Бузлуджа 2010 г.

На тазгодишния събор на Бузлуджа не присъствах - нямах възможност. Исках да се информирам от средствата за масова информация как е протекъл този събор, какви са неговите политически послания, какво следва в "лявото" пространство оттук нататък. Оказа се трудна работа и трябваше да използвам различни "научни" методи, за да се ориентирам.
Първото, което разбрах, беше, че в навечерието на празника, след младежката дискусия на тема "Бузлуджа - пътят към една мечта", Сергей Станишев обявил, че неговата цел за избори 2011 е реванш "в добрия смисъл". На самия връх имало друго заявление: "На някои пожарникари можем да кажем, не се гаси туй, що не гасне!", и още: "БСП ще търси мостове срещу похода на ГЕРБ". Това малко ме обърка, но видях във в. "Труд" чудесната снимка на усмихнатия Румен Петков в компанията на симпатични девойки и това отчасти ми върна кондицията. Учудих се на повика: "Да им ударим секирата на следващите избори!" - замириса ми на евтино шоу, но се успокоих, че това са закачките на новите "комсомолци", твърдо убедени в своето пророчество, че "честването на 20-годишнината от падането на ГЕРБ от власт съвпада с предсрочното освобождаване на Бойко Борисов от затвора". Изобщо, мили родни картинки с познатото "презареждане" и "ферарито" в бокса. Бях решил да махна с ръка и да отмина едно явно фалирало мероприятие, служещо главно за напомпване на унилото самочувствие сред електората и успокоението на партократията, че все още има кой да гласува за тях, когато на 3.08.2010 г. във в. ДУМА се появи статията на Георги Пирински: "Каква е целта - промяна или реванш?" Тя ме зарадва като единственото свястно нещо в морето от тривиалности, което ме беше заляло. И ако нещо в нея е пропуснато, то е разшифроването на посланието за промяна.
Статията на Пирински е многопланова, засяга различни сериозни въпроси и по нея може да се дискутира. Само ще отбележа споменатия между другото важен проблем, отразен в цитата от Сергей Станишев: "Готови сме на една "коалиция на здравия разум" срещу "здравите сили", които съсипват страната. Опираме до това, че се води битка за демократични устои на страната. Тук може да търсим партньорство и в доста по-широк идеологически спектър" (С. Станишев, в. "Труд", 31 юли 2010 г.) Точно този проблем продължава да остава "зад кулисите" и от време на време избива на повърхността в "партийно-патриотична" интерпретация. В. "Труд" говори за "Национален събор на левицата", Георги Пирински - за същото, но в отчетите за мероприятието никаква левица не се вижда. Може би на практика да е било другояче, но тогава е още по-лошо - защо дори "леви" медии не пропагандират и не посочват този факт, а всички читатели остават с впечатлението, че БСП се опитва да си прави поредния неособено успешен пиар. Ако си припомним мнения и заявления на видни партийни функционери, в това число и на страниците на в. ДУМА, въпросите, свързани с българската "левица", са сред неудобните и нелюбими. В такъв аспект Г. Пирински трябва да бъде поздравен за своето начинание да посочи проблема, макар и без да акцентира върху него толкова, колкото проблемът заслужава. Но пък е казал това, което заинтересованите хора ще разберат: "Голямото предизвикателство пред БСП днес са левите идеи и нейното място и роля като носител на тези идеи в новите реалности у нас след 20 години преход, когато в обществото, в това число и сред младите, се засилват очакванията и стремежът към повече социално равенство".
Сама за себе си БСП на никого не е интересна - иска да деградира, нейна си работа. БСП е интересна само в национален мащаб при калкулирането на съотношението "ляво-дясно", като определящо за бъдещето на страната. Политическата артикулация трябва да е ясна и разбираема. Всичките тези "презареждания", ферарита, боксове, брадви, реванши и мостове изглеждат като младежки брътвеж, изразяващ безсмислено изразходване на тийнейджърска енергия. И в този смисъл изводът на Г. Пирински е напълно състоятелен и смислен: "Ако обаче целта всъщност е личният реванш на бившия премиер за изборния провал, тогава очевидно обективната оценка и реалните действия срещу пороците при предишното управление стават "допълнително бреме", усложняващо тази негова цел. Или да не би пък целта да е далеч по-широкомащабна - колкото повече се променяме, толкова повече да си оставаме същите."