Часът на Павката

През последните години забелязваме една интересна обратнопропорционална зависмист. А именно: колкото повече ГЕРБ преяжда с власт, толкова по-гладен става народът. Още по-интересният факт е, че колкото повече преяждат управляващите, толкова повече им се услажда. Няма лошо. Дето се вика - да им е сладко! Но за съжалeние с кадрите, които да упражняват "вся власть Борисову", нещо я закъсаха. Дори може да се каже, че банката им с кадри направо фалира.
От историята е широко известно, че власт много-по лесно се взема, отколкото се задържа. За първото работа може да свърши някакво случайно стечение на обстоятелствата, медийни кампании, лъжливи предизборни обещания и всякакви други измами. За второто обаче се искат професионални умения, знания, програми. И най-вече подготвени хора, политици, експерти, които да ги приложат на практика. А точно тук, при нашите мераклии за славата и парите, нещата се движат на границата между трагичното и комичното.
Няма да се връщаме назад и да припомняме "калинките" във фонд "Земеделие", "мозъците" в парламента и министрите, назначавани по кръстовища и бензиностанции. Кадровата какофония на "народната власт" продължава с пълна сила буквално всеки ден, всеки час. При това с катастрофални последици за българската държава и нация.
Оказа се, че дългоочакваният нов министър на правосъдието Лиляна Ковачева няма нито един ден стаж в изключително проблемната ни правосъдна система, която тя ще трябва не само да ръководи, но и да реформира, ако искаме да влезем в Шенген. И как ще стане, като целият й професионален актив се изчерпва с факта, че е доверено лице на Огнян Минчев в "Прозрачност без граници".
Новият шеф на БДЖ Владимиров, на когото синдикатите искат катадневно оставката, пък бил завършил педагогика (!?), с профил обучение на дружинни ръководители... Е, при това положение естествено ще му я искат. Колкото и педагогът да ги убеждава, че стачкували без кауза. Жепейците не са революционери или мисионери, та да имат каузи. Те просто искат професионално ръководство на БДЖ, което да ги измъкне от финансовия батак.
 Шампион в кадровите безумия обаче май ще се окаже новият президент Плевнелиев. Тези дни научихме, че външнополитически съветник на държавния ни глава ще бъде Павката! Павката, наричан още и Павел Анастасов, е 26-годишно момче с две години трудов стаж, с когото Плевнелиев най-напред се консултирал, когато му предложили да се кандидатира за държавен глава. Очевидно Павката е пробивно, а вероятно и умно момче. Така да се каже, дошъл е неговият час. Часът на Павката! Но да назначиш за свой най-важен съветник (по Конституция правомощията на президента са изключително в областта на външната политика) едно абсолютно неопитно момче, само защото е от младежката организация на ГЕРБ, това е обида и за собствената ти държава, и за другите държави, с които ще трябва да работиш. Как си представяте, ако възникне необходимост Павката да комуникира с външнополитическия съветник на президента Барак Обама, да речем, който се нарича Мадлин Олбрайт - първата жена държавен секретар на САЩ (по времето на Клинтън) и професор по междунардни отношения в Джорджтаунския университет!? Ние себеуважаваща държава от ЕС ли сме, или детска градина?
Преди време друг герберски кадър - Иво Атанасов, на 25 години, току-що завършил магистратура, с 0 години трудов стаж, е назначен за съветник на бившия външен министър Румяна Желева. Именно това момче и връстниците му от Политическия кабинет на МВнР я подготвят за изслушването в Европарламента при кандидатстването й за еврокомисар. Всички видяхме каква беше подготовката й, та станахме за смях на цяла Европа.
Кога ще гледаме последното действие на тази трагикомедия не се знае. Засега може да се утешаваме само с думите на Шекспир: "Човекът, гордият човек, облечен в краткотрайна власт, върши такива фантастични щуротии, че кара ангелите да плачат." Бих добавил само - и данъкоплатците също.