Бунтове и бунтове

Видяхте ли бунтовете във Франция? Сълзотворен газ, водни оръдия, непозволени от властите места за протести, безредици в сърцето на Париж... И там също както у нас, един от основните поводи е поскъпването на горивата. Като следствие недоволството обаче прерасна и в гняв срещу Макрон и управлението му. Французите са доказали, че с газ и вода не можеш да ги уплашиш. Даже и с по-крути мерки няма да се постигне нищо, ако се разгневят сериозно. А размахът и самочувствието им на нация, която често наричат "люлка на демокрацията", им позволява да измислят и доста нетрадиционни похвати освен блокадите. Издигнатата край Триумфалната арка средновековна гилотина например обиколи световните медии. Какво да кажем и за засипаните с бетон входове на институции и административни сгради...

А сега да направим бегъл паралел с нашите протести. Ако въобще е възможно такова сравнение. Да, България също се събуди през последните няколко седмици, само че недвусмислено доказа, че не е Франция. И че София не е Париж, дори не е България. Разделението в обществото и вождизмът отново си казаха думата. Грозно впечатление направи още в началото никому ненужното съперничество сред организаторите на различни протести по различно време с различни искания. Категоричното разграничение от всякакви партии е разбираемо, но донякъде. Защото едно е да го афишираш публично, съвсем друго - да гониш хора, дошли да те подкрепят, само защото били партийни активисти.     

Иначе бунтът срещу високите цени на горивата наистина притисна властта и постигна тяхното намаление. Майките пък се прибраха след оставката на Симеонов. А на барикадите започнаха да излизат все по-оредяващи маси, на които им е писнало от всичко и всички и искат "смяна на системата". Те вече няма какво да губят, освен оковите си, както е казал поетът. Но Борисов няма как да го свалят без лидери и организация. А нови такива все още не се виждат.