Бюрокрацията изяжда своите граждани

Хуберт Шпигел
Frankfurter Allgemeine Zeitung

Докато хората от арабския свят се надигат с призиви за самоопределение и демокрация, Европа потъва в деспотизъм. Демократичните й традиции са подкопани и унищожени, а нейните граждани са тормозени и гледани отвисоко. Властта, която хората са делегирали на техните представители, тайно е преминала, оттеглила се е на недостъпно място, което човешко око не в виждало. Кой наистина ръководи парада? Кой дърпа конците и с каква цел?
Никой не знае. Приемат се закони и наредби, но жителите на Стария свят вече не разбират формулировката им. Човек би си помислил, че без да разберем, извънземна раса е кацнала на Земята и е поела Европа, защото нейните представители виреят добре там. Това е народът на технократите.
Не, това не е дистопичен роман, разкриващ заговора за покоряване на Европа от анонимна сила, а едно есе. Произведението е обаче не е и фантастично, а текст, чийто предмет е взет от действителността, за да я опише и анализира. Авторът му не е Херкулес, който си е поставил за цел да почисти авгиевите обори на Европа. Той просто иска да разбуди добитъка, който стои там. А неговият брой е огромен: около 500 милиона.

Това чудовище има своята история

Толкова много хора в момента живеят в Европейския съюз. Всеки един от тях трябва да отдели време, за да прочете почти седемдесетте страници, публикувани от Ханс-Магнус Енценсбергер под заглавието "Sanftes Monster Brussel oder Die Entmundigung Europas" (Нежното чудовище Брюксел или лишаването от граждански права на Европа). Изданието е германският еквивалент на памфлета на французина Стефан Есел "Indignez-vous!" (Възнегодувайте!), което се продаде в един милион екземпляра в родината на 93-годишния автор. Енценсбергер има за цел да предизвиква и увлече читателите. Затова той не избира гръмките фрази, а трезвите и спокойни доводи.
Енценсбергер се е потрудил. Той търпеливо изброява факти и описва ситуацията с доказателства, като в съдебно разследване. Целта му не е да се впусне в полемика срещу ЕС, а по-скоро да разкрие жаждата за власт на това неумолимо в хода си чудовище. Това чудовище има история. Но едва ли някой я знае.
Енценсбергер започва разсъжденията си с безспорната благословия от европейската интеграция. Шест десетилетия, или почти цял човешки живот, без война, с облекчения при пътуване, свобода на движение и действия срещу "картели, монополи и протекционистки измами" - всичко е достойно за похвала. От там Енценсбергер изследва "езиковите правила" на "глухия за историята" ЕС, чиито най-високопоставени служители са описани като "комисари" - сякаш европейската история не познава нито съветските комисари, нито Volkskommissare (народните комисари) на нацистите.
След това Енценсбергер описва структурата и начина на действие на комисиите, които, например, определят прага на стойностите за "вибрации на ръката, рамото и цялото тяло" при работа с пневматични чукове; които въвеждат минимална дължина на европейските презервативи, и които искат от нас в бъдеще да използваме комбинация от между 33-42 цифри за всеки обикновен банков превод. От 2013 г. BIC и IBAN ще са задължителни дори и за вътрешни преводи. На малкия остров Малта IBAN-ът се състои от 31 цифри. Това означава "3.100.000.000.000.000.000.000.000.000.000 възможни номера на сметки, които трябва да бъдат усъвършенствани и прецизирани с още десет милиарда BIC кодове". И всичко това за население от около 400 000 малтийци.

Несигурността на демокрацията в Съюза

Лесно е да осмиваш очевидните глупости, които се излюпват в името на Европа от ордите предимно страхотно платени служители. Но е почти невъзможно да се движиш в джунглата от комисии, секретариати, генерални дирекции и безброй други институции и лица, които са се установили и процъфтяват в Брюксел и Люксембург. Кой знае нещо за EU-OSHA (European Agency for Safety and Health at Work - Европейската агенция за безопасност и здраве при работа - бел. ред.), чиито задължения са в областта на здравословните и безопасни условия на труд? Този орган на ЕС разполага с 64 служители, чиято дейност се контролира от 84 директори. Има ли още въпроси?
Първоначално е забавно да изброяваш крайностите на разюзданата бюрокрация в Брюксел, но скоро става изморително. Това не води до кой знае какво. Именно поради тази причина изданието дълбае по-навътре. За Енценсбергер става дума за липсата на легитимност на властови апарат, който като представител на европейските граждани и в тяхно име, постановява закони и наредби, които до момента сигурно надхвърлят 150 000 страници - и въпреки това безогледно пренебрегва основните правила на собствената си конституция, както показва подходът към Пакта за стабилност и растеж.
Основната теза на Енценсбергер се фокусира върху крехката демокрация, каквато я разбираме в ЕС, която в опиянението си от правила показва все по-авторитарни тенденции. Заедно с австрийския писател Роберт Менасе, Енценсбергер поставя въпроса дали традиционното разбиране на демокрацията е нещо, с което Брюксел продължава да бъде ангажиран, или демокрацията е по-скоро пречка, за която Европа ще се потруди, за да отхвърли. Европейският съюз е на път да лиши своите граждани от права. Само ние, европейците, можем да го спрем.


В "Ди цайт" бившият швейцарски министър Мориц Лойенбергер коментира памфлета на Енценсбергер, наричайки го "златна мина за цитати при речи срещу бюрокрацията". Според него Енценсбергер не призовава към разтрогване на ЕС, а напротив: "Тези, които обичат ЕС - го критикуват", подчертвава Мориц Лойенбергер.