазена в абсолютна тайна дори от Гестапо и освен Химлер и екипът му само фюрерът бил посветен в тайнството. Този епизод родил т. нар. "черна легенда", която много години по-късно

вдъхновява Джордж Лукас за "Индиана Джоунс"
 
Химлер поверил секретната мисия на единствения археолог, на когото имал доверие - Ото Ран, известен със своите окултистки и езотерични пристрастия. Ото Ран също бил член на СС и обосновал в трудовете си версията, че граалът бил заровен някъде в Южна Франция. Темплиерите били открили Свещената чаша в божиите земи и тайно я пренесли в провинция Лингуадока, където я поверили на сектата на катарите. Ран изследвал последната крепост на сектантите - замъка Монтсегур, където търсел следи от огромните им богатства и свещени предмети.
Легендата за местонахождението на граала и заровените съкровища на Ордена на тамплиерите се разпространява упорито в Европа от началото на XX век, а Химлер се интересува от подобни теории и така се сближава с Ото Ран.
На СС-главатаря му допада версията на Ран, че катарите всъщност са най-чистите християни и поради това са преследвани от римокатолическата църква. Химлер се надява с откриването на Свещения граал да се възроди религията на автентичното християнство, което да завладее света и в неговата основа да лежи арийското християнство, чиито преки наследници са нацистите. И по този начин

да бъде обоснована световната мисия на Хитлер

чиято върховна цел е да върне на света чистата вяра.
Тези факти са пазени в пълна тайна по време на режима на нацизма, а след края на войната се превръщат в част от фантастичните "реконструкции" за корените на нацизма. Трагедията на френското село Орадур-сюр-Глан е обяснявана с манията на нацистите за търсене на Свещения граал. На 10 юни 1944 г. части на Втора бронирана дивизия на СС нахлуват в селцето и избиват 642 жители. Това е наказателна операция заради загубите, които партизаните от френската съпротива нанасят на германската дивизия по време на сраженията предишния ден. Но след победата над нацистка Германия е пусната версията, че истинската цел на германците е да търсят граала, за който Ото Ран твърди, че може да е скрит в криптата на местната черква.
Уви, още никой не е разчел загадката на Свещения граал. Съществуват много хипотези за произхода му, а най-разпространената е, че това е чашата, от която Исус Христос пил на Тайната вечеря и в която после събрали капки от кръвта му, когато го разпънали на кръста. Бокалът и копието, с което ранили Спасителя, съхранил и донесъл в Англия Йосиф от Ариматея, казват още легендите.  Дали пък морският офицер И. С. Колман наистина е открил Свещения граал?
Според другата версия граалът е само християнски символ. Джоузеф Гьоринг от университета в Торонто търси връзката на митичния съд с рисунки от XII в. по стените на няколко църкви в каталунските Пиренеи. Повечето фрески са преместени вече в Националния музей на изкуството на Каталуния в Барселона. На тях е изобразена Дева Мария, държаща

бокал, от който излизат огнени лъчи

Гьоринг твърди, че те са вдъхновили легендите за граала. Някои търсят раждането на тази история в митологията на древните келти.
Езическите корени могат да се открият и в съществуващия древен индоевропейски мит за магическия съд - символ на живота и възраждането. 
Други пък вярват, че разказите за граала са свързани с тайно окултно общество, създадено в незапомнени времена и съхраняващо съкровено знание, предавано от поколение на поколение.  Всички обяснения обаче си остават хипотези, които и днес не могат да бъдат подкрепени с особено солидни доказателства. 
Но да се върнем на романите за граала. Те водят началото си от Франция, а по-късно са преведени на различни европейски езици. Малко на брой нефренски романи добавят нови важни елементи към историята на предмета. Първата съхранена и документирана история за Свещения граал е романът в стихове Conte du Graal на Кретиен дьо Троа. Популярният френски трубадур и поет твърди, че разказът му се основава на данни, които открил в

книгата на граф Филип Фландърски

нещо, което днес нито може да потвърдим, нито да отречем.
В незавършената творба (1180-1191) прочутата вълшебна чаша заема ключово място. Дьо Троа разказва за рицаря Парсифал, който, докато вечерял в дома на Краля на рибарите, наблюдавал пищни шествия на младежи, носещи великолепни съдове с ястия. При Парсифал първо се вестява момък с кърваво копие, след него друг - с голям свещник. Накрая се появява красиво момиче с богато украсена чаша (graal). Рицарят обаче бил предупреден да не говори и останал мълчалив през цялото време. По-късно Парсифал разбира, че ако е задал уместните въпроси за видяното, щял да излекува осакатения си домакин.
Дьо Троа описва граала като дълбока купа, съдържаща щуки, сьомги или миноги. Съдът обаче представлявал интерес не заради украсата и съдържанието, а защото в него имало нафора, предназначена за сакатия баща на Краля на рибарите.
Какво е всъщност Свещения граал -

мит, измислица, романтичен сън

на средновековния свят и рицарите тамплиери или мистична енигма? Символ на съвършенството и на вечния живот или нещо друго? И защо интересът към него не секва до днес?
Дали граалът е и някакъв магически предмет, символ или нещо друго? Легендата продължава по много интересен начин. Повече информация за това ни дават легендите за Крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Не е ясно как граалът се е озовал там - според някои източници Мария Магдалена го отнася в земите на Великобритания, а рицарите предприемат дълги и рисковани търсения, но без успех.
Не само в келтските легенди има предмети, ярко напомнящи на граала. Изследвачите са търсили  в египетската митология. Това  е Анкх - символ на вечния живот, на кръвта на богиня Изида, както и на плодородието. Освен това е и талисман за магическа сила. Известно е, че в мистериите на Изида и в церемониите, свързани с нея, е имало чаша с вино, символизиращо силата и кръвта на богинята. В кабалата граалът се асоциира с Тифарет. Негов протектор е

архангел Рафаел - слънчевият ангел
 
Митологеми, напомнящи на Свещения граал, се срещат и в алхимията - както в западната, така и в китайската - "Еликсирът на живота". Да припомняме ли философския камък, който превръща неблагородните метали в злато, лекува всички болести и дарява безсмъртие.
Днес граалът играе важна роля в масонството, в ученията на някои окултни общества като "Орденът на рицарите тамплиери". Някои го разглеждат в светлината на сексуално-магическите практики. Познавачите твърдят, че това е интересна интерпретация, на която трябва да се обърне по-голямо внимание.
А може би френският подводен археолог Франк Годио е открил Свещения граал, чашата, от която Исус Христос е пил, преди да бъде разпнат, както съобщи германското сп. "Шпигел" преди време. Годио е известен с античните си открития през последните години. През 1996 г. водолазът откри потъналия дворец на Клеопатра, по-късно извади античен порцелан от Китайско море, а край бреговете на Куба продължава търсенето на съкровището на ацтеките.
Експедицията на Франк Годио се гмурка и край египетското пристанище Александрия. Екипът открива на дълбочина пет метра ритуална зала, където се натъква на кафява купа с диаметър 10 см. Тя тежи едва 200 грама, но предизвиква вълнение, тъй като върху нея има

думата "Chrestou" - името на Спасителя

 Целият надпис гласи "DIA CHRESTOU OGOISTAIS".
Според изследователи чашата е от първата половина на I век. Купата е откарана в испанската столица Мадрид под засилена охрана и е показана по-късно в специална изложба. Археолози и експерти обаче са скептични, че става дума за Свещения граал. Според тях "Граалът от Нил" е само една "бедна паница".
Окултисти и хора с паранормални способности лансират версия, че граалът не е съд - потир, паница или обикновена чаша. Той представлявал свитъци с неизвестно писание, възприемани като скрижалите на знанието и тайно познание за човешкия живот и съдба на Земята. Именно в тези свитъци бил кодът, шифърът на пребиваването ни тук. Тях пък търсела експедицията край Царичина от началото на 90-те години, твърдят и до днес участниците в нея. Неземна сила "диктувала" записаното. Писмото било неразгадаемо за обикновените човешки познания, а "изписаните тетрадки" заключени.
Изследователи и учени допускат, че християнството и езичеството са пряко свързани именно от Свещения граал, каквото и да е той. Но остава загадката защо граалът е толкова страшна тайна - след като ще те дари с безсмъртие и няма да чувстваш лишение от каквото и да е? И ако го има, как се стига до него?
Търсенето не е приключило...

"Въоръжаване и заминаване на Ордена". Брой 2 от гоблените за Светия Граал, изтъкани от Морис & Ко в 1891-94 г. за зала "Станмор". Тази версия гоблени са изтъкани от вълна и естествена коприна на памучна основа. Намират се в Бирмингамския музей с художествена галерия

Картината "Рицарят на Светия Граал" от Фредерик Уо е в галерия "Ренуик"

Целият надпис "DIA CHRESTOU OGOISTAIS" върху тази
чаша някои разчитат като "Магьосникът чрез Христос".
Думата "Chrestou" - името на Спасителя означава и добър,
среща се и като име на човек

Този бокал също се афишира като Свещен Граал