02 Октомври 2022неделя00:38 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°. Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°.

Бунището Земя

Следи от пластмаса вече има не само около нас, но и в нас

/ брой: 210

автор:Галина Младенова

visibility 3400

В Европейския съюз сериозно се загрижиха за... водата. Обикновената чешмяна вода. Наскоро Европарламентът одобри правила за подобряване на качеството на питейната вода Директивата на ЕС налага минимални стандарти за качеството на водата. Промените целят да засилят доверието на потребителите и да насърчат използването на чешмяна вода. Одобреният текст призовава страните в Евросъюза да осигурят достъп до вода на всички граждани.
Целта на това е европейците по-често да посягат към чешмата, а не към бутилката. Според еврокомисарите достъпът до по-качествена вода би намалил потреблението на бутилирана вода със 17 процента. А това на свой ред би намалило пластмасовите отпадъци и емисиите на парникови газове.
Депутатите предлагат мерки като поставянето на безплатни чешми на публични места (включително в търговски центрове и летища) и насърчават предлагането на чешмяна вода в ресторантите.
Така в Европа ще се намали употребата на пластмаса. В Евросъюза от известно време се води истинска битка срещу пластмасовите изделия: чашки, чинийки, бутилки, найлонови торбички и т.н.
Защо обаче е тази битка? Та нали пластмасата е евтин продукт и е удобен, приспособим, полезен и икономически ценен материал. Факт е обаче, че тя вреди на околната среда.
И проблемът е не само в чашките и торбичките, които трудно се разграждат. Почти 300 милиона тона неразградима биологично пластмаса се произвеждат всяка година и при едва 20% рециклиране голяма част от нея замърсява въздуха, почвата и водите. Проучвания сочат, че 8,3 милиарда тона пластмаса са произведени от 50-те години на XX век насам, а тези отпадъци са превзели околната среда. Има обаче още един проблем - пластмасовите микрочастици, наричани микропластика. Те са дребни като песъчинки, не са по-големи от 5 милиметра. Но пък са съставна част на много продукти. Някои са добавени съзнателно - при пастите за зъби например. А други възникват при разграждането на пластмасовите отпадъци или при протъркване на материалите - например при автомобилните гуми. Огромно количество микропластика "произвеждат" и синтетичните текстили. А в момента 60% от дрехите ни са от подобна материя. При изпирането на едно яке полар, например, се освобождават до 1 милион влакна. Годишно в Европа по този начин в отпадните води попадат близо 30 хиляди тона синтетични влакна, сочи изследване на Евросъюза.
Поради бавното си разграждане пластмасата се натрупва в моретата, океаните и плажовете в Европа и по света. Пластмасови остатъци са открити в морските обитатели - тюлени, китове, морски костенурки и птици, в рибата и ракообразните. Резултатът не закъсня - тези дни учени съобщиха, че в екстрементите на човек са открити пластмасови частици. Веригата се затвори...
Оказва се, че следи от пластмаса вече има навсякъде около нас. Преди няколко години микропластик бе открит дори в морската сол. Ново изследване показа, че пластмасови частици се съдържат в 90% от морската, каменната и езерната сол, продавана по целия свят. Изследването бе публикувано в научното списание "Environmental Science & Technology".
Учени от Южна Корея и филиал на "Грийнпийс" в Източна Азия взели 39 образци на сол от различни търговски марки и открили, че в 36 имало микропластика.
"Получените резултати свидетелстват, че проникването на микропластика в човешкия организъм чрез морски продукти до голяма степен е свързано със замърсяването на конкретния регион", цитират медиите Сеунг Кю-ким, професор от Националния университет Инчхон в Южна Корея.
Били са анализирани образци на сол от 21 държави от Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Азия. Три марки, които не съдържат микропластика, принадлежат на производители от Тайван (рафинирана морска сол), Китай (рафинирана каменна сол) и Франция (необработена морска сол, получавана при слънчево изпарение).
Концентрацията на пластмасови частици, намерени в солта, рязко е варирала сред различните марки, но при азиатските производители показателите са били особено високи. Това не е учудило изследователите. Най-голямо количество микропластика било открито в солта, продавана в Индонезия. Известно е, че Азия е най-замърсеният с пластмаси регион в света. А последните проучвания показват, че Индонезия с нейните 34 000 километра брегова ивица заема второ място на планетата по ниво на замърсяване.
"Новото изследване ни показва, че микропластиката е навсякъде. Без значение дали си купувате морска сол в Европа или някъде другаде, това не ви гарантира безопасност", отбелязва професор Шери Мейсън от Държавния университет на Ню Йорк.
Според експертите всеки средностатистически възрастен човек употребява близо 2000 (!) частици микропластика годишно именно чрез солта.
"Съществува настоятелна необходимост от по-качествено и цялостно мониторингово изследване заедно с изследвания на размерите на частиците и типовете материали, които фактически се намират в околната среда", заяви Алистър Босал, професор от Йоркския университет във Великобритания.
"Ясно е, че не можем да избягаме от тази пластична криза, тъй като тя продължава да прониква в нашите водни пътища и океани", каза Ким, от "Грийнпийс Източна Азия".
Ето защо решението на евродепутатите изглежда напълно логично - да се откажем от пластмасовите изделия, за да спрем да замърсяваме планетата. При това решението на Европарламента засяга най-вече изделията за еднократна употреба - чашки, сламки, чинии, прибори, клечки за уши. Тези продукти, които съставляват 70% от морските отпадъци, се забраняват на пазара на ЕС от 2021 година. Докато бутилките за напитки ще трябва да се събират разделно и 90% от тях да могат да се рециклират.
Рекламите представят бутилираната вода като чист продукт, който е полезен за здравето. А ние очевидно им вярваме - статистиката сочи, че пием все повече минерална вода: през 2017 г. са били консумирани повече от 390 милиарда литра бутилирана вода, което е с над 100 милиарда повече, отколкото 5 г. по-рано. Бизнесът с водата носи огромни печалби - браншът прави годишен оборот в размер на близо 119 милиарда евро.
Решението на евродепутатите със сигурност няма да се хареса на производителите на бутилираната вода.
Чиста ли е обаче водата от чешмата? В европейските страни т.нар. чешмяна вода е годна за пиене, въпреки че не навсякъде е наистина вкусна. Проблемът обаче е, че пластмасовите микрочастици замърсяват не само реките, моретата и океаните. Милиони хора по света всеки ден поемат невидимите власинки, докато пият вода от чешмата. Американски учени са изследвали 150 проби с питейна вода от 5 континента: в 83% от тях са установили съдържание на микропластика. Така че дори и да захвърлим бутилките с вода и да посегнем към чешмата, това не ни гарантира отказ от пластмаса. И все пак решението е добро, защото поне ще спрем да замърсяваме планетата.
Световните океани се задушават от пластмаса. 5,25 трилиона пластмасови парчета плуват в моретата и океаните според данни на природозащитната организация "Грийнпийс". Всяка година нови 8 милиона тона пластмасови отпадъци се включват в общия боклук в моретата. Всяко парче пластмаса, произведено някога, все още съществува. 26 милиона тона пластмасови отпадъци се произвеждат в Европейския съюз всяка година. От тях само 30% се преработват и се използват повторно.
Пластмасовите отпадъци на свой ред също "произвеждат" голямо количество пластмасови микрочастици. Една найлонова торбичка се разгражда след 20 години, едно пластмасово шише - след 450 години. Средностатистически всеки жител на Земята използва годишно по 60 килограма пластмаса. А в Северна Америка и Западна Европа дори над 100 килограма.
Настъплението на пластмасата се отразява и на хората, и на животните. Все още обаче знаем твърде малко по този въпрос, защото изследванията тепърва прохождат. Ефектът върху здравето от поглъщането на микропластмаса все още не е проучен. Изследвания с риби обаче са показали, че въпросните микрочастици потискат излюпването на хайвера, възпрепятстват растежа на потомството и го правят по-податливо на хищници, в резултат на което се увеличава смъртността на популацията. Хедър Лесли от Амстердамския университет Врейе от години изследва отровите в околната среда и тяхното въздействие върху човека. Експертката твърди, че ако проникнат в тъканта на човешкия организъм, миниатюрните пластмасови частици предизвикат т.нар. "оксидативен стрес", който на свой ред може да доведе до различни хронични възпаления. Въпросното влияние вече е било изпитано върху мишки. Други експерти са на мнение, че пластмасата е "чист продукт" и не влияе на човешкия организъм. Въпрос на време е да разберем истината. Дано не е късно...



Над 80% от морското замърсяване с пластмасови отпадъци идват от Азия


В стомаха на този албатрос е открита пластмаса


Водата е залог за здраве и дълголетие


Еврокомисията препоръчва на европейците да преминат на чешмяна вода вместо бутилирана



 

Иван Иванов: Необходимо е модернизиране на икономиката

автор:Дума

visibility 286

/ брой: 190

Банките вдигат лихвите от октомври

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 190

ЕБВР повиши прогнозата за българската икономика

автор:Дума

visibility 233

/ брой: 190

Арменският поп

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 190

Безплатно ли?

автор:Деси Велева

visibility 275

/ брой: 190

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ