"Бузлуджа" - История и Бъдеще

"И днес, когато вдигам поглед към хребета на Стара планина, виждам там Паметника на Бузлуджа..." С тези думи започва разговорът ми с казанлъшкия фотограф художник Бедрос Азинян. Дом паметникът на върха е част от неговия живот. И не само. Разказал го е в книгата си "Строи се монумент" - уникално издание, събрало 363 кадъра от тримата щатни фотографи на "Бузлуджа" - Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян.
Фоторазказът на Бедрос представя голям отрязък от обществения живот и нагласи у нас. "Ирония е, че Паметникът, построен от народа, бе разрушен от същите тези хора", не крие тъгата си фотографът. Още на 19 години той прави първата си снимка на Бузлуджа - през февруари 1979 г., на тържеството по случай вземане на бузлуджанска пръст за космическия полет на първия български космонавт Георги Иванов. През май с.г. снима на Бузлуджа Иванов и Николай Рукавишников.

Първите фотографии на бъдещия Дом-паметник прави баща му Артин през 1974 г. Поканен е като член на казанлъшкия кино-фото клуб "Искра" да документира взривовете на върха. Трябвало е да бъдат свалени 9 метра от първоначалната височина, за да се построи монументът. И първите взривове били почти тайни, за да проверят дали ще поддаде скалата. Артин Азинян е назначен за първи фотограф на монумента през 1976 г. и на практика проследява с фотоапарат в ръка цялото му строителство до откриването през 1981 г. по случай 1300-годишнината на българската държава. От 1 юни 1981 г. синът му Бедрос е назначен като фотограф, а впоследствие и като завеждащ кино- и фотоархива на Дом-паметника "Бузлуджа" до закриването на щата през септември 1990 г. 
"Когато получих заповедта за напускане, предадох всичко - над 3000 архивни единици - черно-бели и цветни негативи, позитиви и киноленти. Всичко беше детайлно описано - кой е на кадъра, какво е събитието. Съдбата на тези мигове, така прецизно заснети, подбрани и описани, днес е неизвестна", споделя Бедрос. Казва, че архивите сигурно са били предадени в централната фотолаборатория на ЦК на БКП, която се намирала точно под звездата на бившия Партиен дом, но какво е станало с тях... Мъчно му е, разбира се, но най-вече страда за паметта. И за онези над 6000 души, "сражавали се" на върха дори при температура минус 29,5 градуса по Целзий и вятър със скорост 170 км/ч, чието геройство трябва да остане като пример за поколенията. Спомнял си е за строителния им подвиг при подреждането на кадрите за книгата. А зад всяка снимка стои история. 

Бедрос снима откриването на монумента през август 1981 г. "Бяхме няколко екипа. Като млад фотограф бях разпределен да снимам концерта и всички пристигащи делегации. Те идваха на Историческата поляна, на мраморната трибуна. Документирах дори Чочоолу. Хората бяха много", спомня си Бедрос.
Помни и друг прелюбопитен момент. Вечерта преди официалното откриване, на 22 август, била насрочена тържествена заря-проверка на Историческата поляна. Лично армейски ген. Добри Джуров приемал строя. "Бяхме се разположили така, че да заснемем фойерверките, които ще озарят паметника. Изведнъж обаче заваля пороен дъжд, вятър, гръмотевици. Войниците бяха мокри и подгизнали. Но тържествена проверка имаше. И заря. Не можахме обаче поради атмосферните условия да направим снимките с фойерверките около монумента. А на другия ден трябваше да се подадат кадри за в. "Работническо дело". Добре, че предишните дни бяхме направили снимки при хубаво време. И направихме монтаж. И фотографът на "Работническо дело" Георги Панамски изпрати предварително монтирана снимка за вестника", разказва Бедрос.
Подбирали с колегите му фотографии за специален каталог, но така и не успели да осъществят идеята си. Снимали няколко пъти Дом-паметника през нощта, на осветление, от 23 до 2-3 часа, защото иначе дневната светлина през прозорците променяла цветовете вътре. От партийното ръководство дори осигурили ленти "Kodak" за снимките, защото тези на "ORWO" (произведени в ГДР) не осигурявали толкова добро цветово предаване. 
Тъга - това изпитал Бедрос през 1998 г., когато видял Дом-паметника в настоящия му вид - разрушен, ограбен и изоставен от държавата. "Именно държавата трябва да се намеси сериозно и да се помисли как стратегически да се използва Дом-паметникът", категоричен е Бедрос. И допълва какъв център за връзка е той между Северна и Южна България. Спомня си, че през 1984 г. с обикновена телевизионна антена на малко телевизорче "Юность" хващали сигнал от Турция и гледали забранените за излъчване Олимпийски игри от Лос Анджелис.
"Жалко за пропилените години. Паметникът трябваше да се съхрани", отбелязва Бедрос. И възнамерява разрухата да визуализира в продължение на настоящия фоторазказ за славата. Вече е измислил и заглавието - "Сълзи от рубин". 
И Бедрос, също като мнозина други, смята, че бъдещето на "Бузлуджа" е част от онзи важен разговор за нашето минало и за паметта ни, който ни разделя толкова много години. И който трябва да бъде проведен, за да може страницата на отрицание, омраза и невежество да бъде затворена.

Началото

В края на 40-те и началото на 50-те години на XX век ръководството на БКП обсъжда въпроса за увековечаване на историческата местност на Бузлуджа и свързаните с нея събития.

На 21 юни 1951 г. Политбюро решава да се постави паметна плоча, която в срок от две години да бъде заменена с подходящ паметник, разказва историкът д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа". Идеята се развива - през 1959 г. се обсъжда на върха да се монтира "висок пилон" със "светяща петолъчка". През 1961 г., по повод отбелязването на 70-годишнината от Бузлуджанския конгрес, на югоизточния склон на легендарния връх са изградени три паметника, отбелязващи създаването на партията, героичната смърт на Хаджи Димитър и сражението, при което през януари 1944 г. са убити трима партизани от Габровско-Севлиевския отряд. Окончателното решение за изграждането на Дом-паметника е взето на 11 март 1971 г. Строителните дейности започват през пролетта на 1974 г. Дом-паметникът "Бузлуджа" е открит официално на 23 август 1981 г. 

Монументът

* Диаметърът на тържествената зала е 60 м
* Височината на пилона е 70 м
* Обектът е изграден на височина 1434 м
* Височината на рубинената звезда е 12,40 м, а широчината й е 6 м
* Всяка звезда тежи по 3200 кг и се състои от 352 елемента, площта на звездата на пилона е 28 кв. м, а само рубиненото стъкло е 22 кв. м
* Звездите са докарани директно от завода производител "Красный май" - Вышний Волочек, с два камиона МАЗ
* Рубиненото стъкло е от четири слоя с дебелина 8 мм
* Общият брой на осветителните тела в Дом-паметника е над 3000
* Подовата площ е 6000 кв. м, покрита с над 1840 кв. м мокет. Облицовките с мраморен глиц са с площ 1100 кв. м
* Панорамните прозорци заемат 480 кв. м площ и са с термопанни стъкла с алуминиева дограма, изработена в Австрия
* В пилона са вложени 3720 куб. м бетон и са вградени 3685 т железни пръти с дължина 200 км
* До 30 октомври 1980 г. при строителството са излети 20 000 куб. м бетон
* Пилонът е широк 9 м в основата, а на върха достига 15 м широчина
* Металната покривна конструкция тежи 640 тона
* Площта на медния ламаринен покрив е 2600 кв. м
* Площта на извършените кофражни дейности е 17 000 кв. м
* По терасиране на пътя Крън-Бузлуджа са работили над 300 младежи бригадири
* Доставените камъни от златен, сребърен и меден смалт от СССР са 45 тона
* Художествените композиции в Дом-паметника са над 550 кв. м
* В строителството са участвали около 6000 души
* Сумата, събрана от закупуването на пощенски марки, е 14 186 000 лв.

Идеята

Наричат го "бащата на "Бузлуджа". Разговарях с арх. Георги Стоилов през 2012 г. В интервю за ДУМА той беше потресен и ужасен от вида на "рожбата си". "Някой дори е написал на входа "Forget your past" (Забравете вашето минало). Не знам кои шпицкоманди са вършали там, но явно след промените всичко е опустошено. Куполът е пробит, тече вода, сняг вали... Стореното е срам за България!", заяви той. Говореше за паметника на върха с любов. Защото "връзката" му с него започва десетина години преди началото на строителството. Когато е обявен конкурс за три паметника - на Хаджи Димитър, на основателите на организираното социалистическо движение в България и на убитите партизани от Габровско-Севлиевския отряд. "Бузлуджа беше четвъртият монумент, като идеята беше петолъчната звезда да грейне на върха. Участвах в конкурса. Получих първа премия. Първоначалният проект беше различен от това, което построихме по-късно. Идеята тогава представляваше кръг, поставен на шест опори, в центъра имаше пилон и отгоре - петолъчна звезда", разказа арх. Стоилов.

Трите паметника са построени, а изграждането на монумента е отложено. "След известно време, може би десетина години след този конкурс, се обадиха от Окръжния комитет на БКП в Стара Загора с призива да строим Бузлуджа. Да, но проектът вече беше "поостарял", трябваше да се пооправи. Времето беше друго. Тогава се роди настоящият вариант. В началото идеята предвиждаше пилонът да е в самата чиния, но след това го изнесох отвън поради конструктивни и естетически съображения - трябваше всяка форма да е изчистена. На "мода" бяха летящите чинии, космическите тела - все за тях се говореше. Може би това се е отразило и на проекта. Направих един макет и го занесох на Тодор Живков. Той ме попита какво е това. Казах му, че е Бузлуджа. А той рече: "Давайте да го строим!" Подготвихме работни чертежи, планове за цялата инфраструктура и се определи строител. Поръчаха го на Строителни войски, изпълнителите бяха момчета от Старозагорската дивизия", спомня си Георги Стоилов.
"Предложих парите за изграждането на комплекса да се съберат от хората, да не плащат нито партията, нито държавата. Организира се специална акция, пуснаха се марки, които се продаваха. Събраха се 16 млн. лв. За строителството на паметника се изразходваха близо 14 млн. лв., включително и за околната среда. Останалите 2 млн. лв. бяха дадени за детски градини", припомня той.
"Паметникът е чиста идея. Символизира идея. Тази идея се съдържа и в посланието за идните поколения, в капсулата, която е бетонирана в паметника. Аз я писах... Съчиних текста, а после калиграф го изписа. Написаното съдържа историята на това място. Стара планина, Балкана - това е България... Мястото е свещено, трябва да се пази от всякакви попълзновения."
"Мисля, че паметникът трябва да стане национален Пантеон на великите българи - Пантеон "България"... Паметникът на Бузлуджа не може да е кафене, сладкарница, дневен бар или кръчма. Дума да не става! Това е чист монумент, създаден като символ и трябва да остане такъв! Паметникът нека е туристически обект, но в никакъв случай търговски, комерсиален!" Това е заветът на "бащата на "Бузлуджа". Направи го десет години, преди да напусне този свят.

Неделчо Маринов, областен управител на Стара Загора:
Ще възродим Дом-паметника

В момента Дом-паметникът "Бузлуджа" е без покрив, останала е само носещата конструкция от метални греди. В годините медната обшивка е била свалена и открадната, а цялата обшивка и изолацията на покрива се е разпаднала, беше разпръсната из всички помещения и около сградата. Липсват големите, елипсовидни прозорци. Има подземни етажи на няколко нива, които не са обезопасени.
През 2022 г., когато паметникът вече е обявен за културна ценност по проект на арх. Дора Иванова и фондация „Проект Бузлуджа“, финансиран от МК, са извършени дейности по почистване и обезопасяване на покривна конструкция и подове, извозване и депониране на строителни отпадъци, изграждане на временно защитно покритие над куполна мозаечна розета и др. Реализираният проект обаче не решава всички значими проблеми във връзка с безопасността. Със заповед на областния управител на Стара Загора от края на 2023 г. се забранява достъпът до обекта, тъй като сградата е опасна.
Областната администрация в Стара Загора участва заедно с Община Казанлък и Фондация „Проект Бузлуджа" в Споразумение за партньорство от 20 септември 2023 г. за подготовка и изпълнение на Концепция за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) „Устойчив социално-икономически растеж, подобрена инвестиционна среда и съхранена идентичност на региона“, в частта Опазване и адаптация на монумент "Бузлуджа" - Етап 1 - Консолидация по линия на Програмата за развитие на регионите 2021-2027. Единственият наш ангажимент бе прехвърляне на правото на управление на монумента от Областна администрация Стара Загора на Община Казанлък. В резултат на неуспешно проведен референдум на 17 ноември 2024 г. в община Казанлък се наложи изменение на поетия ангажимент, с което Областна администрация влезе в качеството на отговорен партньор заедно с Община Казанлък. 
Проектът по КИТИ на стойност 6,93 млн. лв. е одобрен за финансиране и предстои да започне неговото изпълнение. Срокът е до 2029 г. 
Ще бъде разработена стратегия за опазване, адаптация и управление на монумента, както и концепция за развитие на цялостната дестинация, която включва настаняване, инфраструктура, отдих, туристически атракции, пътеки и др.
На следващ етап ще се изготви работен проект за авариен ремонт - консолидация на покрив, носеща метална конструкция, затваряне с прозорци, за да се осигури защита от външните условия и да се спре проникването на вода. Ще бъдат реализирани инсталации за мълниезащита и заземление. 
При разработването на концепцията по проекта за консолидация и адаптация ще бъде намерено най-доброто и действащо решение да се възроди обектът като съвременна сцена на бъдещи събития, които вдъхновяват младите хора на България, и да продължи да е притегателна сила за международни, културни, туристически и др. събития.

Десет години кауза

Фондация “Проект Бузлуджа” е основана от арх. Дора Иванова през 2015 г.

Каузата й не е пълно възстановяване на монумента, а опазване и преизползване с образователни и туристически цели. По номинация на фондацията през 2018 г. Дом-паметникът е обявен за един от “7-те най-застрашени” обекта на културното наследство на Стария континент. Експерти от "Европа Ностра", водещата организация за наследство в Европа, и Института на Европейската инвестиционна банка, изготвят доклад, който е и първото официално международно признаване за ценността на обекта като културно наследство.
През 2019 г., благодарение на програмата „Keeping It Modern“ от фондация "Гети", започва изготвяне на План за опазване и управление. Проведени са технически, структурни, архивни и реставрационни проучвания. Проектът е реализиран от мултидисциплинарен екип от над 100 български и международни експерти от повече от 10 държави, а партньори са ИКОМОС Германия, Техническият университет в Мюнхен, УАСГ.
През 2020 г. с финансиране от фондация “Гети” са осъществени аварийни дейности по стабилизиране на застрашените мозайки. Работата се извършва от международен реставраторски екип от НХА, Техническия университет в Мюнхен, Университета по изкуствата в Берн и НПО “Диадрасис” в Атина. Изграждат се защитни покрития над 1000 кв. м мозайки.
Фондацията разработва визия за бъдещето на паметника. Тя предвижда запазване на автентичността на монумента. Система от прожекции ще разказва различни истории. В основната зала ще се провеждат международни събития за около 400 човека. Целогодишен културен календар ще предлага концерти, пиеси, прожекции, танцови и други представления и пърформанси. Посетителите ще могат да се качат до върха на 70-метровия пилон и да се насладят на 360-градусова панорамна гледка над билото на Стара планина.
Една от културните инициативи на фондацията е фестивалът “OPEN BUZLUDZHA”, чието пето издание предстои от 15 до 17 август. Входът т.г. е свободен, а основната му цел е обществена подкрепа за опазването и отварянето на монумента. Фестивалът включва богата културна програма с работилници, дейности за деца, лекции, турове, музикални сцени.