Будителски фанфари

С поредните тържествени речи, купища цветя, церемонии и спектакли бяха обрамчени образите на българските книжовници, просветители, борци за национално освобождение, обединени с името будители. Пореден празник, за който остава съмнението усетен ли е подобаващо в душите и сърцата на съвременните българи, честван ли е в съответствие с почитта, която заслужават хранителите на духовните ценности на нацията. Не остана ли пак горчивият вкус, че всеки употреби празника според нуждите си, за да изпълни волю неволю задълженията си или да удовлетвори егото си.
Как всъщност бе почетено делото на народните будители? Държавниците се възползваха да се похвалят със свои си будителски дела. Министърът на образованието Сергей Игнатов посети ново училище, за да направи разкритието, че бюджетът за образование за следващата година е прекрасен. Колегата му в областта на културата Вежди Рашидов изпъчи гърди и при връчването на наградата "Златен век" гръмко се похвали, че по време на неговото управление няма нито един театър с неплатени парно и ток, има само ремонтирани. Така двамата министри с най-будителски "функции" използваха езика на парите в деня на възраждащия се национален дух. И не е чудно, че за учениците вчера бе просто Денят на почивката, който следва непосредствено Деня на вещиците (Хелоуин). Няма и нищо изненадващо, че не духовното, а физическото оцеляване обедини миньори и педагози от детски градини: първите поискаха работа, а не книга, а вторите - да им се плаща за извънреден труд в празничния ден. Символиката на златото не пропусна да бележи и паметника "Майка България" във Велико Търново, който точно вчера си получи короната - позлатена, излъскана, бляскава.
Дали не е време будителите да бъдат чествани малко по-тихо, по-почтително, по-смирено, без пищност, церемонии, трапези. И без въпроса  "Работен ден ли е или почивен?"