БСП в НАТО, извън НАТО

Навремето известният земеделец и депутат от ОДС Георги Петров, който завинаги май ще остане в спомените на гилдията като Гошо Т., беше изпаднал в следната, по принцип обичайна за него ситуация. Някъде в края на 90-те Петров беше лидер на партия "БЗНС Никола Петков в СДС", после ръководеше "БЗНС Никола Петков извън СДС" и в някакъв момент БЗНС-то му беше едновременно хем в СДС, хем извън СДС. Забавен детайл от политическото минало на споминалата се синя коалиция. Нищо забавно няма обаче в това, че червената партия се намира кажи-речи в същото положение, когато стане дума за НАТО. БСП  е хем в НАТО, заедно с държавата, хем извън НАТО, заедно с голяма част от народа.
Темата открай време е разделяла социалистите, не стана изключение и последният пленум на НС на БСП, където пак прехвърчаха искри между двама от членовете на съвета - Ангел Найденов и Ваня Добрева, и пак по тема, така или иначе свързана с членството на България в Северноатлантическия пакт. Впрочем няколко дена преди пленума председателят на БСП Корнелия Нинова даде интервю за телевизия "Алфа", където пред друг партиен лидер - Волен Сидеров, обяви, че е проведено през април вътрешнопартийно проучване, което е показало, че сред социалистите "преобладава мнението, че ние не трябва да напускаме ЕС и НАТО. Но това не означава, че трябва да говорим, работим или да заемаме каквито и да е позиции срещу Русия". В социалните мрежи се чуха скептични гласове за достоверността на проучването в тази му част, но да не изпадаме в крайности.

Дяволът винаги е в детайлите

Ако питането е: "Трябва ли България да напусне ЕС и НАТО", то подобен въпрос е подвеждащ. Човек може да е "за" ЕС и "против" НАТО, но е лишен от избор. Виж, ако се раздели въпросът на две, тогава нещата ще добият реалния си оттенък. Но тъй като не знаем как реално е проучeно мнението на редовите социалисти, можем само да гадаем и спекулираме.
Въпросът за отношението към НАТО особено силно се изостри през последните две години на фона на украинската криза. След като откровено замириса на голям военен конфликт с Русия, значителна част от избирателите на БСП, а и немалко нейни членове преоткриха за себе си антинатовското говорене, което ги сближи с членовете и симпатизантите на "Атака", значителна част от които, какво да си кривим душата си, са бивши симпатизанти на БСП. Взе да се говори, че има разминаване между мнението на членовете, симпатизантите, партийното ръководство или поне някои негови представители, взаимни нападки, кой вреди с думи и действия на БСП, кой е по-върл натовец и по-върл антинатовец и този разговор, който на моменти става говорилня, рискува да стане безтезисен и да се води по схемата "ти си крив, защото не си прав".
В БСП, а и в България, Русия е контрапункт на НАТО и обратното. В другите държави от алианса вероятно не е така, обаче заради русофилството при нас е така. Съответно и БСП се намира в двусмислена позиция. Партията официално подкрепя членството на България в НАТО, но пък избирателите й са проруски настроени и определено виждат заплаха за близката на сърцето им Русия в последните действие на военния блок, и не са щастливи, че страната им де факто се превръща в противник на Москва. Драмата на тези социалисти и симпатизанти е истинска, тя не е театрална и неглижирането й от "Позитано 20" ще доведе до

отлив на още гласове от соцпартията
 
Традиционните въпроси "Кой е виновен?" и "Какво да се прави", обаче нямат в случая традиционни отговори. Виновни за двойствената ситуация поради колективния начин на вземане на решения в БСП са всички. Всички. Но тъй като не би трябвало да има  колективна вина, то може би няма и такава.
БСП драматично, поне така е прието да се казва, гласува на 44-я си конгрес политическа декларация, където в две изречения е определено отношението на партията към НАТО. Това се случи година след агресията на НАТО срещу Сърбия, в резултат на която тази държава беше разчленена. Това беше действителният образ на НАТО, който за малко не претрепа и едно българско семейство в Горна Баня. Та двете изречения гласяха: "Ние сме за активно партньорство и взаимодействие със Северноатлантическия съюз. Европейската и евроатлантическата интеграция ще бъдат приоритетна задача на БСП и в бъдеще". Паметливи помнят, че на този конгрес проф. Чавдар Кюранов и Стефан Продев предлагаха БСП да настоява за неутралитет на България, като проф. Кюранов искаше да има референдум "за НАТО" или "за неутралитет". Тази идея обаче не намери подкрепа и не беше сериозно обсъждана. Това е факт. Както е факт, че темата за НАТО преди конгреса беше дискутирана на общински конференции, пленум през март и т.н. и... тя беше приета. Като оставим настрана дискусиите в залата, в крайна сметка само един делегат - проф. Минчо Минчев от "Марксистка платформа", стана в залата и обяви, че напуска партията. Това беше всичко. Ама имало дискусии, имало разгорещени спорове. Имаше. Обаче е важен крайният резултат.

Не се прие идеята за референдум

не се прогласи, че  БСП ще поиска референдум за членството на България в НАТО, както няколко години по-рано предлагаше лидерът на БСП Георги Първанов. То пък и защо ли да има. Само месец и нещо след конгреса, на сбирка на Атлантическия клуб на 20 юни 2000 г. Първанов заявява, че ако има референдум за НАТО, БСП ще агитира "за" членството, напомня от миналото сайта "Нюз.бг". Да е бил заклеймен от тълпи социалисти, да е бил освиркан от цели ОПО-та и отделни бесепари. Не се и сбъднаха прогнозите на Жан Виденов отпреди 44-я конгрес, че: "Тангото на "Позитано" с НАТО наистина е нелепо... до следващите избори ще е разпъдило и най-вярната  публика на БСП". Нищо подобно не се случи. Георги Първанов дори стана един от най-успешните лидери на БСП, бе избран два последователни мандата за президент на България. Посоченият от него наследник на поста председател на Висшия съвет стана по-късно министър-председател и в периода 2005-2009 г. БСП имаше, и държавен глава, и премиер. Не заради НАТО, разбира се. Но не и въпреки НАТО. През този период България допусна на територията си американски бази през 2006 г., което посланик Джон Байърли нарича още през ноември 2005 г.  "хлопане в отворена врата" в своя секретна грама, публикувана от "Уикилийкс", призна Косово за държава и това все по време на управление с участието на БСП. Ако социалистическата партия впоследствие навлезе в продължителен период на упадък, то темата за "тангото с НАТО" може да е само една от многото причини за това, но далеч не и най-главната.
Четири години след "историческия" конгрес на БСП - на 23 март 2004 г., в Народното събрание 230 народни представители гласуваха ратификацията на членството ни в НАТО. 226 от тях бяха "за", 4 "против". Тези четирима бяха професорите Андрей Пантев и Огнян Сапарев, лидерът на Комунистическата партия на България Александър Паунов и о.з. ген. Любен Петров - четирима от 71 души парламентарна група на Коалиция за България. А отвън, пред парламента също протестираха четирима души. НАТО мина отвсякъде през социалистите. Защо?

Честни отговори

дават преди 16 години Румен Овчаров и Стефан Данаилов. Първият през януари 2000 г. в интервю за в. "Пари" казва: "Явното ни отрицание на НАТО трудно би ни спечелило привърженици на Запад... Въпросът е можем ли да управляваме, при положение, че декларираме негативно отношение към САЩ, Германия, Франция, Гърция, Турция... С кого ще управляваме? Това не означава, че трябва да затворим вратата към Русия. Но ще трябва да мислим за някакъв вариант за преформулиране на отношенията си." Към онзи момент това е синтезиран и честен отговор. На конгреса през май пък Данаилов убеждава: "Как ще застане Първанов при бъдещите ни партньори и те ще му кажат: ами какво става за НАТО, бе? Ами ние решихме малко така да бъде, извинявайте, да се вземем в ръце и да излезем категорични, за да имаме дупе да срещнем и други хора освен нашите съпартийци." И още нещо от Стефан Данаилов, което кореспондира с днешния ден и днешните спорове за НАТО: "Ами нека да докажем един път категорично: ние сме за това или не сме за това! Докога ще крънкаме: ама така, ама ако може - да може, да дойде!". Сега пак чуваме от средите на социалистите: "Не на НАТО", "Долу базите", "Горе Русия". Супер, само дето "коня уйде у ряката" отдавна. Не може да си член на НАТО и да не действащ като такъв, не може едновременно да си болен и да си здрав. Няма как.
Всъщност, НАТО го наложи навремето международното положение. Без членство в алианса нямаше да има членство в ЕС, това е медицински факт, който каквото ще да ви разправя. А членството в ЕС действително е одобрявано от повечето българи, защото те гледат на съюза като на "куче-касичка", като на гювеч, но това е друга история вече.
Ама тогава преди десетина години НАТО не беше такова каквото е днес, реагират сега някои. Сериозно ли? Ако нещо изглежда като фъшкия и мирише като фъшкия, най-вероятно то е точно такова. НАТО е военен съюз, създаден срещу СССР, запазен след Студената война срещу Русия, защото САЩ

разглеждат Русия като противник

а НАТО без САЩ е като дупе без гащи. Сега се стряскат хората и викат: Боже, ама туй НАТО, не е като онуй НАТО. А всъщност си говорим за един и същи Вашингтон. И през 2000 г., и през 2004 г. и през 2006 г. и сега. 
Да, НАТО в този си вид, като управлявана от САЩ организация, насочена срещу Русия, зареждана с русофобия от комплексите на Варшава и Прибалтийските страни, търсеща основания за своето съществуване в противопоставянето на Москва, не ни е нужна. Това НАТО е опасно за България, за живота на българите, защото един американски чиновник се обади от тила и нареди нашата страна сред "фронтовите държави". На фронта вероятността да умреш е по-висока, отколкото в тила, нали така.
Какво да се прави? България е вече до такава степен обвързана с договори и споразумения, че в рамките на международното право няма накъде да мърда. Смело може да се заявяват някои неща в опозиция, но ако утре БСП се окаже на власт, какво ще стане? Обидно е да се залъгват хората, че може да има в тези условия на загуба на суверенитет някаква по-различна политика от досегашната. Може да има промяна в нюансите, но не и радикални изменения.
Хипотетично може да се извърши експеримент, да се съберат подписи за референдум, той да успее и да излезем от НАТО, след като вече сме членове на ЕС. Но след това има голяма вероятност всичко да приключи с "майдан" на площад "Независимост" и раздаване на боза и банички на протестиращите от някой американски помощник-държавен секретар. Можем да се опитаме да се държим като Гърция по византийски, но не сме византийци, а и се иска дупе. Не  е ясно дали е същото дупе, за което говори преди 16 години пред конгреса Стефан Данаилов, но не това е важното сега. Безсмислени са ежбите вътре в БСП и левицата като цяло на тема НАТО, ако не може да се предложи разумна алтернатива на сегашната система за сигурност. Такава може да бъде идеята за общоевропейска армия на Жан-Клод Юнкер, но по-адекватно би изглеждало това да бъде военен съюз на държавите от ЕС, без участието на САЩ и Канада. Само дето на фона на доминирането на САЩ в ЕС това в момента изглежда като научна фантастика. Но това не пречи тази идея да бъде обсъдена и евентуално подкрепена от социалистите. Да се пренесе в европарламента чрез левите евродепутати, да се обяснява, че Европа има нужда от нова колективна система за сигурност, защото сегашната е много зависима от политиката и фобиите на САЩ и техните "троянски коне" в ЕС като Полша и Прибалтика.  Все трябва да се започне отнякъде. Може да има и други идеи, но поне ги обсъдете разумно, преди да си оскубете косите. Моля.