Бунтът на палатките

Натали Хаму
Фигаро мадам

Тя отприщи небивала протестна вълна. С обикновен призив във фейсбук тази млада жена обяви "бунта на палатките" - социално движение, което демонстрира срещу неравенството и поскъпналия живот, за право на жилище. Името й е дадено в чест на хореографската симфония "Дафнис и Хлое" на Морис Равел.
Лесно разпознаваема по шапката борсалино с пясъчен цвят, подбрана в тон със светлокестенявата й коса, 25-годишната Дафни Лееф ръководи от началото на лятото движението на протеста в израелския му вариант. С диплом по киноизкуство и облик на модна икона, тя вече е символ на "бунта на палатките", вълната от народни протести срещу скъпотията и неравенството, разтърсила през последните седмици еврейската държава. На 6 август, събота, най-малко 320 000 израелци - млади двойки с колички, студенти и пенсионери, хора от кибуците и от градовете в развитие, религиозни и нерелигиозни евреи, демонстранти от арабски, друзки или етиопски произход дефилираха под лозунга "Народът иска социална справедливост". Близо 40 палаткови градчета избуяха междувременно в цялата страна.
Всичко започва, когато Дафни Лееф решава да се настани на тротоара на булевард "Ротшилд", едно от най-лъскавите авенюта в Тел Авив. Младата създателка на видеоклипове от 3 г. живее под наем в градския център, но току-що е изгонена от собственика, решил да прави ремонт. Трескаво обикаля в търсене на подслон, но я очаква тежък удар: от 2005 г. насам наемите в икономическата столица на Израел са скочили с над 50 на сто. В знак на протест създава на 7 юли страница във фейсбук и кани младите израелци, останали без жилище, да я последват. За няколко дни протестът силно се разраства. Хората от екипа на Биби Нетаняху, заплашени от това социално цунами, бързат да нарекат организаторите "анархисти" и уверяват, че лагерът на булевард "Ротшилд" е населен с "пушачи на наргилета и консуматори на суши". Бунтът на палатките, получил подкрепа от над 88% в проучванията, се развива на фона на движение без прецедент в най-новата история на страната. "Протестът, който помита днес улиците и градините на Израел, отдавна вече не е просто едно "писна ми" от жилищни проблеми. Става дума за бунт срещу безразличието на правителството към народните страдания, срещу враждебното отношение към работещите израелци и рушенето на социалната солидарност", смята големият израелски писател Амос Оз. Той отправя критики срещу инвестирането на "милиарди шекели" в колониите, хвърлянето на "колосални суми" за изграждане на духовни училища за ултраортодоксите и "страстната подкрепа на кабинета Нетаняху, както и на предишните, за разюзданото обогатяване на различни магнати".
Еврейската държава наистина афишира процъфтяваща икономика и претендира да е "втора Силициева долина", но богатствата й са крещящо силно концентрирани: 19 семейства притежават общо 200 милиарда евро - стойността на 40% от 500-те най-големи израелски компании. А над 20 на сто от домакинствата живеят под прага на бедност (3630 шекела, или 740 евро). На булеварда, иронично преименуван на "Ако бях Ротшилд", са разпънати вече над 500 палатки. Повечето протестиращи са от средната класа, някои дори работят в сектора на високите технологии. "За да плаща месечен наем от 5000 шекела (1000 евро), едно семейство трябва да печели тройно повече и отгоре. Нещо рядко за Израел", обяснява експерт от пазара на недвижими имоти.
Какви са исканията на тези "нови бедни"? По-справедливо разпределение на благата, социални жилища за малоимотните, безплатни училища още от първите класове, достойни заплати... "Отбих военната служба, уча в университета, работя, плащам данъци, имам правото да получа достъпно жилище в Тел Авив", пише на един от плакатите в лагера.
Отдадена на каузата денем и нощем, Дафни Лееф, която бе приета от президента Шимон Перес, съпроводена от друг представител на "социалната революция", признава, че "не е експерт по икономика". "Важното е какво ще реши народът!", казва тя и уверява, че "не става дума за някакво хрумване на глезени деца". Без комплекси скланя местни списания да публикуват на първа страница нейни снимки с книга на философа Мишел Фуко в ръка. Обожава кинорежисьора Михаел Ханеке, също и драматурга Ханох Левин. И не претендира да представлява цялата израелска младеж. Нейният жизнен път впрочем дава повод за критики. Дъщеря на Инам Лееф, един от най-големите музиканти в страната, тя израства в шикозните квартали на Ерусалим, после се заселва заедно с родителите си в богато телавивско предградие. Страда от епилептични кризи и е освободена от военна служба, тъй че започва да следва в университета, а междувременно помага като доброволка на млади хора в неравностойно положение. Тя не прилича и на героите, очертали се досега в израелската протестна традиция. "Както и другите лидери, Дафни е светска интелектуалка от Тел Авив, от средите на буржоата ашкенази", отбелязва режисьорът Рон Калили. Дафни няма нищо общо с хора като Чарли Битън, почитателя на Черните пантери - социалното движение, тръгнало в началото на 70-те на война срещу сиромашкото положение на евреите-сефарди. Музата на бунта - протеста на палатките, предпочита да говори за нещата, обединяващи хората, и го прави елегантно, с наивна прямота. "Ние сме децата на това лято, лятото на 2011 г. Никой и никога не ни е обещавал нищо. Нито гълъбче, нито маслинена клонка, нито дори жилище", казва тя.