БУНА С БУНАЦИ

Васил СОТИРОВ

- Егати народа, дето дреме разделно! - възмути се воеводата и плюна с таквоз презрение, че чак се смрачи.

Ние гледахме доволно гузно. Щехме да дигаме буна у нашия край, дето впрочем ни е родно начало. Обаче, да ме прощавате, нема да казвам ни името, ни местонахождението му на тоя изначален край, щото туй представлява класифицирана информация.

Че щехме да дигаме буна - щехме. Ама се случиха некои непредвидени обстоятелства. Ето как стана сичко... Наcъбрахме начи оружие - това пушки, пищови, саби, ножове - и складирахме сичкото туй оружие на много тайно място, та да не стане некой сакатлък. Най-личната мома у нашия край, дето ни е родно начало, уши байрак. Мале, къв байрак! Откъде намери момата материалите - лично тя си знае, ама го уши тоз байрак. Че даже извеза толчав лъв и още по-толчав надпис "Свобода или смърт".

- Убав байрак, бре! - рече като същински изкуствовед воеводата. - Много убав. Обаче голем кусур има. 

Ние се опулихме да видим големия кусур. А воеводата пак плюна, че и даже оперетно тропна с крак като пеперудка. 

- Къв е тоя лъв - вика, - кви  са тия свобода или смърт? Тук требе - вика - да се тури логото на спонсора!       

Ние не знаехме кво е лого, ама айде корекции! Пък момата освен лична беше и упорита, та се справи. 

И дойде дългочаканий час! Юруш към тайното място да си земем оружието. Но оружието го немаше - ни пушки, ни пищови, ни саби, ни ножове. Само един шомпол се търкаляше у тайника. Воеводата го взе и много се ядоса. Па пак плюна, ама направо като за последно.

- Аз тоя шомпол - вика - къде да си го завра, бре? Само с един шомпол - вика - дига ли се буна, бре?       

Па като ни почна наред с тоя изпаднал отнейде шомпол - бой, бой, бой... И един не издържа, па си призна, че видел некви келеши от нашия край, дето ни е родно начало, да предават по тъмно у пункта за вторични суровини като старо желязо това саби, ножове, пищови, цеви на пушки... А пък това ложи, приклади отишли за огрев. Че и дръжката на байрака, както се оказа сетне...   

- Е сега ша ви вида - кипна воеводата - как ша се биете с голи ръце! Щото спонсорът - още повече кипна воеводата - нема да ни прости. Вий знайте ли кво е неустойка, а?       

Много се уплашихме. Знаехме кво са данъци и семейни надбавки, ама за неустойка не бехме чували, та подозирахме, че ще е бетер. А на воеводата слюнките му фърчат като фойерверки:     

- Връщане назад нема! - вика.

- Айде, дедо попе - вика, - бий камбаната за буна!     

Пък попът си чопли носа и отвръща напевно:    

- Нема да стане, воеводо. И камбаната ойде у пункта. Аз за умрело не моем да бием, камо ли за неква буна...

Е, тука воеводата хептен не издържа:

- Буна с бунаци се не прави! - ревна гороломно. 

Грабна си личната мома през кръста и се метнаха на коня, па препуснаха да си развяват байрака, дето беше останал без дръжка, през девет планини, та в десетата. 

И разправят, че в неква много далечна страна воеводата от яд берял портокали и н'ам кво си, а личната му мома по два пъти на ден танцувала около пилона, на който дигали и сваляли знамето в тамошната казарма. Само че техното си знаме...   

А кво се случи насетне у нашия край, дето ни е родно начало, аз нема как повече да ви опиша, щото от мъка си пропих сичкото мастило. Абе, трампих го барабар с мастилницата при един търговец за две оки вино, пък той ми вика, че туй било бартер, за което ми даде разписка.

И аз я прилагам най-надлежно към историята тази разписка от нашенските въстания.