БСП се обяви за одържавяване на ЕРП-ата

Ще поставим въпроса за одържавяване на енергоразпределителните дружества. Това декларираха вчера социалистите в своя проект за Политическа рамка, с който ще се явят на парламентарните избори. В проекта, гласуван на заседание на Националния съвет, БСП се обяви да се ограничи концесионирането на обществени блага и дейности, а държавата да си запази значителен дял в тях.
Държавата трябва да се върне в икономиката, обяви Сергей Станишев. Според него тезата, че държавата трябва да е само "нощен пазач", вече изобщо не работи. Какъв "нощен пазач" - вече имаме спонтанни бунтове на хората, коментира той.
По-късно пред журналисти Станишев коментира и протестите. Когато няма държава, която да защити интересите на хората, се стига именно до такива крайни протести, защото хората са докарани до ръба, обобщи той. Станишев категорично се обяви срещу политиката на ГЕРБ, която поощрява монополите и реално не ги контролира. Според него държавната ДКЕВР трябва да осъществява контрол върху ценообразуването в полза на хората, а точно това не се случва и предизвиква гнева на хората.
Темата за национализацията на ЕРП-ата бе една от най-коментираните на Националния съвет. На въпроса откъде могат да се вземат пари за тяхното връщане на държавата, отговор даде депутатът Димчо Михалевски. Според него един от наличните ресурси са средствата на българските пенсионни фондове, които в момента са инвестирани в чужбина при много ниска доходност.
Председателят на Съвета по енергетика Явор Куюмджиев припомни, че само преди няколко седмици Албания прогони ЧЕЗ и съобщи, че до края на месеца ще има официално предложение на левицата как ЕРП-ата могат да се върнат на държавата.
В Политическата рамка бе записано, че социалистите са за радикална лява политика и за "национализация на политиката" и връщането й на хората. Темата за левия радикализъм предизвика лек спор по време на дебатите. Румен Петков възрази срещу формулировката. Радикалната промяна би могла да означава и завой към болшевизма и маоизма, коментира той и се обяви срещу термина "национализация на политиката".
Срещу това послание протестира и Георги Първанов. Според него национализация на политиката звучи като заплаха за всички останали партии. Бившият държавен глава откри и капан в това, че БСП давала "прекалена конкретика", която можела да не се изпълни при бъдещо коалиционно управление. Според него левицата трябвало да бъде радикална в своите действия, но не в своите послания.
Заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов отговори, че радикалната лява политика означава скъсване с неолиберализма, и даде като пример спонтантите протести в страната срещу произвола на енергийните монополисти.
Важно е програмата да е кратка и да излъчим 3-4 ясни послания, обяви медийният секретар на БСП Антон Кутев. Според него най-важни са ангажиментите на партията за вдигане на минималната заплата до 450 лв. и на минималната пенсия за трудов стаж до 80% в рамките на следващия мандат, както и за разкриване на не по-малко от 250 000 нови работни места.
Социалистите записаха, че ще стимулират раждаемостта, като приравнят майчинските за втората година с минималната заплата. Предвиждат и обвързване на детските надбавки с възрастта на детето и увеличение на целевите помощи за първокласниците.
БСП се кани да преразгледа и пенсионната система - преустановяване на покачването на пенсионната възраст, периодично преизчисляване на старите пенсии и гъвкава схема за пенсиониране на тези, на които не достигат 2 години стаж или възраст. Социалистите се връщат и към замяната на плоския данък с прогресивно облагане на доходите, като обещават за по-голямата част от хората ставката да остане 10%. Сред ангажиментите са връщане на необлагаемия минимум и увеличение на данъците на богатите и заможните.