22 Юни 2024събота10:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Снимка Личен архив

Срещи

CЪНИ СЪНИНСКИ: Дали ще продължим да заблуждаваме себе си

Спектакълът дава не само отговори за личността на Фреди Меркюри, а поставя и въпроси, които днес са изключително важни, казва известният режисьор

/ брой: 53

автор:Надежда Ушева

visibility 1487

Надежда УШЕВА


"Последната тайна на Фреди Меркюри" отбелязва своята 10-годишнина на сцената на Столичния театър "Възраждане" - това са 150 представления след премиерата му на 19 януари 2013 г. Екипът зарадва почитателите извън София, като съобщи хубавата новина, че тръгва на турне в осем града. Това са Варна (20 март), Добрич (21 март), Силистра (22 март), Шумен (23 март), Габрово (24 март), Стара Загора (3 май), Бургас (15 юни) и Ямбол (16 юни), съобщи БТА. Авторка на пиесата е Ирина Гигова, сценичната версия и постановката са на режисьора Съни Сънински, хореографията е на Мила Искренова, а сценографията и костюмите - на покойната театрална художничка Невяна Кавалджиева. В ролите са Свежен Младенов, Георги Златарев, Анатоли Лазаров, Мариана Жикич, Лиляна Шомова и Донка Аврамова-Бочева. ДУМА се свърза с част от екипа.

- Господин Сънински, как подходихте към спектакъла? Какви бяха Вашите режисьорски решения?

- По принцип винаги обичам да съм съавтор, освен режисьор, и това беше едно от условията, след като прочетох пиесата на Ирина Гигова. Тя се бе справила великолепно и беше направила основа и текст за драматургичен материал, който е на световно ниво. Моите режисьорски и драматургични предложения към нея бяха да разделим образа - на Фарук Булсара и на Фреди Меркюри. От това, което всички знаят за него, и това, което никой не знае. И стратегически подходих да се направи спектакъл за най-голямата рок звезда в най-малкия театър.

Не знам дали читателите знаят, че на концертите Меркюри е виждан от минимум 50-ина метра. Едва ли някой е можел да влезе на такова близко разстояние, а спектакълът изследва именно личното и неговото противопоставяне на общественото.

Театър "Възраждане" предоставя уникална възможност самият герой да бъде част от публиката или публиката да бъде част от самия герой. Това бяха двете решения, които промениха изцяло усещането за спектакъла и го направиха не само изненадващ, направиха го личен, изповед за непозната част от познатата звезда Фреди Меркюри. Разбира се, и самото начало, което беше много различно, а именно връщането на образа на Меркюри от звездите. Неговото "сваляне" и принизяването му до нас. Слизането му от оня свят да ни разкаже тази история.  

- Досега имало ли е театрална постановка за фронтмена на "Куин"?

- Не. Това беше второто нещо, което ми направи впечатление. И пак обръщам внимание, че литературният текст, който бе предложила Ирина, е от световно равнище. Странно ми беше защо българската критика не обърна внимание на този текст. Струва ми се, че това е спектакъл, който може да бъде игран и в Лондон, и в Париж, и в Москва, навсякъде. Той има достатъчно интересна фабула, достатъчно добро изследване и на двата световни персонажа - на Рудолф Нуреев и на Фреди Меркюри. Ние бяхме първите, които осъществиха литературен и сценичен вариант за Фреди Меркюри. А филмът "Бохемска рапсодия" излезе години след това. Дори този материал би могъл да бъде и основа за филм.  

- Предвиждате ли наистина филм или някакво друго продължение?

- Предложих го на Ирина Гигова и на театъра, да помислят да кандидатстваме заедно. Уникалното в този случай е, че в малък театър като "Възраждане", който на всичкото отгоре е репертоарен със собствена трупа, има актьори, които физически приличат на всички наши персонажи. Хората се удивляват, че спектакълът не се плъзга по шаблона, а търси изненадата, дълбочината, творчеството. Сблъсъкът на една личност, която малко познаваме, с нагласите към нея.

Лично също имам мотив да се занимавам с този въпрос. Вие може би знаете, но едва ли много хора знаят, че моето име е Александър Иванов, а творческият ми псевдоним е Съни Сънински. За мен беше любопитно как едната личност и другата се сблъскват и търсят себе си и кой надделява в крайна сметка. Това беше и част от изследването. 

- Постановката актуална ли е и днес?

- Направих малки книжки, които се наричат "Сценична версия", с идеята да покажем литературната основа и сценичния вариант, който се е получил накрая. Издадохме ги. Театърът по време на турнето ще ги представи или ще разиграе томбола за всички, които гледат представлението. Спектакълът дава не само много отговори за личността на Фреди Меркюри, а поставя и доста въпроси, които днес са изключително важни. Дали можем да продължим да заблуждаваме себе си, представяйки нашата личност по различен начин, още повече в контекста на социалните мрежи. На това, че всеки търси изява, или да запазим онази своя лична територия само за нас, което ще ни занимава повече, ще ни е по-интересно. 


СВЕЖЕН МЛАДЕНОВ:  Всеки търси да бъде себе си и да бъде обичан

Снимки Емил Добрев

- Какво е да се превъплътите в ролята на знаменитост като Фреди?  

- Самата личност на Фреди ме спечели с възможността да мога да пресъздам това, което е моето усещане, и това на режисьора. Става дума за личност творец, оставил след себе си огромна следа. От една страна, е приятно, от друга - голямо предизвикателство. Когато играеш един образ, ти се опитваш да влезеш отвътре, да станеш част от него и, колкото е възможно, да се слеете. Да усетиш неговите емоции, неговите обиди...

- Кое Ви беше най-трудно?

- Фреди е адски познат като образ, като лице, като поведение, като изказ, като всичко и няма място за импровизация. Едно от нещата, които трябваше да се опитаме да постигнем, е да се доближим максимално до неговия образ.    

- Как си обяснявате огромния интерес?

- Интересът, предполагам, изцяло се дължи на самия Фреди. Историята е вълнуваща. Това е виртуална реалност между Фреди и може би най-добрия балетист, раждал се някога - Рудолф Нуреев. Среща, която никой в действителност не знае дали се е осъществила. Любопитното е, че няколко години по-късно, след смъртта и на двамата, излизат писма между тях. Ирина Гигова, която е журналист, е заложила на тези писма и организира виртуална среща между двамата извън сцената - да си кажат, каквото имат.

- Според Вас коя е последната тайна на Меркюри?

- Може би, най-общо казано, би бил фактът, че всеки търси да бъде себе си. Да бъде обичан. Но не заради медийната популярност, а за да има възможността да бъде такъв, какъвто е, и това да е достатъчно.             


ИРИНА ГИГОВА: Пиесата просто се случи, изля се сякаш свише

Снимка Личен архив

- Очаквахте ли успех преди десет години, когато писахте пиесата? 

- Малко преди да започна да пиша пиесата, изобщо не бях очаквала някога да... пропиша пиеси. Бях писала доста дълго за това как другите правят театър и не планирах да минавам от "насрещната страна". Пиесата просто се случи, изля се сякаш свише. Беше изненада и за мен самата - явно се беше натрупало нещо, което исках да споделя, интерпретирайки съдбата на този велик артист. Нещо за неизживения живот, за самотата в творчеството, за приятелството, за трудността човекът - всеки човек! - да бъде видян истински под социалните маски, които носи.

В началото не мислех за успех, дори не можех да очаквам със сигурност, че пиесата ще бъде поставена. Но, да, в процеса на писане усещах, че се получава нещо необикновено и интересно. После, когато режисьорът Съни Сънински повярва в моя текст и се ангажира с него, а тогавашният директор на Театър "Възраждане" - актрисата Татяна Захова, съзря потенциала и реши да рискува, вече бях сигурна. От момента, в който за пръв път видях направеното от Съни - при първото цялостно въртене на репетиция, не съм си представяла, че животът на спектакъла може някога да спре (макар че то все някога ще трябва да стане). Ако това означава, че съм очаквала "такъв успех" - добре, няма да отричам. 

- Кое според Вас докосва публиката? 

- Може би това, че хората виждат любимеца си в неочаквана и изненадваща светлина, което ги кара да си задават въпроси. Каквито съм си задавала и аз, пишейки или четейки за Фреди Меркюри. Пиесата не постановява нови истини в биографичната литература, тя е инвенция, фикция, която обаче има за основа някои реални факти и думи, изказани от или за героите по различни поводи. Тя цялата е един въпрос "Ами ако?...", който заразява и зрителите. Разбира се, докосва ги и великолепната игра на актьорите. Но може би най-силно ги докосва самата личност на Фреди и неговата музика - и хората се вълнуват, и съпреживяват, когато открият на сцената и зад нея съмишленици, настроени на тяхната вълна.  

- Мислите ли пиесата да има продължение?

- Имаше такъв период, но кратък - изкушението да (си) представя Фреди Меркюри в друга ситуация, в друг момент от живота му, би го превърнала в комиксов герой, а той не заслужава това. Нека си остане уникат, какъвто е бил - с тая пиеса, изляла се спонтанно и само заради това, че тогава просто не можех да не я напиша.

Но продължение все пак има: следващата ми пиеса, посветена на друг артист, съвременен, който ме вдъхновява и който според мен по свой начин повтаря таланта и пътя на Фреди, без сам да го знае. Искаше ми се по някакъв начин тя да е "огледална" на "Последната тайна на Фреди Меркюри", да прехвърля мостове към нея. И така стана.

 

 

Таксиджиите нащрек: индийците им взимат хляба

автор:Дума

visibility 669

/ брой: 116

Алкохолът и тютюнът у нас - най-евтини в ЕС

автор:Дума

visibility 604

/ брой: 116

24 нови ракетни площадки срещу градушки

автор:Дума

visibility 592

/ брой: 116

Русия и Виетнам - все по-близки

автор:Дума

visibility 730

/ брой: 116

Шолц търси решение за миграцията

автор:Дума

visibility 637

/ брой: 116

"Хизбула" заплаши и Кипър

автор:Дума

visibility 607

/ брой: 116

Още един провал

автор:Деси Велева

visibility 715

/ брой: 116

По-добри времена

автор:Мая Йовановска

visibility 649

/ брой: 116

За късия хоризонт

visibility 610

/ брой: 116

Войната, която пак ни напомня: "Хора, бдете!"

автор:Евгений Белий

visibility 670

/ брой: 116

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ