БСП ПРЕД СЪДБОНОСЕН КОНГРЕС

Резултатите от поредните избори са известни. БСП увеличи с близо 35,000 гласа резултата си. След години пропадане тенденцията беше прекъсната. Да, увеличението не е повод за гордост, но важното е, че има напредък.
Какви изводи можем да направим? Първият е, че БСП не съумя достатъчно да активизира избирателите си, какво да говорим за симпатизанти и периферия. Вторият извод е, че „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ не можа да убеди избирателите, че е нещо качествено ново и да гласуват за нейната програма. Защо се получи така? Защото на сегашния етап обединението по-скоро беше механичен сбор, а не осъзнат съюз на идеи, принципи и платформа. Извинението може да бъде, че не стигна времето целта на обединението, същността и значението му да бъдат разяснени на организациите. Затова по места се получиха разногласия и недоразумения. В някои райони нямаше добро взаимодействие, в други се стигна до отказ от съвместна работа и напускане на листи.
Изборите показаха, че хората искат реална промяна, а не политически брътвежи, клишета и изтъркани обещания. Разюзданата алчност, жаждата за власт и богатство се разминаваха с липсата на доброта, солидарност и съчувствие. Това разминаване на очакванията на гражданите с безпомощността, некадърността, котерийните борби и ежби на управляващите доведоха до апатия, безразличие и ниска избирателна активност. Те бяха породени от унищожената гордост и достойнство, от липсата на надежда в един свят, където правото и властта принадлежат на едно нищожно малцинство. Или, както е казал Чезаре Бекария, политиците се превръщат в маргинална група.
На конгреса, който предстои,

БСП трябва да реши своето бъдеще

за години напред. Тя трябва да бъде партия на промяната, на бъдещето, а не на миналото. БСП трябва да извади България от блатото на неолибералния модел. И тук идва главният въпрос - може ли БСП да бъде партията, която да събуди гражданската активност, да поведе хората да се борят за по-добро общество, за по-справедлива система. Може ли БСП да поеме инициативата за промяна на статуквото, да предложи вдъхновяващ идеал и ясна цел. Може, при положение че социалистическата партия се върне към идеалите си - свобода, солидарност, справедливост.
БКП/БСП винаги се е отличавала от другите партии със своята идеология, с високия си идеал. Ето защо един от основните въпроси, който трябва да се дискутира, е за главната цел, за идеала, за идеологията, за хоризонта пред партията, а не само за решаване на злободневните проблеми. Да, те трябва да бъдат решавани. Но хората искат да имат мечта, перспектива, бъдеще, хоризонт. Каквото и да ви говорят – всичко е идеология. Прекрасно го е казал безсмъртният кубинец Хосе Марти, събрат на гениалния Христо Ботев: “Бастионите на идеите са по-сигурни от каменните бастиони“. Човек, който има идеали и ценности, рано или късно побеждава.
Историческата кауза на левицата винаги е била борбата за човешко достойнство, солидарност, справедливост, равноправие, хуманизъм, мир, защита на онеправданите. Защото, когато има неравенство, не може да има свобода. Сърцевината на лявото е защита на трудовия народ.
Необходимо е БСП ясно да декларира, че е социалистическа партия с твърди принципи и възглед за развитието на България. Защото без идеали, принципи и ценности хората лесно могат да бъдат манипулирани.
За бъдещето на партията изключително важно е да се изработи

нова програма на БСП

Веднага ще добавя, да не се бърка с програма за управление. В света се извършват радикални геополитически и социално-икономически промени. Неолибералният, финансово-олигархичен и глобалистки модел се проваля. В този смисъл е необходима политическа програма, която ясно да определи каква партия е БСП и къде е мястото на БСП в живота и развитието на България. Какво политическо и социално-икономическо бъдеще очаква България. Какви перспективи се откриват пред гражданите на страната. Къде и какво място ще заеме България в променящия се свят. Програмата трябва да утвърди целта, която иска да постигне БСП.
БСП трябва да бъде партия с ярка лява идеология, съобразена със съвременните предизвикателства. Проблемите, които стоят пред страната, не могат да бъдат решени с неолибералните принципи и практики. Необходимо е БСП да върне доверието на гражданите в държавата. В програмата трябва да се подчертае, че България има собствени национални интереси.
Друг важен проблем пред БСП е коалиционната политика. Необходимо е при изграждането на коалиции да се стъпи на принципни позиции, без тайни и задкулисни преговори. Да не се правят безпринципни компромиси в идейно и морално отношение.
Изключително важен и остър е въпросът за

организационното състояние

на партията. За този проблем се говори от години, но нищо не се променя. Какви са причините? Може би липсата на хора с организационен опит? А може би лоша организация, неправилен стил и метод на работа. За никого не е тайна, че основните организации са кухи, почти ги няма. А там, където ги има, не водят организационен живот, нямат дейност. Що годе организиран живот водят районните, градските и общински организации. И то с ограничен кръг от членове, които проявяват все още интерес и отговорност. Клубовете по интереси почти не съществуват. Те се създават трудно дори в големите градове. Друг наболял въпрос е възрастовата структура на партийните организации. И този проблем с години само се констатира, но нищо не се прави за неговото решаване. Тук голяма отговорност носи и младежката организация на БСП.
Партията все още не може да привлече младежите и хората на средна възраст, тези, които дават облика на обществото, които творят и създават. И като продължение на този проблем трябва да отбележим, че БСП отсъства по места и това си личи по резултатите от местните избори. Има населени места, където партията дори не може да намери кандидати за общински съветници и кметове. Защо? Защото местните функционери издигат кандидати, които нямат качества, но служат на нечии интереси. Много качествени хора са измествани, не им се дава път. По този начин те се отблъскват, отчайват, а понякога напускат партийните редици. За да се преодолеят тези недостатъци, е необходима упорита и целенасочена работа. Да се намерят хора, които да изповядват принципите и идеалите на БСП, да работят за възхода на партията. Да не се интересуват само от собственото си кариерно израстване или от развитието на бизнеса си. Да бъдат честни и почтени с хората, защото те са страшно чувствителни към лицемерието и лъжата. Необходимо е да има принципност и обективност в издигането на кадрите в партийната работа и в избора на народни представители.
Важен въпрос, свързан с организационната и идеологическа дейност, е как работят колективните органи и какъв е животът на партийните организации. Много е важно да се спазва принципът на колективното начало в дейността на БСП. В партията трябва да има вътрешнопартийна демокрация, свободно изразяване, изслушване и диалог. Различните мнения, споровете и дискусиите са задължителни, защото колективният ум може да вземе най-добрите решения, да посочи верния път. Това показва, че БСП е жив партиен организъм, мисли и се вълнува в каква посока върви. Необходимо е да се засили диалогичността в ръководните органи на БСП. Разговорите да бъдат спокойни, съдържателни, принципни, а не личностни, безпринципни, дребнави и заядливи. Изпълнителното бюро и Националният съвет трябва да бъдат органите, където да се водят дискусии и спорове на принципна основа. Ръководството на БСП трябва да умее да обединява, да сплотява, да убеждава, а не да налага силови решения.
Идваме и до най-спорния, най-дискусионен проблем. Това е въпросът за

промените в Устава,

с които се въведоха мандатността на народните представители, председателя на партията, председателите на районни, градски и общински председатели.
Необходимо ли е да има обновяване на ръководството на партията и народните представители? Категорично да. Но по какъв начин трябва да стане? Ще подобри ли това дейността на партията и групата на народните представители? Трябва ли да има критерии за обновяване?
Според мен промените да стават механично, по формални причини е грешно. Трябват години да се изгради лидер или народен представител. Колко години са в Конгреса Байдън, Пелоси и много други? Колко години Меркел беше канцлер? Добре, ще се направи механична, формална промяна. А ще дойдат ли по-подготвени кадри? Виждаме какво е качеството в Народното събрание. Има хора неподготвени, с ниска политическа и обща култура. Не трябва да се поддаваме на медийни инсинуации и призиви да не се пипат промените в Устава. Популизмът няма да ни свърши работа.
Обновлението трябва да бъде извършено не по формални признаци, а по изработени критерии. Трябва да се имат предвид резултатите от дейността на депутатите, на районните, общински, градски и областни председатели на БСП. Критериите за един народен представител може да бъдат какви проектозакони е внесъл, колко и какви изказвания е направил. Какви са резултатите в неговия избирателен район, с какъв авторитет се ползва. С какво е допринесъл за развитието му, как си взаимодейства с партийните организации. Сигурно има и други критерии, по-добри от предложените. Важното е да има критерии, а не административно обновяване.
По отношение на партийните лидери на всички равнища също трябва да има критерии. При положение че един председател постига добри резултати на изборите, партийната организация е в добро състояние, има авторитет, не се забърква в скандали, хората му вярват, тогава защо трябва да бъде сменян формално? Когато нямаш резултати, си отиваш. Имаш ли резултати, продължаваш. Така трябва да бъде и за председателя на партията.
Тук е и въпросът за прекия избор на председателя на БСП. Още когато се направи това предложение, бях против и писах за това. На пръв поглед това изглежда добро предложение. Но само на пръв поглед.
Твърдо против съм председателят на БСП да бъде избиран пряко. Видяхме какви са резултатите от този избор през последните години. Състоянието на партията ставаше все по-лошо, изборните резултати все по-катастрофални, а лидерът не може да бъде сменен. На практика кой и как ще организира предварителен пряк избор на председател? Никак. Това е един популистки и фалшив псевдодемократичен подход. Председателят трябва да бъде избиран от НС на БСП или в краен случай от Конгреса. Не може и не трябва, когато партията върви към падение, да не се потърси промяна. Необходима е промяна на тези членове от Устава. Колкото по-бързо, толкова по-добре за БСП.
С тези размисли не се изчерпва темата. Направените предложения са повод за размисъл, за да се намерят най-добрите решения, които ще подобрят дейността на партията, ще издигнат нейния авторитет, ще укрепят доверието в нея.
В този критичен момент БСП трябва да прояви мъдрост и разум, принципност и честност. До конгреса има време да се анализират слабостите и да се направи решителна крачка към истинска, а не козметична и привидна промяна.
Партията има над 130-годишна история. Идеалът осветява нейния път.  Без идеал няма бъдеще. И няма нищо по-силно от вярата в идеала. Както е казал поетът, за нея бронебойни патрони няма открити.