БСП води пред ГЕРБ за евровота

БСП изпреварва ГЕРБ с повече от три пункта при допитване за нагласите преди европейските избори. Последното проучване на агенция АФИС показва преднина от 23,6% за левицата срещу 19,9% за ГЕРБ. Подкрепата за управляващите продължава да спада, докато социалистите удържат позициите си, анализират социолозите.
Увеличение на шансовете да влязат в ЕП има при "Обединени патриоти", въпреки че там все още не е ясна конфигурацията, под която ще участват в изборите.
Според анализа на АФИС "Обединените патриоти" могат да разчитат на успех, само ако коалицията оцелее в сегашния си обединен формат - нещо, което, предвид скорошните изявления на нейните лидери и разнопосочните им послания е поставено на карта.
Евентуалното самостоятелно участие на изборите на трите съставящия партии е обречено на провал. При извънпарламентарните десни ситуацията е съществено различна: механичният сбор на отделните партии надхвърля потенциала на цялото - обединеното дясно.
ДПС запазва позиции около осемте процента.
Обратно е положението на извънпарламентарната десница, която преди месец е определяна като почти сигурен призьор в следващия европарламент, а сега се разделя с надеждата дори за един мандат, обяснява социологическата агенция.

Има нова ситуация и при трите водещи формации - БСП, ГЕРБ и ДПС, които за момента са единствените сигурни претенденти за места в следващия Европейски парламент.
БСП успява да удържа позицията си на лидер, но подкрепата за ГЕРБ преминава под психологическата граница от 20% от всички избиратели. Докато подкрепата за ДПС се запазва на устойчиви нива, битката за първото място вече е под знака на увеличаващото се предимство на БСП, коментират от АФИС.
Делът на потенциалните негласуващи и на онези, които не биха подкрепили никого, намалява. Увеличеният дял на колебаещите се избиратели на пръв поглед буди недоумение, но само на пръв поглед, защото данните в дълбочина очертават причините.
През февруари продължава процесът на влошаване на масовите оценки за социално-икономическото положение, но тенденцията вече е в ускорена.
61% от хората смятат, че нещата в България се движат в неправилна посока. През декември миналата година този дял е възлизал на 54 на сто. Заедно с това с 4 пункта намалява делът на хората, които смятат, че живеят по същия начин като всички останали, но с 6 пункта нараства делът на онези, които преценяват, че живеят по-зле.
Рязко спада и нивото на оптимизма за бъдещето: на въпроса "Как очаквате да живеете догодина?" - с 6% по-малко са отговорите "По-добре" и с 5% повече отговорите "По-зле".
За четвърти пореден месец Народното събрание затваря дъното на класацията с емблематично ниското доверие от 14%, изпреварвайки в негативната класация съда и прокуратурата. Спада доверието във всички останали институции, включително и в тези, които запазват позитивния си рейтинг - Националният омбудсман, президентът и Европейският съюз.
Тоталната делегитимация на институциите засяга пряко и косвено и отношението към всичко свързано с държавността и обществените елити. Заподозрени, че обслужват мненията и позициите на елита, са пострадали дори медиите, които също вече се нареждат в числото на структурите с отрицателен рейтинг. Страничен остров на запазващо се доверие остава църквата.
66% са избирателите, които под различна форма се обявяват за смяна на правителството (41% - за извънредни избори незабавно, 20% - за смяна на министрите и 5% а - за нов кабинет в рамките на сегашния парламент). Идеята правителството да се запази в сегашния си формат се подкрепя от едва 20 на сто. През септември миналата година този дял е възлизал на 38 на сто.
Крайното средство като действие, избрано от опозицията с напускането на парламента, на този етап се ползва със сравнително високо одобрение - 63% - напълно обяснимо предвид на изключително ниското ниво на доверието във върховната институция на властта. Половината от одобряващите това действие дори не са разбрали защо точно БСП е напуснала парламента.
Дистанцирането от дейността на институцията, която не се ползва с одобрението на хората, априори е възприето като нещо положително.
Всичко това се трансформира в масова неприязън към статуквото и търсене на подходящ инструмент за протест, което се материализира в предимството на опозицията по повод на предстоящите евроизбори.
Антипатията към статуквото и хаотичното желание за каквато и да е промяна е на път да превърне тези избори в залог за нещо по-голямо, отколкото те представляват като значение за всекидневието на българските граждани.