Бурканбанк не умира
/ брой: 122
В проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се твърди, че близо две трети от българите държат парите си, доколкото ги имат, вкъщи. Преди тридесетина години тази система бе известна като бурканбанк. Тогава хората имаха пари, но нямаше какво да купят с тях и държаха пачките под дюшека. Сега магазините пращят от стока, но парите са кът. Това обаче е друга тема. По-важен е въпросът защо този начин на "инвестиране" не спира да бъде актуален.
На първо място - става дума за доверие в банковата система. Въпреки мантрите, че тя е непоклатима, явно хората трудно забравят периодичните банкови трусове. Най-големият бе през 1997 г., когато спестяванията се стопяваха с часове, а последният пример бе преди шест години, когато гръмна КТБ и от нея бяха откраднати над 3,5 млрд. лв. Появиха се опашки и пред ПИБ, но там ситуацията бе овладяна.
На второ място - става дума за непоследователната правителствена политика, свързана с присъединяването на страната към еврозоната. Преди две години, по време на европредседателството на България, това бе основна тема, с която ни продъниха ушите. Господарите от Франкфурт и Брюксел обаче тактично ни охладиха ентусиазма и все още чакаме благоволение за чакалнята на еврото. После Менда и компания тръгнаха тайно да променят законите, което постави под съмнение стабилността на валутния борд. Повелителят се уплаши от обществената реакция срещу поредния управленски гаф и би отбой за еврото. Въпреки това, уплашени, хората бързо изтеглиха над един милиард лева и ги обърнаха в евро. Сега чакалнята отново е на мода.
На трето място - вече няма никакъв смисъл човек да си държи парите в банките, защото заради почти нулевите лихви те не носят никаква доходност, а само разходи за обслужване на сметки и депозити.
На четвърто място - става дума за финансова култура. Според анализа на ОИСР само около половината българи имат сравнително висока финансова грамотност и знаят как да управляват парите си. Всичко това обяснава защо бурканбанк не умира.