Буреносната сянка от октомври'29

Няколко думи в аванс

Страшният призрак на дефолта (икономическият термин за неплатежоспособност, фалит) продължава да тегне над САЩ независимо от крехкото споразумение между демократите на  Обама и  противниците републиканци. Датата за решаване на въпроса с "повдигането" на тавана на държавния дълг (приближаващ вече чудовищната сума от 17 трилиона долара) се отлага до 7 февруари 2014 г. За часовника на една държава това е време, равняващо се на няколко минути. А всъщност? На практика Щатите вече са в състояние на необявен фалит - държавният дълг е надхвърлил значително стоте процента на брутния вътрешен продукт на страната - БВП (147 000-150 000 милиарда). Именно при такова надхвърляне на границата на БВП Гърция се превърна в "болния човек на Европа" и големите държави членки на ЕС, заедно с Европейската централна банка и Международния валутен фонд се замислиха с какво и как да помагат. Не бих искал да се спирам на главоболния въпрос кой и с какво би се притекъл на помощ на Белия дом, ако той рече "да се разболее".
По-скоро търся обяснение на причината, довела до това извънредно тревожно състояние на САЩ - държава с огромен икономически и стопански потенциал, все още номер 1 в световната икономика.
На практика Америка е преживявала подобна тежка криза през далечната 1929-та, когато рухва борсата в Ню Йорк, когато фалират банки и целият стопански живот на страната практически е парализиран. Тази извънредно тежка финансова и стопанска криза продължава да тресе Съединените щати години наред и завършва едва в годините на Втората световна война. Тоест продължава някъде около петнайсетина години, до онзи период на кръв и огън, обхванал целия свят, през по-голямата част от който САЩ стоят настрани като безпристрастен наблюдател и се намесват едва в края на конфликта, за да откъснат своя пай от победата. Сравнете сами - общо жертви от Втората световна война - над 50 милиона; от тях на САЩ се падат 300 хиляди. Дори съседната ни, далеч не толкова голяма Югославия, дава два милиона убити, а малка България -  над 30 хиляди...
Цинично или не, именно периодът на войната, огромното разгръщане на военно-промишления комплекс на САЩ, милиардните печалби от износ на храни и други невоенни стоки помагат на Белия дом  да обърше чело и да въздъхне облекчено: призракът на унизителната мизерия окончателно е прогонен...
След май 1945-а следва период на възстановяване и бурен икономически подем по всички краища на света. Америка, разбира се, не прави изключение. Детройт (сега потънал в разруха) блести като световна столица на автомобила, борсата в Ню Йорк диктува икономическата игра по света, а доларът е глобална, всесилна валута. И човек неволно си задава въпроса: коя и каква е онази

черна дупка

която незабелязано, но сигурно изпива финансовата и икономическата мощ на тази страна? Колкото и парадоксално да звучи - отговорът отново е военно-промишленият комплекс (ВПК). В  мирните следвоенни години именно ВПК се радва на огромни годишни бюджети, стигащи в последните години до астрономическата сума от 500 милиарда долара! От този океан от долари се краде с пълни шепи - от време на време в американския печат се вижда върхът на страховити скандали - за сделки с военно имущество, в чийто списък фигурират например тоалетни чинии на стойност 3000 долара!? Какво пък задникът на един американски генерал не струва ли много повече?
И така ден след ден, година след година -  чудовищни разходи, от които няма никаква, ама никаква възвращаемост, ако не се брои ревниво пазената роля на Полицай номер 1 в света и на Защитник на демокрацията - пак в глобален мащаб. Резултатите от тези "демократични защити" са плачевни - спомнете си войната в Корея, пропадналата авантюра във Виетнам, безсмислените бомбардировки над бивша Югославия, инвазията в Ирак (бивш голям приятел на САЩ), та до сегашната "демократична намеса" в Афганистан. Тук към милиардите доларови разходи трябва да добавим и напразно пожертваните животи на десетки и десетки хиляди млади американци, на стотиците хиляди осакатени, наркотизирани и безвъзвратно душевно разстроени ветерани, осъдени да се мотаят безцелно в бащиния дом в очакване на една тъжна и ненавременна смърт...
Но ВПК не е единственият във финансовата черна дупка, поглъщаща Щатите. Тук се нареждат и полицията, ФБР, ЦРУ, Националната агенция за сигурност, Тайните служби и какви ли още не клонове и клончета на американското вътрешно ведомство, което работи толкова резултатно, че допусна разбиването на кулите близнаци в сърцето на Ню Йорк и неотдавнашната кървава баня по време на маратона в Бостън. Когато тайните служби на САЩ ликвидираха фаталния Осама бен Ладен, който спокойно си живееше със семейството в луксозна къща в Пакистан (забележете, приятелска държава на САЩ!), с учудване прочетох, че операцията по откриването и ликвидирането на брадатия възрастен дядка е струвала 50 милиона долара на американските данъкоплатци.
И тук се изкушавам да повторя думите на вицепрезидента на огромната японска корпорация "Мицуй", когото интервюирах през далечната 1979-а. "Според нашите аналитични (разбирай разузнавателни - бел. а.) данни - ми бе казал той, - ние знаехме почти три години по-рано годината и месеца, в който ще бъде свален от аятоласите могъщият шах на Иран и постепенно бяхме изтеглили всичките си дейности и авоари от тази страна. Същевременно месец преди краха на шах Мохамед Реза Пахлави отдел "Иран" на ЦРУ бе писал в доклад до президента на САЩ, че просветеният ирански монарх, разполагащ с мощна армия, снабдена с модерно американско оръжие, е много стабилен и стои здраво на фронта си. После въпросните агенти ги уволниха!" - почти се захили моят събеседник. Лично аз вече бях чел в американския печат за въпросния скандал в ЦРУ и за пълната некомпетентност на американските шпиони от региона. Сега бих добавил - а колко милиона долара е струвал на Вашингтон този "компетентен" доклад на разузнавачите на ЦРУ, работещи по т. нар. иранско направление?
Цитирам въпросните примери, за да защитя тезата си, че за споменатите по-горе служби годишният бюджет е не по-малък от 250 милиарда в зелено, макар, че там повечето цифри са грижливо скрити под грифа "Строго секретно".
Но ако все пак приемем тази цифра, това би означавало, че на година американският данъкоплатец "харчи около 750 милиарда долара - така за престиж (и сигурност, разбира се!); за две години тази сума е 1,5 трилиона, за двайсет години - 15 трилиона, почти колкото целия сегашен дълг на официален Вашингтон.
Хайде стига, би казал някой, та нали Америка харчи, но и печели годишно милиарди и трилиони! Така е и заради това този дълг не се е натрупал само за двайсет години, уважаеми читателю, а за целия период от 1945 г. та чак до новата финансово-стопанска криза от 2008 година. Тоест "източването", хвърлянето на пари на вятъра е продължило ни повече, ни по-малко от 63 лазарника!
Тогава пред нас подскачат другите следващи въпроси:

колко време ще продължи сегашната криза

на САЩ, обхванала почти целия свят? 15 години - колкото предишната или повечко? И с какво ще завърши - с компетентни решения или  отново със световна война?
Старият мъдър немски евреин Хайнц Курт Кизингер, известен на света като Хенри Кисинджър - един от най-блестящите следвоенни дипломати на САЩ, преди по-малко от две години написа внушителна по обем монография, озаглавена "On China" (За Китай). Още в предговора на книгата си той подчертава, че ако двете свръхсили - старата (САЩ) и новата (Китай), не успеят да установят в близките няколко години отношения на взаимно зачитане, разумен диалог и дългосрочно икономическо сътрудничество "войната е неизбежна"...
Тази мрачна констатация на опитния политик, дипломат и анализатор съвсем не ми допада, но, от друга страна, оловно-сивите облаци от октомври'29-а, надвиснали над Белия дом, не вещаят нищо добро...