Бумерангът на санкциите

Не е нужно да си премиер на България, за да стигнеш до очевидното: "Ако накажем Русия, ще се самонакажем". Притесненията на Орешарски на фона на вихрещата се от седмици игра на нерви между големите държави и звучните закани за санкции срещу непокорна Москва звучат повече от логично. В това едва ли трябва да се убеждаваме.  Далновиден и умерен се оказа дори Иван Костов, който със сигурност би могъл да мине за "емблема" и знаме на антируските настроения у нас, доколкото ги има. Прави му чест, че се разграничи от заслепените "ястреби" и определи като правилна и балансирана политиката на страната ни в този сложен пъзел.
Иска ни се или не, но реалностите в България са такива. А защо са - може да се изпишат цели фермани. Да твърдиш обаче, че огромните щети, които ще претърпим от санкции на ЕС срещу Русия, са мит, трябва наистина да си извън времето и пространството (Илиян Василев, Медиапул, 11 март т.г.). Защото дори откровеният лобизъм в полза на шистовия газ в такива случаи не печели фенове, а отблъсква. И както образно са се изразили някои във форума под написаното: "Прочиташ заглавието на статията, виждаш името на автора и няма смисъл да четеш по-нататък"...
Аз също нямам намерение да влизам в задочна полемика с Василев. Нито да канонизирам с кравешки възторг "блестящите му експертни изводи", както прави друг един заразен с болна русофобия случай - Иво Инджев. Ще припомня само някои цифри, които не са никакъв мит. Русия от години е безспорен лидер в туризма ни. Над 700 000 са били руските туристи у нас през 2013 г., като броят им продължава да расте. Всеки от тях е изхарчил средно по 1200 лв. Около 300-350 хиляди руснаци пък притежават имоти в България и неслучайно оценките са, че именно те са спасили в кризата пазара на недвижими имоти. Да турим кръст и да се лишим от всичко това при едни реципрочни ответни мерки от страна на Москва би било повече от безотговорно поведение.  
Да оставим настрани другите ни големи опасения, свързани с енергетиката и газа. Защото може да изглежда адски експертно да заливаш читателя с изобилие от интерконектори, алтернативни и диверсифициращи трасета, нови доставчици и източници, но повечето от тези фантазии са от бъдеще неопределено. Единствената работеща засега идея изглежда евентуалната газова връзка с Турция. Сърбия и Гърция имат 100% зависимост от външни доставки, дори Румъния произвежда 10 пъти по-малко свой газ, отколкото потребява. И този вносен газ нали знаете откъде идва? А коя от тези страни има газопреносна мрежа, която може да издържа и друга съседна държава? Че дори Плевнелиев, който се чуди как да достави гориво от Катар, е наясно, че не е по силите ни сами да реализираме коридор "Север-Юг", а са нужни инвестиционните усилия на още 6 държави, което не става за година-две. Дотогава каквото и да построим, ще бъде бездействащ паметник на ирационализма. А за "местен добив" Василев трябва да пита Борисов, Трайков и Добрев какво стана с най-големия залеж в България - Девенци. Те разбират от геология.
Струва си в тази връзка отново да припомним, че всяко наше непремерено изсилване би се върнало като бумеранг. Затова - по-полека с екзотичните изявления и самоинициативи за санкции, за да не падне Русия от смях!