Булат Окуджава пише песен по... български мотив

Мария РАЕВСКА е родена в Москва на 21 април 1985 г. Завършила е факултета по журналистика на Московския държавен университет (2006) и аспирантура към него (2009). Български език е научила в университета. Дисертацията й е посветена на възприятието на поезията на Владимир Висоцки в България (преводите и критиката). Автор е на редица научни и публицистични статии за Висоцки и Окуджава на руски и български език, на научния коментар към книгата на Висоцки "Песни. Стихотворения. Проза" (М.: Эксмо, 2010). Преподавала е български в Московския държавен университет. Превежда от български език публицистични и художествени творби. В момента работи като журналист във вестник "Вечерняя Москва". 

Вече почти 15 години ни делят от деня, в който Булат Окуджава (1924 - 1997) си отиде от този свят. В Русия вече 8 години излиза алманахът "Голос надежды" ("Гласът на надеждата", съставител Андрей Крилов), в който се публикуват неизвестните досега творби на Окуджава, негови интервюта, спомени и студии за него. Там са препечатани и много български статии: мемоарите на Недялко Йорданов за съвместния му концерт с Окуджава в Бургас през 1986 г., интервюто на Кеворк Кеворкян, направено 1981 г. в Пловдив по време на "Дните на "Литературная газета", дългогодишната кореспонденция на Булат Шалвович с прочутия критик, големия приятел на руската литература Любен Георгиев, рецензии за преводните издания на поета... В алманаха са включени и материали, публикувани в "Дума" и "Работническо дело".
Между най-неочакваните публикации на алманаха е съобщението за това, че Окуджава е написал творба въз основа на прочутата песен "Ако зажалиш някой ден?". Взел е по един ред от всеки куплет и е написал свое стихотворение:

"Ако зажалиш някой ден за драмска ракия" -
Какая музыка, слова какие...
И если сам я загрущу однажды,
Не дай погибнуть мне от этой жажды..."

По този повод се свързахме с авторката на публикацията, българистката Мария Раевска.

- Госпожице Раевска, как открихте текста на тази песен?
- Случайно попаднах на статията на Любен Георгиев във в. "Литературен фронт" (от 14 януари 1988 г.), където е препечатан пълният текст на песента. Вече бях чула първия куплет на тази песен. Той е качен в интернет, обаче историята на създаването й не беше известна на никого. И започнах "разследването".
- Кога и къде Окуджава научава песента "Ако зажалиш някой ден..."?
- В края на август 1970 г. той за пръв път идва в България, където взема участие в конференция на преводачи във Варна. А на 25 октомври с.г. в писмо до Любен Георгиев поетът  моли да му изпрати текста на песента "за драмската ракия" (за това критикът пише в книгата си "Съветски писатели отблизо", 1984). Георгиев казва, че Окуджава е чул песента "в компания" и въпреки че не разбирал български, харесал мелодията й. Сигурно Георгиев му е превел текста.
Обаче едва при следващото си идване в България през октомври 1981 г. Окуджава започва да пише свой текст по познатия мотив. На 16 октомври с.г. първата строфа вече е готова. Поетът я рецитира на сцената на Народния театър. Предполагам, че тъкмо по време на този концерт е бил направен записът, който споменах по-горе и който присъства в интернет. През 1983 г. тази строфа е подарена като автограф за читателите на списание "Факел" (бр. 4). 
- И кога поетът ще се завърне към творбата си?

Факсимиле от автографа на Булат Окуджава за читателите на сп. "Факел"

- Едва през 1986 г. Любен Георгиев му идва на гости в Москва и Окуджава веднага пред него написва втора строфа. Обаче редът на третата ще дойде не по-рано от пролетта 1987 г. - тогава Георгиев пак му идва на гости и му донася българското издание на романа "Среща с Бонапарт" (излязло от печат през март). Тогава Окуджава вече е завършил песента.  
- С какво го привлича българската песен?
- Предполагам - с темата за любовта и раздялата, към която Окуджава е бил много чувствителен. Тя често се среща в неговото творчество: "Две вечных подруги - Любовь и Разлука, не ходят одна без другой" ("Другарките вечни - любов и раздяла, изглежда, не могат сами", преводът е на Иван Николов). А освен това - с темата на историята. "Драмска ракия" напомня за Егейска Македония, "одринско вино"-  за Източна Тракия. След Балканската война стотици хиляди бежанци са принудени да напуснат и двете области на България.
- Какво го впечатлява текстът на Магда Петканова?
- И животът на авторката на песента "Ако зажалиш някой ден" Магда Петканова е бил засегнат от тази човешка драма. Тя пише: "Македония е била винаги у нас, вкъщи - с обичаи и обреди и най-вече с песните си... И македонските песни останаха в мен като най-силна представа за драматизъм. При нашенските, тракийски песни се отморявам, съсредоточавам се за размисъл... А македонските песни ме държат винаги тревожна, че нечия голяма болка е останала нечута..."
Сигурно българските приятели на Окуджава са му обяснили този смислов "слой" на песента. А как Булат Шалвович, авторът на исторически романи и на песента "Изселен от Арбат съм", би могъл да остане равнодушен към темата "изгубена родина"?
Но в песента на Магда Петканова има интересен мотив: за да преодолееш раздялата, трябва да направиш решителна крачка. Ако идваш на гости  "кротко и мирно", ще заслужиш само почерпка - а в името на любовта трябва да "прескочиш портите". И тази тема също е била много близка за Окуджава, нали той има роман за двама влюбени, опитали се да забягнат от целия свят - "Пътуване на дилетанти". И още един интересен детайл. Малко преди да се обърне за втори път към руско-българската си творба през 1985 - 1986 г., Окуджава за кратко напуска семейството си - и заедно с жената, в която е влюбен (тя също е поет с китара) обикаля Съветския съюз, но после пак се завръща у дома. Твърде е възможно това преживяване да му е дало тласък да продължи песента си...
- Защо не е известна песента му в Русия, а и в България също?
- Доколкото ми е известно, Окуджава не я е включвал в своите сборници. Изобщо никъде не я е публикувал и пял на сцена. Окуджава си е давал сметка, че тази песен може да бъде разбрана единствено в България, че там слушателите ще разберат не само българския, но и руския текст (хората, които зле владеят руски, просто няма как да проявят към него интерес). За съжаление няма данни Окуджава да е пял тази песен по време на последното си идване в България през юни 1989 г., когато получава в Димитровград наградата "Пеню Пенев".
Въпреки това се надявам някой ден да открия аудиозапис от пълния текст на песента. Ще бъда особено благодарна на читателите на ДУМА, ако ми изпратят някаква информация по въпроса на адрес: raevma@gmail.com 


Булат Окуджава

"Ако зажалиш някой ден за драмска ракия..." -
Какая музика, слова какие!
И если сам я загрущу однажды,
Не дай погибнуть мне от этой жажды.
"Ако зажалиш някой ден за одринско вино..."
Стоишь ты рядом, а тебя не видно.
Стоишь ты рядом, да глядишь ты строго?
А как далека к тебе дорога.
"Ако зажалиш някой ден за момини устни..."
Любовь короткая, а сколько грусти!
Не ты, наверное, тому виною.
Как в старой песенке: "Побудь еще со мною!"

(1981 - 1987)